Преди близо век: Сладкарят Денчо Ножаров извайва първите ледени скулптури на Левски и Ботев
В една ужасно люта зима преди близо век пред дребна сладкарничка в центъра на Русе се появили бюстове от сняг на Васил Левски и Христо Ботев. Нетрайният материал не разрешил те да се запазят, само че русенци обичали да се снимат до ледените творения на сладкаря Денчо Ножаров, по тази причина с помощта на фотографията през днешния ден знаем по какъв начин са изглеждали, написа " Телеграф ". До наши дни не е достигнала информация дали снежните бюстове на Левски и Ботев са изваяни за годишнина от обесването на Апостола, или пък сладкарят е изразил по този метод почитта си към националните ни герои, само че се счита, че това са първите техни ледени статуи.
Не единствено бюстове на Левски и Ботев сътворил самоукият гений Денчо Ножаров. Пред дребната му сладкарничка " Швейцария “ се появили Дядо Вазов, Алеко Константинов, Горки, Чехов, Некрасов... През 30-те години на ХХ век, а и по-късно, ледените фигури били същинска атракция, която разнесла славата на Русе и отвън рамките на страната. Италиански вестник разгласил фотография на " ледения “ Галилео Галилей и показал името на самоукия занаятчия: D. Nozarov, bai Denco. Александър Балабанов поместил публикация " Снежният скулптор на Русе “ в литературния вестник " Развигор ", която илюстрирал с доста фотоси на снежни статуи. И отвъд Дунава се чуло за майстора сладкар и съседите ни румънци минавали по заледената река, с цел да видят творенията му.
Талантът на самоукия Денчо Ножаров в изкуството, наречено в този момент съвременно " мразовит карвинг ", се разгърнал към 40-ата му година. Не бил стъпвал той в академия за изкуства, само че пък единствено какви ледени фигури можел да прави! За първите му стъпки споделя в спомените си неговата щерка Искра Пашева. Като сладкар татко ѝ купувал от селяните на пазара краве масло, с цел да го употребява в изработката на пасти, торти, пандишпани и други захарни произведения. Хитрите селяни обаче слагали вода в маслото, с цел да тежи повече. За да е годно за изработката на сладки, Денчо трябвало да извлече водата и правел това посредством мачкане с ръце. Един ден пръстите му почнали да моделират от безформената жълтеникава маса облика на селянката, която му продала маслото. После почнал да прави и други фигурки. Хората им се възхищавали и това окуражило сладкаря да моделира статуи от сняг, какъвто през зимата в Русе имало в обилие.
В тези времена не съществувала технология за произвеждане на ледени блокове, по тази причина Денчо измислил своя. Щом се спуснел мрак, той събирал пред сладкарницата купища със сняг, който примесвал с вода и след това разбърквал с лопата. На сутринта от образувалата се голяма буца лед започвал да майстори с часове при минусови температури своите фигури. Използвал дребна лопата и сладкарска шпатула, а за по-фините елементи – елементарен поялник. Така пред сладкарницата с най-вкусните пасти в града възкръснал Алеко и неговият воин бай Ганьо.
Засукал мустак, с преметнати на рамо дисаги с люти чушки, лук и чесън, Ганьо с любознание надничал в книгата на Щастливеца. Макар че имал приключено единствено трето поделение, Денчо бил доста безсънен човек и се интересувал от събитията на епохата. Затова постоянно скулптурите му били свързани с някакъв съответен мотив. При визитата на Рабиндранат Тагор в България сладкарят изваял фигурата му от сняг и го сложил в компанията на различен бележит индиец – Махатма Ганди. Един ден пред сладкарницата се появил Гьоте, който на идната заран бай Денчо преобразил в Мефистофел и по този начин основал доста въодушевление у минувачите. Забележителен е и един скулптурен снежен автопортрет с обърнати празни джобове, който създателят нарекъл " Криза ".
" Всички се смееха от сърце ", споделя в спомените си Искра Пашева за насладата, която татко ѝ доставял на русенци с изкуството си. Децата гледали с необятно отворени очи снежното знамение – цяла зоологическа градина с камила, слон, лъв, крокодил, хипопотам и увита към замръзналото дърво ледена змия.
Близо две десетилетия бай Денчо моделирал снежните фигури пред сладкарницата си. След 9 септември 1944 година тя била национализирана, а той постъпил на работа в държавното сладкарско дружество. Никой там не се възползвал от гения му, а бай Денчо постоянно казвал с оскърбление: " Сложиха ме да вардя казаните с боза ". Така последователно бил пропуснат. Починал в съня си на 31 август 1953 година на 71-годишна възраст. Но причудливите му ледени произведения останали в спомените на русенци, които с доста носталгия разказвали за тях на своите потомци.
Не единствено бюстове на Левски и Ботев сътворил самоукият гений Денчо Ножаров. Пред дребната му сладкарничка " Швейцария “ се появили Дядо Вазов, Алеко Константинов, Горки, Чехов, Некрасов... През 30-те години на ХХ век, а и по-късно, ледените фигури били същинска атракция, която разнесла славата на Русе и отвън рамките на страната. Италиански вестник разгласил фотография на " ледения “ Галилео Галилей и показал името на самоукия занаятчия: D. Nozarov, bai Denco. Александър Балабанов поместил публикация " Снежният скулптор на Русе “ в литературния вестник " Развигор ", която илюстрирал с доста фотоси на снежни статуи. И отвъд Дунава се чуло за майстора сладкар и съседите ни румънци минавали по заледената река, с цел да видят творенията му.
Талантът на самоукия Денчо Ножаров в изкуството, наречено в този момент съвременно " мразовит карвинг ", се разгърнал към 40-ата му година. Не бил стъпвал той в академия за изкуства, само че пък единствено какви ледени фигури можел да прави! За първите му стъпки споделя в спомените си неговата щерка Искра Пашева. Като сладкар татко ѝ купувал от селяните на пазара краве масло, с цел да го употребява в изработката на пасти, торти, пандишпани и други захарни произведения. Хитрите селяни обаче слагали вода в маслото, с цел да тежи повече. За да е годно за изработката на сладки, Денчо трябвало да извлече водата и правел това посредством мачкане с ръце. Един ден пръстите му почнали да моделират от безформената жълтеникава маса облика на селянката, която му продала маслото. После почнал да прави и други фигурки. Хората им се възхищавали и това окуражило сладкаря да моделира статуи от сняг, какъвто през зимата в Русе имало в обилие.
В тези времена не съществувала технология за произвеждане на ледени блокове, по тази причина Денчо измислил своя. Щом се спуснел мрак, той събирал пред сладкарницата купища със сняг, който примесвал с вода и след това разбърквал с лопата. На сутринта от образувалата се голяма буца лед започвал да майстори с часове при минусови температури своите фигури. Използвал дребна лопата и сладкарска шпатула, а за по-фините елементи – елементарен поялник. Така пред сладкарницата с най-вкусните пасти в града възкръснал Алеко и неговият воин бай Ганьо.
Засукал мустак, с преметнати на рамо дисаги с люти чушки, лук и чесън, Ганьо с любознание надничал в книгата на Щастливеца. Макар че имал приключено единствено трето поделение, Денчо бил доста безсънен човек и се интересувал от събитията на епохата. Затова постоянно скулптурите му били свързани с някакъв съответен мотив. При визитата на Рабиндранат Тагор в България сладкарят изваял фигурата му от сняг и го сложил в компанията на различен бележит индиец – Махатма Ганди. Един ден пред сладкарницата се появил Гьоте, който на идната заран бай Денчо преобразил в Мефистофел и по този начин основал доста въодушевление у минувачите. Забележителен е и един скулптурен снежен автопортрет с обърнати празни джобове, който създателят нарекъл " Криза ".
" Всички се смееха от сърце ", споделя в спомените си Искра Пашева за насладата, която татко ѝ доставял на русенци с изкуството си. Децата гледали с необятно отворени очи снежното знамение – цяла зоологическа градина с камила, слон, лъв, крокодил, хипопотам и увита към замръзналото дърво ледена змия.
Близо две десетилетия бай Денчо моделирал снежните фигури пред сладкарницата си. След 9 септември 1944 година тя била национализирана, а той постъпил на работа в държавното сладкарско дружество. Никой там не се възползвал от гения му, а бай Денчо постоянно казвал с оскърбление: " Сложиха ме да вардя казаните с боза ". Така последователно бил пропуснат. Починал в съня си на 31 август 1953 година на 71-годишна възраст. Но причудливите му ледени произведения останали в спомените на русенци, които с доста носталгия разказвали за тях на своите потомци.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ