Прехвърляне на отговорност
В една другарската компания може и да няма подчиненост, само че в професионално отношение нещата стоят по напълно различен метод. Йерархичната класификация предопределя и разнообразни отговорности. Има обаче определенa обстановка, в която и най-ослепителният кралски скиптър, и най-силното тракане на шефа по масата, не намират почва и отговорността бива премятана от човек на човек като парче парещ картоф в устата.
Персоналната длъжностна характерност разказва много общо какви са отговорностите на служителя и точно това разрешава огромна независимост в тълкуването на въпроса дали това е работа на един, или на различен. При работа в екип пък персоналната отговорност напълно се размива. За това могат да бъдат измислени голям брой аргументи – „ Другият го прави по-добре от мен ”, „ Нямам тази стратегия ”, „ Не одобрявам този човек, не мога да приказвам с него ”, и така нататък Едни от най-честите действия, за които се трансферира отговорността, са: позвънявания по телефона, изпращане или приемане на преписка, грижа за кухнята в офиса, архивиране и разархивиране на документи, поливане на цветята в стаите и коридора, ксерокопиране, писане на доклади и други
Защо да оставяш днешната работа за на следващия ден, в случай че може да я свършиш вдругиден.
Натрупването на непоети отговорности води само че несвършени задания. А те, колкото и да са дребни, рано или късно рефлектират мощно върху работата на всички. Най-лошото качество на работата е, че в никакъв случай не се прави сама – все чака намесата на индивида. Ако никой не мие машината за кафе, тя няма да се измие сама. Най-доброто, което може да се случи, е да се промени усетът на утринната ободряваща напитка, най-лошото – машината да се повреди. Ако никой не опреснява снимковия списък – търсенето ще бъде затруднено, а рано или късно ще се изгуби и голям масив с скъпа фото информация.
Сработването е значимо за силата на офисната веригата.
Отговорностите, които никой не желае да поема, би трябвало да бъдат разпределяни сред хората колкото и досадно да е това за тях.
Вариантите са няколко:
на ротационен принцип
Това е и най-справедливият метод, защото отговорностите се разпределят отмерено сред всички чиновници в офиса. Независимо от поста и персоналните умения, всеки има своето присъединяване в общите отговорности. Графикът с поемането им не е вълшебна гума против киселите и недоволни физиономии. Но е сериозен фактор, който не трябва да се подценява. А когато правилото важи за всички, доста повече хора са склонни да го одобряват и да се съобразят с него. Разбира се, всяка тъкмо избрана обстановка има и своите изключения. Никой не чака от сътрудника, който има среща с огромен рекламодател, вместо да участва на срещата да стои пред принтера и да подрежда копия с предложения за бъдещия тиймбилдинг.
отговорността на дребната група
Често отговорността за дилемите бива поемана единствено от няколко индивида от екипа. Целите им могат да бъдат разнообразни – да изпъкнат с интензивността си, да отделят по-малко време за по-сериозната си работа, примиренческо приемане на действителността или заемане с длъжността, тъй като просто им е писнало от всекидневни кавги.
наемане на експерт
Този вид се избира, когато непоетите отговорности са свързани не с липса на предпочитание, а с липса на умения и опит. Ако за някои къси рекламни форми си позволявате да записвате гласовете на сътрудниците, то един сериозен филм, поръчан от министерство да вземем за пример, изисква да бъде озвучен от професионален диктор. Тогава наложително би трябвало да се наеме експерт.
шефът поема отговорностите
Ако положителният управител не се окаже толкоз добър, най-често самичък си пати от това. Когато няма волята да разпредели дилемите сред хората от своя екип, самият той се заема с осъществяването им.
никой не обръща внимание
Това несъмнено е единствено краткотрайно решение. Ако не обръщаме внимание на казуса, не значи, че той стопира да съществува. За избран миг тези досадни отговорности не са най-важните и се губят на фона на огромните планове, бързането и така нататък Но рано или късно идва и техният час. И тогава всички виждат по какъв начин дребните непоети отговорности са се трансформирали в огромен проблем.
Персоналната длъжностна характерност разказва много общо какви са отговорностите на служителя и точно това разрешава огромна независимост в тълкуването на въпроса дали това е работа на един, или на различен. При работа в екип пък персоналната отговорност напълно се размива. За това могат да бъдат измислени голям брой аргументи – „ Другият го прави по-добре от мен ”, „ Нямам тази стратегия ”, „ Не одобрявам този човек, не мога да приказвам с него ”, и така нататък Едни от най-честите действия, за които се трансферира отговорността, са: позвънявания по телефона, изпращане или приемане на преписка, грижа за кухнята в офиса, архивиране и разархивиране на документи, поливане на цветята в стаите и коридора, ксерокопиране, писане на доклади и други
Защо да оставяш днешната работа за на следващия ден, в случай че може да я свършиш вдругиден.
Натрупването на непоети отговорности води само че несвършени задания. А те, колкото и да са дребни, рано или късно рефлектират мощно върху работата на всички. Най-лошото качество на работата е, че в никакъв случай не се прави сама – все чака намесата на индивида. Ако никой не мие машината за кафе, тя няма да се измие сама. Най-доброто, което може да се случи, е да се промени усетът на утринната ободряваща напитка, най-лошото – машината да се повреди. Ако никой не опреснява снимковия списък – търсенето ще бъде затруднено, а рано или късно ще се изгуби и голям масив с скъпа фото информация.
Сработването е значимо за силата на офисната веригата.
Отговорностите, които никой не желае да поема, би трябвало да бъдат разпределяни сред хората колкото и досадно да е това за тях.
Вариантите са няколко:
на ротационен принцип Това е и най-справедливият метод, защото отговорностите се разпределят отмерено сред всички чиновници в офиса. Независимо от поста и персоналните умения, всеки има своето присъединяване в общите отговорности. Графикът с поемането им не е вълшебна гума против киселите и недоволни физиономии. Но е сериозен фактор, който не трябва да се подценява. А когато правилото важи за всички, доста повече хора са склонни да го одобряват и да се съобразят с него. Разбира се, всяка тъкмо избрана обстановка има и своите изключения. Никой не чака от сътрудника, който има среща с огромен рекламодател, вместо да участва на срещата да стои пред принтера и да подрежда копия с предложения за бъдещия тиймбилдинг.
отговорността на дребната група Често отговорността за дилемите бива поемана единствено от няколко индивида от екипа. Целите им могат да бъдат разнообразни – да изпъкнат с интензивността си, да отделят по-малко време за по-сериозната си работа, примиренческо приемане на действителността или заемане с длъжността, тъй като просто им е писнало от всекидневни кавги.
наемане на експерт Този вид се избира, когато непоетите отговорности са свързани не с липса на предпочитание, а с липса на умения и опит. Ако за някои къси рекламни форми си позволявате да записвате гласовете на сътрудниците, то един сериозен филм, поръчан от министерство да вземем за пример, изисква да бъде озвучен от професионален диктор. Тогава наложително би трябвало да се наеме експерт.
шефът поема отговорностите Ако положителният управител не се окаже толкоз добър, най-често самичък си пати от това. Когато няма волята да разпредели дилемите сред хората от своя екип, самият той се заема с осъществяването им.
никой не обръща внимание Това несъмнено е единствено краткотрайно решение. Ако не обръщаме внимание на казуса, не значи, че той стопира да съществува. За избран миг тези досадни отговорности не са най-важните и се губят на фона на огромните планове, бързането и така нататък Но рано или късно идва и техният час. И тогава всички виждат по какъв начин дребните непоети отговорности са се трансформирали в огромен проблем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ