Притча за особняка
В едно село живеел добър и доблестен мъж, който обаче рядко общувал със своите съселяни. Той ненавиждал злобата и алчността, от които те били водени и предпочитал да стои надалеч от тях. Те от своя страна също не го харесвали и го отбягвали. Един следобяд пред дома му се появил негов комшия и му рекъл:
- Виждам, че стоиш самичък по през целия ден. Защо просто не се опиташ да се държиш като всички останали, с цел да не бъдеш в изолираност?
- Ако стана един от вас, ще изневеря на своите правила - отвърнал самотникът.
- Да, само че тогава ще си обкръжен от куп другари и ще ти е радостно на душата през цялото време - уверил го гостът му.
- Не се потребност от такива другари! - безапелационен бил странникът и се прибрал в къщата си.
Не минало много време и в гората до селото, където живеели двамата, било разкопано голямо съкровище. Съседът на странника решил да му покаже, че макар думите си той също е като всички останали, ето за какво още веднъж се появил пред дома му и му споделил за него. Щом чул за съкровището, самотникът също се отправил към гората, накъдето били тръгнали всички негови съселяни.
Сред дърветата съвсем всеки съумял да си откри нещо и да го скрие в джоба си, в това число и странникът, който намерил златен пръстен. Само неговият комшия не могъл и си тръгнал с празни ръце от гората. На път за у дома той настигнал странника и му споделил:
- Ето, видя ли, че си като всички останали? Щом чу за съкровището, побърза да си напълниш джобовете.
Мъжът единствено се усмихнал и нищо не дал отговор.
След няколко месеца огромно злощастие сполетяло неговия комшия. Жена му се разболяла тежко, само че той нямал пари да я заведе на доктор. Няколко пъти изискал пари от своите съселяни, само че те декларирали, че нямат и по този начин и не му услужили. Останал през друга вяра, той решил да помоли за помощ особняка. Застанал на вратата му и споделил:
- Моля те, помогни ми! Искам да заведа жена ми на доктор, само че нямам никакви пари.
Добрякът незабавно извадил златния пръстен и му го подал.
- Но това е единственото нещо, което ти откри. Ако ми го дадеш, още веднъж оставаш без нищо, споделил съседът.
- За мен това е без значение. Важно е душата ми да е богата, а не ръцете да са цялостни!
- Извинявай за всичко, което ти наговорих по-рано! Чак в този момент си дадох сметка, какъв брой е значимо човек да не е като всички други! - признал си нещастникът.
