Последна Информация: Невиждан Потоп В България, Смъртта Не Закъсня! Само Преди Час Близки На Жертвите Са
В електронното деловодство на Софийски градски съд се виждат решения по каузи, заведени от мъже, изгубили родителите си в стихията, оповестява вестник “Сега ”.
Заведени са към 30 сходни каузи. Бисер беше пометено на 6 февруари 2012 година, когато се скъса стената на язовир. Осем души се удавиха, а приливната вълна повреди доста постройки в селото и унищожи покъщнината. Исковете на потърпевшите и наследниците на починалите са против Министерството на защитата и общината в Харманли, сред които тече спор за собствеността на оборудването. Съдиите и по двете завършили каузи – Катерина Енчева и Светослав Василев, одобряват, че МО не е притежател и че не е потвърдено, че оборудването му е предоставено за прилагане.
Решението на Енчева е отпреди дни. Тя е присъдила 350 хиляди лева обезщетение, като е почела желае напълно. Общината би трябвало да заплати още 14 хиляди лева държавна такса, 450 лева разходи и 10 236 лева на юриста на ищеца. Искът е заведен от сина на починали съпрузи. В него се споделя по какъв начин родителите му за последно са видени в двора на къщата им малко преди водата да залее селото. Загиналото семейство е живеело на 80 м от реката. Водата е стигнала до парцела им за 10 минути и е била 2 м висока. Вълната ги отнесла през оградата на прилежащия двор на 300 м от тяхната къща, където били открити мъртви след няколко дни. Синът им се присъединил в издирването и самичък ги изровил отдолу под останките от разрушени къщи и сняг.
В правосъдното решение се споделя, че при спор за благосъстоятелност, какъвто има сред общината и МО, регионалният шеф е задължен да следи за проблеми с язовира. Отговорността на регионалния шеф обаче не изключва отговорността на действителния притежател на оборудването, а двете институции дават отговор солидарно за породените вреди. По делото са събрани доста доказателства, че тежкото положение на язовира и стената му са били известни на общината години преди нещастието. През 2010 година и няколко месеца преди случая по назначена от общината инспекция още веднъж са установени задръстване на преливника, нередности в работата на изпускателя, проваляне на язовирната стена и дисторция в короната й. В общината са били наясно с заплахата от разрушение на стената.
“Всичко обаче е било документирано само на хартия и не са били подхванати никакви ограничения за попречване на бедствието ”, написа в решението на съда. Бездействието на общината е траяло и след наводнението. Служителите й само са следили настъпващото злополучие. Предприетите ограничения за евакуация са несъответстващи и безредни. Не се открива общината да е осигурила практическото приложение на спешния си проект, нито да е обезпечила използването на ограниченията, планувани в Закона за отбрана от бедствия.
Техническата експертиза е посочила, че язовирът въобще не е поддържан. Ако стената му беше издържала, той е щял да поеме падналия дъжд. След скъсването й обаче наводнението на селото е било неизбежно. Решението по другото дело е от август. И с него наследник на починали при наводнението съпрузи е осъдил общината. Тук са присъдени 220 хиляди лева от претендираните 520 хиляди лева Родителите на ищеца са застигнати от приливната вълна на моста след язовира, до момента в който пътували за работа в Харманли. Експертизите откриват, че причина за скъсването на язовирната стена е извънредно неприятното й техническо положение и неналичието на данни за каквато и да е поддръжка.
Съдия Василев преценя, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е по 120 хиляди лева за загубата на всеки от родителите. Тъй като с решение на кабинета на мъжа са отпуснати 20 хиляди лева, съдът ги приспада и дефинира обезщетение от по 110 хиляди лева на човек.
И двете решения не са дефинитивни и могат да се нападат пред Софийския апелативен съд. Всички каузи на потърпевшите от наводнението са заведени от еднакъв шуменски юрист. Той съставлява и потърпевшите от Хитрино, които водят също каузи за милиони, добавя “Сега ”.
Дни откакто изтекоха петте години, в които хората можеха да завеждат цивилен каузи за компенсации, прокуратурата повдигна обвиняване на Ирена Узунова – някогашен регионален шеф на Хасково. На 19 юли обвинителният акт против нея беше импортиран в районния съд в Харманли, само че при започване на октомври съдът го върна на прокуратурата поради пропуски.
Заведени са към 30 сходни каузи. Бисер беше пометено на 6 февруари 2012 година, когато се скъса стената на язовир. Осем души се удавиха, а приливната вълна повреди доста постройки в селото и унищожи покъщнината. Исковете на потърпевшите и наследниците на починалите са против Министерството на защитата и общината в Харманли, сред които тече спор за собствеността на оборудването. Съдиите и по двете завършили каузи – Катерина Енчева и Светослав Василев, одобряват, че МО не е притежател и че не е потвърдено, че оборудването му е предоставено за прилагане.
Решението на Енчева е отпреди дни. Тя е присъдила 350 хиляди лева обезщетение, като е почела желае напълно. Общината би трябвало да заплати още 14 хиляди лева държавна такса, 450 лева разходи и 10 236 лева на юриста на ищеца. Искът е заведен от сина на починали съпрузи. В него се споделя по какъв начин родителите му за последно са видени в двора на къщата им малко преди водата да залее селото. Загиналото семейство е живеело на 80 м от реката. Водата е стигнала до парцела им за 10 минути и е била 2 м висока. Вълната ги отнесла през оградата на прилежащия двор на 300 м от тяхната къща, където били открити мъртви след няколко дни. Синът им се присъединил в издирването и самичък ги изровил отдолу под останките от разрушени къщи и сняг.
В правосъдното решение се споделя, че при спор за благосъстоятелност, какъвто има сред общината и МО, регионалният шеф е задължен да следи за проблеми с язовира. Отговорността на регионалния шеф обаче не изключва отговорността на действителния притежател на оборудването, а двете институции дават отговор солидарно за породените вреди. По делото са събрани доста доказателства, че тежкото положение на язовира и стената му са били известни на общината години преди нещастието. През 2010 година и няколко месеца преди случая по назначена от общината инспекция още веднъж са установени задръстване на преливника, нередности в работата на изпускателя, проваляне на язовирната стена и дисторция в короната й. В общината са били наясно с заплахата от разрушение на стената.
“Всичко обаче е било документирано само на хартия и не са били подхванати никакви ограничения за попречване на бедствието ”, написа в решението на съда. Бездействието на общината е траяло и след наводнението. Служителите й само са следили настъпващото злополучие. Предприетите ограничения за евакуация са несъответстващи и безредни. Не се открива общината да е осигурила практическото приложение на спешния си проект, нито да е обезпечила използването на ограниченията, планувани в Закона за отбрана от бедствия.
Техническата експертиза е посочила, че язовирът въобще не е поддържан. Ако стената му беше издържала, той е щял да поеме падналия дъжд. След скъсването й обаче наводнението на селото е било неизбежно. Решението по другото дело е от август. И с него наследник на починали при наводнението съпрузи е осъдил общината. Тук са присъдени 220 хиляди лева от претендираните 520 хиляди лева Родителите на ищеца са застигнати от приливната вълна на моста след язовира, до момента в който пътували за работа в Харманли. Експертизите откриват, че причина за скъсването на язовирната стена е извънредно неприятното й техническо положение и неналичието на данни за каквато и да е поддръжка.
Съдия Василев преценя, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е по 120 хиляди лева за загубата на всеки от родителите. Тъй като с решение на кабинета на мъжа са отпуснати 20 хиляди лева, съдът ги приспада и дефинира обезщетение от по 110 хиляди лева на човек.
И двете решения не са дефинитивни и могат да се нападат пред Софийския апелативен съд. Всички каузи на потърпевшите от наводнението са заведени от еднакъв шуменски юрист. Той съставлява и потърпевшите от Хитрино, които водят също каузи за милиони, добавя “Сега ”.
Дни откакто изтекоха петте години, в които хората можеха да завеждат цивилен каузи за компенсации, прокуратурата повдигна обвиняване на Ирена Узунова – някогашен регионален шеф на Хасково. На 19 юли обвинителният акт против нея беше импортиран в районния съд в Харманли, само че при започване на октомври съдът го върна на прокуратурата поради пропуски.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ