В едно време, което мнозина днес наричат отминала епоха“, експресният

В едно време, което мнозина през днешния ден назовават „ отминала ера “, експресният трен „ Чайка “ изминаваше дистанцията от София до Бургас за 4 часа и 40 минути.

Беше 1970-те – години с бюфет-вагони и гласът на кондуктора, който те информираше с достолепие за всяка гара.

Днес, в 2025 година, същото разстояние ще се взима от „ експресен “ трен за 5 часа и 32 минути, написа iskra.bg.

Това не е просто загуба на време. Това е диагноза.

Железен позор на колела

Министърът на превоза твърди, че новите експресни влакове „ ще създадат морето по-достъпно “. Само че въпросната досегаемост не би трябвало да идва на цената на технологично отстъпление от примерите на 70-те. Не става дума единствено за скоростта – става дума за усещането, че ние като общество се движим обратно по релсите на бъдещето.

Ако през 1988 година сме посрещали влакове с кино-вагони и червено-бели заведения за хранене от Германска демократична република, през днешния ден мълчим, до момента в който пътуваме в мръсни купета с неизправна вентилация, надраскани прозорци и аромат на от дълго време изгубена грижа. И това до момента в който слушаме обещанията за нови машини.

Къде е отговорността на министъра в това? Да обещаваш експрес и да доставяш закъснял комфорт – това не е транспортна, а етична злополука. Обществото заслужава отговор: по какъв начин е допустимо през XXI век едно пътешестване да бъде по-бавно от същото такова преди половин век?