Как да ценим живота малко повече
В една неделна заран преди няколко седмици си направих кафе, взех вестника и седнах да послушам радио. Превключвайки каналите, се стопирах на кадифения глас на един възрастен човек. Той говореше за някакви 1000 топчета. Стана ми забавно, усилих звука и се облегнах на креслото.
- Добре - сподели старецът – мога да поспоря с вас, че сте прекомерно заети на работа. Вчера, през днешния ден, на следващия ден. Дори да ви заплащат добре. Но за тези пари те купуват живота ви. Помислете си, вие не прекарвате времето си с обичаните и околните ви хора. За нищо на света няма да ви допускам, че ви се постанова да работите от самото начало, с цел да свържете двата края. Работите, с цел да удовлетворите вашите стремежи. Но знайте, че това е циничен кръг – колкото повече пари имате, толкоз повече ви се желаят и толкоз повече работите, с цел да получите още и още.
В един миг би трябвало да си зададете въпроса: „ Наистина ли толкоз ми е нужна тази или онази движимост, да вземем за пример нова кола? “ И поради това сте подготвени да пропуснете първата изява на школата по танци на щерка ви или спортното съревнование на сина ви.
Нека ви опиша това, което действително ме резервира и ме накара да помня кое е значимото в моя живот.
И той стартира да изяснява теорията " 1000 топчета ":
- В един прелестен ден седнах и започнах да считам. Средно човек живее 75 година Да, да, някои повече, други – по-малко, само че приблизително към 75 години. Умножих 75 по 52 (толкова са неделите в една година). Получих 3900 – общо недели в един живот. Когато се замислих за това, аз бях на 50. Значи бях претърпял към този момент 2900 недели. Оставаха ми единствено 1000.
Купих от магазина за играчки 1000 дребни пластмасови топчета. Изсипах ги в транспарантен буркан. Забелязах, че до момента в който го правех и след това, когато виждах по какъв начин броят им понижава, започнах да обръщам повече внимание на същинските полезности в този живот.
Този материал ви харесва? Последвайте ни във Фейсбук.
Няма по-силно средство, в сравнение с да гледате по какъв начин понижават отпуснатите ви дни! Сега чуйте последната ми мисъл, която желаех да ви споделя, преди да прегърна жена си и да излезем на разходка.
