Който прави добро, добро намира
В едно село живеели трима братя. Те били доста бедняци и нищо си нямали. Един ден братята решили да идат да намерят Господ Бог и да го питат за какво са толкоз небогати. Тръгнали на път и както си вървели, срещнали един парцалив дъртак.
— Добра среща, дядо! — поздравили те.
— Дал ви Бог положително, деца! — отвърнал дядото и ги попитал: — Накъде по този начин?
— Ние, дядо, — отвърнали те, — сме трима братя, небогати бедняци и няма с какво да се изхраним. Затова сме тръгнали да питаме Господ дали няма и за нас да даде нещо, с което непретенциозно да претърпяваме. Тогава старецът попитал най-големия брат:
— Като идеш при Бога, какво ще му поискаш?
— Ще желая да ми даде едно стадо овце. Ще направя огромна мандра, та всеки безпаричен пасажер, който мине около нея, да го нагостя без пари.
В това време на ливадата край тях накацало ято врани. Старецът ги показал и рекъл:
— Помами тези врани!
Големият брат помамил враните и те внезапно се трансформирали в овце. Голямо стадо с чудни овце.
Останал момъкът на това място, направил си мандра и се захванал с развъждането на овцете, а двамата по-млади братя траяли пътя си. Вървели, вървели, до момента в който стигнали в една огромна букова гора. Седнали да си починат до висока канара, под която бликало бистро изворче. Изневиделица се появил остарял човек и приседнал до тях.
— Добра среща, дядо! — рекли момчетата.
— Дал ви Бог положително, деца! — отвърнал на поздрава им дядото. — Накъде биете път?
— Ние, дядо, сме братя. Много сме бедняци и по тази причина сме тръгнали да търсим Бога да ни помогне.
Тогава старецът попитал междинния брат:
— Синко, като идеш при Бога, какво ще му поискаш?
— Ще желая да ми даде една прохладна кръчма. И всеки безпаричен пасажер, който се отбие при мене, ще го нахраня и напоя без пари.
— От тази канара ще стане хубава кръчма! — рекъл дядото и се изгубил.
Когато се обърнал обратно, междинният брат видял, че на мястото на скалата се издигала хубава бяла къща, а изворчето се е трансформирало в чешма с два чучура, от които текли вино и ракия. Останал там междинният брат, а най-малкият траял напред да търси Бога, с цел да го попита по какъв начин да се замогне и той. Надвечер стигнал до необятно равно поле, измежду което се люлеела равнища със златно жито. Насред равнищата жънела една мома, по-хубава и от приказните самодиви, които момъкът постоянно виждал в съня си.
Додето я гледал, внезапно някой застанал до него. Обърнал се момъкът и видял дребничък, изкривен дъртак, който се подпирал на кривата си сопа.
— Добра среща, дядо! — поздравило момчето.
— Дал ти Бог положително, синко! Накъде си поел по тоя прашен друм? — попитал дядото и приседнал на синора до равнищата.
— Ние, дядо… — отвърнало момчето. — бяхме трима братя бедняци. Тръгнахме да питаме Бога за какво сме бедняци и дали няма да ни помогне с нещо. После случи се по този начин, че братята ми откриха това, дето желаеха, а аз продължих самичък.
— Като идеш при Бога, какво ще му поискаш?
Момъкът помислил малко и рекъл:
— Дядо, друго не бих изискал: ще му желая една мома като тази, дето жъне на равнищата. Да се задомя, пък все ще му намерим колая за подредбата на другите неща.
Тогава старецът се усмихнал и споделил:
— Е, щом ти харесва момата, вземи я! Тя ти е лика-прилика.
Момъкът послушал стареца и се оженил за момичето. Тримата братя по този начин и не разбрали, че това бил Самия Господ Бог, който тогава постоянно ходел по земята.
Минали години. Веднъж Господ се преправил отново на парцалив бедняк и тръгнал да наобиколи тримата братя — да ги види по какъв начин претърпяват. Да разбере дали са удовлетворени от полученото и извършват ли обещанията си. Най-напред се отбил в мандрата при огромния брат. Той бил развъдил огромни стада овце, правел сирене, масло и кашкавал и бил доста забогатял. Потропал Господ на портата, огромният брат излязъл да усмири кучетата и като видял дрипльото, ядосано свъсил гъстите си вежди.
— Помози Бог, синко! — поздравил Господ.
— Дал ти Бог положително, старче!
— Синко, аз съм бедняк човек, бедняк. Дали би ми дал парче масло или дребна бучка сирене да утоля глада си?
Още повече се намръщил огромният брат.
— Старче, аз в случай че на всеки бедняк давах масло и сирене, от мандрата ми камък върху камък да не е останал… Хайде, върви си по пътя, че да не пусна кучетата!
Господ излязъл на пътя, вдигнал ръка и извикал.
