&format=webp)
Томас Валтер, Merkle: „Само AI няма да оправи бизнеса ви – фокусирайте се и върху скучните неща“
В ера, в която всяка компания бърза да внедри изкуствен интелект, Томас Валтер, шеф „ Решения и тактики “ за Европа, Близкия изток и Африка в Merkle (dentsu), показа на Digital Trends 2025 една по-различна позиция:
„ AI може да напише код и да сътвори рекламно обръщение. Но единствено той няма да оправи електронния ви магазин и бизнес резултатите. “
По думите му, данните от нов отчет на MIT и BCG разкриват изненадваща наклонност – макар вложения от 30 до 40 милиарда $ в генеративен AI, 95% от организациите не получават никаква възвръщаемост.
Разликата сред фирмите, които ползват изкуствен интелект, и тези, които го създават, е толкоз дълбока, че MIT я дефинира като GenAI Divide – пропастта на генеративния AI.
Валтер акцентира, че казусът не е в самата технология, а в неналичието на явен синхрон сред маркетинг, бизнес и данни – основата, без която изкуственият разсъдък остава просто „ интелигентна играчка “.
От модерното към нужното
По думите на Валтер, в последните години фирмите постоянно избират „ най-хубавото от всичко “ – обособени платформи, решения и снабдители (best of breed), които в последна сметка се оказват сложни за свързване и скъпи за поддръжка.
„ Истинската резистентност идва от best of need – от решения, които не следват единствено модата, а се концентрират върху действителен бизнес проблем и могат да бъдат ръководени дълготрайно, “ уточни той.
Принципът на Парето
За да илюстрира по какъв начин неналичието на постоянни основи изяжда бюджета, Валтер даде съответен образец от процедура:
„ В няколко компании тествахме какъв брой коства да промените един бутон на уеб страница или мобилно приложение. С всичките поръчки, дизайн, код и интеграция цената доближи 7 000 евро. Ето това е Парето в деяние – 80% старания за 20% резултат. “
Този така наречен принцип на Парето (80/20) разказва обстановка, в която дребна част от дейностите води до по-голямата част от резултата. В подтекста на цифровите процеси обаче, разясни Валтер, това съответствие постоянно се обръща:
„ Когато архитектурата е комплицирана и липсва интеграция, 80% от времето и бюджета отиват единствено, с цел да създадем основите да работят. “
В презентацията си той сподели съответни компании, които са избегнали този капан посредством стратегическа инвестиция в унифицирани системи:
Bucherer – швейцарският бранд за часовници и бижута, който построява централизирана комерсиална платформа, позволяваща персонализирани прекарвания онлайн и офлайн, с идентичен стандарт във всички пазари.
Emmi Group – водещ производител на млечни артикули, който употребява интегрирана e-commerce архитектура за ръководство на другите си марки и канали под обща софтуерна „ шапка “.
Merlin Entertainments – компанията зад Legoland и Madame Tussauds, която влага в световна omnichannel тактика, сплотяваща резервации, търговия и потребителска връзка.
„ Това не са бързи победи, “ разясни Валтер. „ Това са планове, които не престават по три, четири, даже пет години. Но резултатът е дълготраен — по-гладки процеси, по-ниски разноски и поредно потребителско преживяване във всеки канал. “
Четири въпроса, които всеки бизнес би трябвало да си зададе
В умозаключение Валтер насочи вниманието към най-практичната част от цифровата промяна — не към новите технологии, а към метода, по който фирмите ръководят това, което към този момент имат.
„ Не споделям да не инвестирате в AI, “ посочи той. „ Но е значимо първо да знаете върху какво го поставяте. “
По думите му, доста организации се увличат по изкуствения разсъдък, без да са подредили вътрешните си процеси. Именно по тази причина Валтер предлага четири ясни въпроса, които съгласно него демонстрират дали една компания е подготвена за действителна смяна:
Знаете ли какви цифрови системи употребяват вашите марки и на кои пазари?
Повечето компании нямат цялостна визия какъв брой разнообразни уеб сайтове, приложения или външни снабдители употребяват. „ Често се оказва, че за една и съща задача работят по пет разнообразни платформи, които не си „ приказват “ между тях, “ уточни той.
Говорят ли мениджърите и маркетинг екипите на един и същи език?
Тук въпросът не е за срещи, а за цели. „ Когато управлението и маркетингът мерят триумфа по друг метод, резултатите постоянно се разминават, “ изясни Валтер.
Колко бързо може бизнесът ви да се приспособява към нови способи на извършване на покупки?
Той даде образец с вероятен сюжет, в който хората стартират да пазарят непосредствено през ChatGPT, без да влизат в уебсайт.
„ Ако това се случи след две години, ще можете ли просто да се включите и да продавате там, или ще би трябвало да стартирате от нулата? “
Знаете ли за какво стартирате всеки AI план – и какво действително усъвършенства той за клиента?
Много компании, означи Валтер, започват пилотни планове „ просто тъй като би трябвало “, без да имат визия какво действително ще се промени за потребителя.
„ Ако отговорът е ‘не’ на два или повече от тези въпроси, имате какво да добавите в пътната си карта за идната година, “ заключи той с усмивка.
Валтер акцентира, че същинската цифрова зрялост не се мери в броя на внедрените технологии, а в способността на бизнеса да работи дейно, координирано и осъзнато. Само тогава изкуственият разсъдък може да донесе действителен напредък, а не просто „ добре изглеждащи планове “.
„ AI може да напише код и да сътвори рекламно обръщение. Но единствено той няма да оправи електронния ви магазин и бизнес резултатите. “
По думите му, данните от нов отчет на MIT и BCG разкриват изненадваща наклонност – макар вложения от 30 до 40 милиарда $ в генеративен AI, 95% от организациите не получават никаква възвръщаемост.
Разликата сред фирмите, които ползват изкуствен интелект, и тези, които го създават, е толкоз дълбока, че MIT я дефинира като GenAI Divide – пропастта на генеративния AI.
Валтер акцентира, че казусът не е в самата технология, а в неналичието на явен синхрон сред маркетинг, бизнес и данни – основата, без която изкуственият разсъдък остава просто „ интелигентна играчка “.
От модерното към нужното
По думите на Валтер, в последните години фирмите постоянно избират „ най-хубавото от всичко “ – обособени платформи, решения и снабдители (best of breed), които в последна сметка се оказват сложни за свързване и скъпи за поддръжка.
„ Истинската резистентност идва от best of need – от решения, които не следват единствено модата, а се концентрират върху действителен бизнес проблем и могат да бъдат ръководени дълготрайно, “ уточни той.
Принципът на Парето
За да илюстрира по какъв начин неналичието на постоянни основи изяжда бюджета, Валтер даде съответен образец от процедура:
„ В няколко компании тествахме какъв брой коства да промените един бутон на уеб страница или мобилно приложение. С всичките поръчки, дизайн, код и интеграция цената доближи 7 000 евро. Ето това е Парето в деяние – 80% старания за 20% резултат. “
Този така наречен принцип на Парето (80/20) разказва обстановка, в която дребна част от дейностите води до по-голямата част от резултата. В подтекста на цифровите процеси обаче, разясни Валтер, това съответствие постоянно се обръща:
„ Когато архитектурата е комплицирана и липсва интеграция, 80% от времето и бюджета отиват единствено, с цел да създадем основите да работят. “
В презентацията си той сподели съответни компании, които са избегнали този капан посредством стратегическа инвестиция в унифицирани системи:
Bucherer – швейцарският бранд за часовници и бижута, който построява централизирана комерсиална платформа, позволяваща персонализирани прекарвания онлайн и офлайн, с идентичен стандарт във всички пазари.
Emmi Group – водещ производител на млечни артикули, който употребява интегрирана e-commerce архитектура за ръководство на другите си марки и канали под обща софтуерна „ шапка “.
Merlin Entertainments – компанията зад Legoland и Madame Tussauds, която влага в световна omnichannel тактика, сплотяваща резервации, търговия и потребителска връзка.
„ Това не са бързи победи, “ разясни Валтер. „ Това са планове, които не престават по три, четири, даже пет години. Но резултатът е дълготраен — по-гладки процеси, по-ниски разноски и поредно потребителско преживяване във всеки канал. “
Четири въпроса, които всеки бизнес би трябвало да си зададе
В умозаключение Валтер насочи вниманието към най-практичната част от цифровата промяна — не към новите технологии, а към метода, по който фирмите ръководят това, което към този момент имат.
„ Не споделям да не инвестирате в AI, “ посочи той. „ Но е значимо първо да знаете върху какво го поставяте. “
По думите му, доста организации се увличат по изкуствения разсъдък, без да са подредили вътрешните си процеси. Именно по тази причина Валтер предлага четири ясни въпроса, които съгласно него демонстрират дали една компания е подготвена за действителна смяна:
Знаете ли какви цифрови системи употребяват вашите марки и на кои пазари?
Повечето компании нямат цялостна визия какъв брой разнообразни уеб сайтове, приложения или външни снабдители употребяват. „ Често се оказва, че за една и съща задача работят по пет разнообразни платформи, които не си „ приказват “ между тях, “ уточни той.
Говорят ли мениджърите и маркетинг екипите на един и същи език?
Тук въпросът не е за срещи, а за цели. „ Когато управлението и маркетингът мерят триумфа по друг метод, резултатите постоянно се разминават, “ изясни Валтер.
Колко бързо може бизнесът ви да се приспособява към нови способи на извършване на покупки?
Той даде образец с вероятен сюжет, в който хората стартират да пазарят непосредствено през ChatGPT, без да влизат в уебсайт.
„ Ако това се случи след две години, ще можете ли просто да се включите и да продавате там, или ще би трябвало да стартирате от нулата? “
Знаете ли за какво стартирате всеки AI план – и какво действително усъвършенства той за клиента?
Много компании, означи Валтер, започват пилотни планове „ просто тъй като би трябвало “, без да имат визия какво действително ще се промени за потребителя.
„ Ако отговорът е ‘не’ на два или повече от тези въпроси, имате какво да добавите в пътната си карта за идната година, “ заключи той с усмивка.
Валтер акцентира, че същинската цифрова зрялост не се мери в броя на внедрените технологии, а в способността на бизнеса да работи дейно, координирано и осъзнато. Само тогава изкуственият разсъдък може да донесе действителен напредък, а не просто „ добре изглеждащи планове “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ