В едни по-тъмни времена от българската история, когато образованието е

В едни по-тъмни времена от българската история, когато образованието е било мъчно налично и същински ценено, 24 май не е бил единствено празник на светите братя Кирил и Методий, а и ден, в който учениците са завършвали образователната година и са показвали какво са научили.
Днес приключването на образователната година не се асоциира с този празник. То се празнува като завършек на мъчението и начало на по този начин мечтаната почивка. Една част от учениците в майските дни за финален път прекрачват учебния предел и доста държат това да стане притежание на целия свят.
Рядко абитуриентските фанфари са свързани с нещо позитивно. А когато го има, то остава незабележимо измежду лансираната долнопробност.
Стана традиция навлизането в същинския живот на младежите да е съпроводено от непристойно държание пред храм-паметника " Александър Невски " в София, от
проявление на ниска просвета с чалгаджийска музика, от неуважение на ограниченията за сигурност по улиците, от хвалби за обувки за бала от 2000 лв. или от рисково препиване съвсем до кома.
Тежко и горко на страна, в която краят на просветителния развой се увенчава с показност и кич, вместо с изява на познания и просвета.