Георги Минчев - Орфея на българския рокендрол
В една юнска вечер на 1967 година милионите българи, струпани пред дребните черно-бели тв приемници, с цел да гледат следващия „ Златният Орфей “, чуват една ария, която напряко ги омагьосва. „ Бяла тишина “ на Борис Карадимчев и Богомил Гудев е удостоена с първа премия, а изпълнителят й – студентът по специалността външна търговия в Икономическия институт Георги Минчев, става новия любим на родната аудитория. Това не са извоювани, както постоянно се случва, пет минути популярност, а любовта на милиони, на която той се радва до края на живота си. Защото всичко не свърши с тази ария. Заедно с него България запява и „ Снегът на загатна “, „ Сребърни ята “... и още, и още. За страдание животът на Жоро продължава прекомерно малко - единствено 58 години. Той не устоя осмата интервенция, осъществена, с цел да го избави от подлия израстък в главата. /Щурецът Петър Гюзелев, който си отиде от същото, твърдеше, че заболяването им е „ подарък “ от Чернобил и тогавашното родно държавно управление, което мълчало след повредата в атомната електроцентрала./
Георги Минчев е роден в София през 1943 година Заедно с паметната група „ Бъндараците “ той се смята за един от основоположниците на българския рок. През 1967 година работи с „ Щурците”, а през 1968 – 1969 година със „ Сребърните гривни “. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард и бързо става всеобщ любим. Ерген, само че не уединен, а търсещ, както самичък се дефинира, той основателно става любим на дамите.
В началото на 70-те Георги Минчев отпътува за Белгия, където следва кино- и телевизионна постановка в IAD Брюксел. През 1974 година написа нотите за „ Утрешният свят “. Иска да издаде албум, само че му се струпват по-важни проблеми.
„ Тогавашната ми брачна половинка се беше влюбила безумно в различен и хукнах да избавям любовта си. Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и не преставам да играя. Всъщност - много свенлив съм! Видя ли жена, в множеството случаи се изприщвам или най-малко се изчервявам – споделя актьорът пред списание „ Жената през днешния ден “. “
Все отново години по-късно „ Утрешен свят “ вижда бял свят.
В първите години на демокрацията Жоро несъмнено е обичаният бард. Той пее „ Сам на бара... ех, мама му остаряла... “. Възрастна жена му се обажда възмутена за какво псува. В същото време улицата го боготвори. Той е във вихъра си.
Но идва съдбовният ден и един от приятелите му, журналистът Димитър Генчев, който също без време напусна този свят, написа:
„... 18 февруари 2001-ва беше печален, само че безоблачен и по зимному топъл ден. Точно като Георги Минчев. Стотици хора се бяха събрали, с цел да бъдат с барда в последния му път. Бате Гошо отиде в парадайса под звуците на песента „ Равносметка “, написана особено за него от Буги Барабата”.
За Георги Минчев никой не може да каже нещо неприятно, настояват сътрудниците му. Човекът е жив, до момента в който го помнят другите, считат мъдреците. Георги Минчев е жив. Всяко лято в негова памет десетки хиляди се събират в софийския „ Южен парк “, с цел да възпеят приятеля си и да му поднесат цвете. Скулптура в Каварна и паметна плоча в обичания Созопол са другите знаци, които припомнят за него.
Днес механичното пиано на Георги Минчев е експонат в Националния политехнически музей. А всеки ден жителите от квартал „ Редута” минават по улица „ Георги Минчев “.
„...За мен той беше Човекът музика. Не единствено създател на прелестни песни. Доказа, че и в България можеш да правиш личен рок”, споделя Васко Кръпката. Именно на основателя на „ Подуене блес бенд “ Жоро завещава китарата си. Тя е в ръцете на основателя на „ Подуене блус бенд “ и в Сиатъл, на гроба на Джими Хендрикс.
Триото: Георги Минчев, Бисер Киров и Васил Василев Гошо не знаеше да моли и проси Неотдавна и Бисер Киров отлетя към парадайса. Ако са се събрали, там към този момент звучи красива музика. Защото откровено другарство свързва двамата бардове още от детските години. В неотдавна излязлата книга „ Благодарствена ария “ в описа си за войнишките години Бисер написа:
„ В Марица незабавно след клетвата се появи същинският татко на Гошо – Петър Минчев, който преди малко бе излязъл от пандиза. Висок прелестен мъж на междинна възраст, с мрачен загар и бомбе. Беше в тъмносиньо дълго палто и с Гошо го срещнахме на портала. Говореше интелигентно, с присъщ софийски акцент. Това беше същият човек, който поради жена си влиза в пандиза поради Закона за спекулата и зарязан от нея, се завръща оттова без нищо, дори синът му не носеше неговата фамилия. С болежка реагираше, когато на свиждането се обръщаха към него с „ редови войник Куртев “.
В идващите срещи Гошо молеше да го назовават пред татко му „ редови войник Минчев “. Разбира се, майка му съзнателно бе преименувала сина си, с цел да го избави от възбраните, които биха го преследвали като наследник на наказан от Народния съд.
Петър Минчев умря скоропостижно няколко години по-късно, като не остави нищо. Едва през 1966 година видях в афишите новата фамилия на Гошо - Георги Минчев... “
По-нататък Бисер Киров споделя мисли за ориста на своя другар след демократичните промени от 10 ноември 1989 година:
„ Гошо беше в еуфорията си. Всички огорчения, задръжки, вътрешни терзания и стаена черна болежка откриха отдушник в новите му текстове, които въодушевено и себераздаващо пееше по площадите. Разбирах го, само че го молех да махне грубите думи, тъй като не му лежаха. Той бе несклоняем. След години, когато заболяването му става знайна, открих оправданието в нея, тъй като стиховете, които той ми остави като негови тестови находки, нямаха нищо общо с панаирджийската революционност на първите му демократични песни.
Гошо беше жизненонеобходим на „ синята гражданска война “ и още повече на не изключително безкористните му спътници, които около него уредиха бъдещето си с дялове в мениджърската приватизация на „ Балкантон “, със дотациите на известни партийни фондации. Това „ бяло “ момче изживя последните си години без парно, с неизплатено „ Тико “ и с окрадени възторзи. Не се умилкваше към синия партиен щаб. Трябваше аз да отивам на „ Раковски “ 134, с цел да апелирам началството да го посети преди гибелта му. Гошо не знаеше да моли и проси и единствено вярната му сестричка Марина от Виена успяваше да закърпи финансовите му проблеми.
Но в горчивите автобиографични песни наред с топлата самоирония звъни огромното дарование на стихотворец, точно тези песни го надживяха и остават образец за младите. Пример на една култивирана и високоинтелигентна нематериалност, съизмерима със популярните текстове на френските бардове. Гошо вечно е ОРФЕЯ НА БЪЛГАРСКИЯ РОКЕНДРОЛ.
Георги Минчев е роден в София през 1943 година Заедно с паметната група „ Бъндараците “ той се смята за един от основоположниците на българския рок. През 1967 година работи с „ Щурците”, а през 1968 – 1969 година със „ Сребърните гривни “. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард и бързо става всеобщ любим. Ерген, само че не уединен, а търсещ, както самичък се дефинира, той основателно става любим на дамите.
В началото на 70-те Георги Минчев отпътува за Белгия, където следва кино- и телевизионна постановка в IAD Брюксел. През 1974 година написа нотите за „ Утрешният свят “. Иска да издаде албум, само че му се струпват по-важни проблеми.
„ Тогавашната ми брачна половинка се беше влюбила безумно в различен и хукнах да избавям любовта си. Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч - това е една роля, която съм си измислил и не преставам да играя. Всъщност - много свенлив съм! Видя ли жена, в множеството случаи се изприщвам или най-малко се изчервявам – споделя актьорът пред списание „ Жената през днешния ден “. “
Все отново години по-късно „ Утрешен свят “ вижда бял свят.
В първите години на демокрацията Жоро несъмнено е обичаният бард. Той пее „ Сам на бара... ех, мама му остаряла... “. Възрастна жена му се обажда възмутена за какво псува. В същото време улицата го боготвори. Той е във вихъра си.
Но идва съдбовният ден и един от приятелите му, журналистът Димитър Генчев, който също без време напусна този свят, написа:
„... 18 февруари 2001-ва беше печален, само че безоблачен и по зимному топъл ден. Точно като Георги Минчев. Стотици хора се бяха събрали, с цел да бъдат с барда в последния му път. Бате Гошо отиде в парадайса под звуците на песента „ Равносметка “, написана особено за него от Буги Барабата”.
За Георги Минчев никой не може да каже нещо неприятно, настояват сътрудниците му. Човекът е жив, до момента в който го помнят другите, считат мъдреците. Георги Минчев е жив. Всяко лято в негова памет десетки хиляди се събират в софийския „ Южен парк “, с цел да възпеят приятеля си и да му поднесат цвете. Скулптура в Каварна и паметна плоча в обичания Созопол са другите знаци, които припомнят за него.
Днес механичното пиано на Георги Минчев е експонат в Националния политехнически музей. А всеки ден жителите от квартал „ Редута” минават по улица „ Георги Минчев “.
„...За мен той беше Човекът музика. Не единствено създател на прелестни песни. Доказа, че и в България можеш да правиш личен рок”, споделя Васко Кръпката. Именно на основателя на „ Подуене блес бенд “ Жоро завещава китарата си. Тя е в ръцете на основателя на „ Подуене блус бенд “ и в Сиатъл, на гроба на Джими Хендрикс.
Триото: Георги Минчев, Бисер Киров и Васил Василев Гошо не знаеше да моли и проси Неотдавна и Бисер Киров отлетя към парадайса. Ако са се събрали, там към този момент звучи красива музика. Защото откровено другарство свързва двамата бардове още от детските години. В неотдавна излязлата книга „ Благодарствена ария “ в описа си за войнишките години Бисер написа:
„ В Марица незабавно след клетвата се появи същинският татко на Гошо – Петър Минчев, който преди малко бе излязъл от пандиза. Висок прелестен мъж на междинна възраст, с мрачен загар и бомбе. Беше в тъмносиньо дълго палто и с Гошо го срещнахме на портала. Говореше интелигентно, с присъщ софийски акцент. Това беше същият човек, който поради жена си влиза в пандиза поради Закона за спекулата и зарязан от нея, се завръща оттова без нищо, дори синът му не носеше неговата фамилия. С болежка реагираше, когато на свиждането се обръщаха към него с „ редови войник Куртев “.
В идващите срещи Гошо молеше да го назовават пред татко му „ редови войник Минчев “. Разбира се, майка му съзнателно бе преименувала сина си, с цел да го избави от възбраните, които биха го преследвали като наследник на наказан от Народния съд.
Петър Минчев умря скоропостижно няколко години по-късно, като не остави нищо. Едва през 1966 година видях в афишите новата фамилия на Гошо - Георги Минчев... “
По-нататък Бисер Киров споделя мисли за ориста на своя другар след демократичните промени от 10 ноември 1989 година:
„ Гошо беше в еуфорията си. Всички огорчения, задръжки, вътрешни терзания и стаена черна болежка откриха отдушник в новите му текстове, които въодушевено и себераздаващо пееше по площадите. Разбирах го, само че го молех да махне грубите думи, тъй като не му лежаха. Той бе несклоняем. След години, когато заболяването му става знайна, открих оправданието в нея, тъй като стиховете, които той ми остави като негови тестови находки, нямаха нищо общо с панаирджийската революционност на първите му демократични песни.
Гошо беше жизненонеобходим на „ синята гражданска война “ и още повече на не изключително безкористните му спътници, които около него уредиха бъдещето си с дялове в мениджърската приватизация на „ Балкантон “, със дотациите на известни партийни фондации. Това „ бяло “ момче изживя последните си години без парно, с неизплатено „ Тико “ и с окрадени възторзи. Не се умилкваше към синия партиен щаб. Трябваше аз да отивам на „ Раковски “ 134, с цел да апелирам началството да го посети преди гибелта му. Гошо не знаеше да моли и проси и единствено вярната му сестричка Марина от Виена успяваше да закърпи финансовите му проблеми.
Но в горчивите автобиографични песни наред с топлата самоирония звъни огромното дарование на стихотворец, точно тези песни го надживяха и остават образец за младите. Пример на една култивирана и високоинтелигентна нематериалност, съизмерима със популярните текстове на френските бардове. Гошо вечно е ОРФЕЯ НА БЪЛГАРСКИЯ РОКЕНДРОЛ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ