Просветленият човек е най-големият самотник на света
В едно от най-хубавите си стихотворения Атанас Далчев се обръща към Бог с думите:
„ Изведи ме вън от всяка трудност, / научи ме отново на елементарност: “
Поетът със своя изчерпателен метафизичен взор към света рано е прозрял, че знанието носи на първо място тъга.
Да познаваш себе си, да разчиташ знаците в света, да търсиш познание, да се усъвършенстваш, да се стремиш към екзистенциалните отговори – всичко това дава, само че и лишава.
Хората се опасяват от тези, които познават себе си.
Хората заобикалят тези, които вдъхват почитание със знанията си.
Човекът интелектуалец е постоянно самотникът , който е наказан да „ дълбае глух “ безконечните въпроси на битието и в последна сметка да не откри в никакъв случай кей за душата си.
Безпокоен и търсещ е духът на интелектуалеца.
Просветленият човек нормално не е свестен от другите. Често е определян като бунтовник. Той е счупил оковите на рестриктивните мерки и може да приказва свободна за всичко. Знае какво желае и по какъв начин да го реализира. Открил е себе си и живее в естетика със своето вътрешно Аз. Това го прави спокоен, балансиран, извисен над останалите и с необикновен умен взор към живота.
Той е правилен на правилата си и не се опасява да се опълчва на всичко, което е в прорез с критериите му за положително и зло. Просветленият човек е самоуверен и дръзновен.
Всичко това обаче го прави и отшелник, само че той е подготвен да заплати тази цена, с цел да опази достойнството, морала и достолепието си.
