Когато не бързаш заникъде. Охлювите
В Египет и Вавилон охлювът е символизирал безкрайност и изобилие, а в средновековна Европа – грях и леност. Да научим още любопитни неща за слузестите твари:
Охлювите са коремоноги със спираловидна черупка. Коремоноги с рудиментарна черупка или пък без такава се назовават голи охлюви.
Те са едни от най-древните поданици на планетата ни. Учените настояват, че тези мекотели са се появили преди повече от 500 милиона години. Могат да се приспособяват към всяка среда, не им е нужна доста храна.
Охлювите са публикувани по целия свят. Най-много типове има в крайбрежните зони на тропичните и субтропичните морета.
В исляма охлювът символизира подозрение, в будизма – самообладание, а черупката му – застиналото време.
В Египет и Вавилон охлювът е символизирал безкрайност и изобилие, а в средновековна Европа – грях и леност. По-късно е станал знак на невзискателност.
Средната скорост на охлюва е към 1,5 мм в секунда, т.е. за минута той може да преодолее разстояние, равно на шест сантиметра. На техен декор костенурките са същински спринтьори.
Видовете охлюви са доста. Най-многочислен е класът Mollusca, който включва към 110 хиляди типа. В България има към 500 типа охлюви.
Първоначално охлювите са обитавали морето, само че доста от тях са минали към живот в прясна вода и на суша. Могат да живеят и на суша, и във вода. Дори когато човечеството се намеси в средата им, са способни да оцелеят и да се приспособят към удобно битие паралелно с нас. Този факт демонстрира, че охлювите са по-умни, в сравнение с си мислим.
Мозъкът им е разграничен на четири секции, с помощта на което те са способни на мислене. Охлювите даже могат да взимат разнообразни решения, основаващи се на житейския им опит.
Охлювите живеят приблизително към 15 години. Тяхната жизненост поразява: по време на удобни условия могат да прекарат в сън половин година! С настъпване на студа мекотелото прибира главата и тялото си в раковината, авансово скрита под листа или в земята. Входът се закрива със слуз, която с времето се втвърдява.
Продължителността на този сън е до настъпването на пролетта. По този метод охлювите могат да устоят на мощен мраз и горещина. Градинските представители могат да устоят на температура до – 120 градуса. С настъпване на топлото време охлювите се пробуждат и жадно атакуват храната. Когато силите им се възстановят, черупчестите стартират да мислят за поколение.
Оказва се, че болшинството охлюви са хермафродити, доста рядко се срещат разнополви същества. Размножават се посредством снасяне на яйца. Периодът на съзряване на яйцата е 3-4 седмици. Малките идват на бял свят с транспарантна черупка, с растежа тя става все по-плътна. Здравината на черупките зависи от количеството калций в храната: колкото повече го използват, толкоз по-надеждна ще е „ къщичката “. Почти при всички типове черупката се усуква надясно, по посока на часовниковата стрелка. Но от време на време, въпреки и рядко, има и „ левичарски “ черупки.
Известна специфичност на охлювите са така наречен антенки. Всъщност, това са неговите очи. Двете пипалца на този звяр улавят придвижването в близост и по този начин му оказват помощ да се ориентира в пространството. Виждат неприятно, дребните им очи едвам разграничават деня от нощта.
Но пък обонянието им е на висота: да вземем за пример, охлюв без черупка може да усети миризма на храна на разстояние до два метра. Слухът им отсъства изцяло. Не са способни да издават звуци.
Взаимодействат между тях посредством допиране. Рогцата им играят ролята на нос.
Тези благи създания живеят на дребни групички. Когато стане хладно, главно през нощта, изпълзяват от своите убежища за храна. Охлювите не могат да дъвчат, те стриват храната си със своите 25 хиляди зъба, които са ситуирани като ренде.
Хапват всичко: дребни личинки, трева листа, червеи. Опипват храната със своите рогца-пипалца. Тези същества могат да пият освен през устата, само че и благодарение на външното покритие на кожата. Пресъхналите екземпляри за шест часа могат да попият през слузестата си обвивка такова количество вода, което се равнява на половината от тежестта им.
Интересен факт! Във Франция живее бургундски охлюв, който зиме в студ и лете в суша спи, само че когато пристигна топъл спокоен дъжд, той стартира да „ пее “ – да издава звуци, напомнящи мелодично пеене.
Охлювите имат една доста неприятна за животните и индивида специфичност, която се демонстрира главно есента. Те са преносители на паразити: тении и червеи.
Оказва се, че тези благи създания имат неимоверна мощ: могат да носят 10 пъти по-тежки неща от личното им тегло.
Един от най-големите охлюви бил открит през 1976 година. Тежал 2 кг, а дължината му била към 38 сантиметра. Един от най-големите охлюви е австралийският морски. Той тежи до 40 кг и израства до 30 санта.
Удивителен факт! Цветът на черупката на охлюва зависи от цвета на почвата и състава на храната.
