Притча за крехките дарове
В едно село живеел възрастен преподавател. Той бил истински влъхва и всички доста го уважавали. Старецът обожавал деца и постоянно подарявал на малчуганите в селото разнообразни дарове. Неговите блага обаче разстройвали хлапетата, защото били прекомерно чупливи.
Колкото и да се стараели да ги пазят, улисани в играта, децата забравяли за това какъв брой нежни са сувенирите и ги изпочупвали.
При типа на разпадащите се играчки, малчуганите мощно се натъжавали. Ето за какво един ден след следващия подарък на мъдреца към едно дете татко му отишъл при него и запитал:
- Учителю, знам, че ти си доста умен и почтен човек, само че за какво непрекъснато подаряваш на децата ни толкоз чупливи играчки?
- Разбирам учудването ти - споделил мъдрецът с усмивка – Но показа си по какъв начин след десетина години някой млад и некомпетентен човек ще им подари сърцето си. Нека занапред да се учат по какъв начин би трябвало да се отнасят с нежните блага! В противоположен случай могат да сеят болежка и отчаяние навсякъде.
