Данас: Какво следва, Вучич? Всички ли ще свършим като Чурувия?
В един разхлопан рейс дядо ми ме водеше в музикалното учебно заведение, а аз четях текст в интернет по какъв начин са умъртвили публицист пред входа на постройка през 90-те години. Спомням си го ясно - на Sony Ericsson K310i преглеждах текста за убийството на публицист на име Славко Чурувия.
Помня го поради възприятието в стомаха, което се връщаше всякога, когато прочитах нещо за това съзнателно протакано дело, съпроводено с голям напън, само че и закани към очевидците по него.
И когато четох за Дада Вуясинович, за Милан Пантич, за преследването и убийството на хора, отдадени на сизифовския труд, наименуван публицистика, това възприятие в никакъв случай не ме напускаше.
Тези " проучвания " бяха първото ми запознаване с публицистиката в Сърбия и помня, че ми беше необичайно по какъв начин някой може да убие публицист, т.е. някой прочут, само че причинителят да остане неразбираем.
Не знаех цялостното значение на термините Милошевич, страна, мафия. Знае ли едно дете какво е загадка работа?
Чувството се завърна в петък, когато беше публикувана новината, че Апелативният съд в Белград оправда обвинените за убийството на Чурувия, някогашни чиновници на Държавна сигурност - Радомир Маркович, Милан Радонич, Мирослав Курак, които преди този момент бяха приети за отговорни два пъти. Чуха се и някакви хули, може би даже аз съм ги изрекъл.
Оправдателната присъда за " ликвидиране по работа " на процедура беше укривана 10 месеца. Епилогът не изненадва, а единствено удостоверение.
Живеем в страната на службата, която провокира тапи с камиони, цялостни с пясък по Ибърската автомагистрала, извърши похищение в Кошутняк, ликвидиране и закопаване във Фрушка гора (убийството на някогашния президент на Сърбия Иван Стамболич-бел.ред.), страна, която изпрати дисиденти на Голи оток.
С тази присъда тъмната мощ изпраща посланието, че всичко е преходно и че единствено тя е безконечна. Дълбоката страна даде да се разбере, че тя към момента участва, към момента е мощна, че нейните пипала към момента държат и стягат това общество както питон стиска своята жертва.
Че е там, на ваше разположение, когато би трябвало да се свърши мръсна работа.
Никога няма да имаме общество без да се разчисти онази септична яма, в която се е натрупало какво ли не. Това би означавало откриване освен на причинителите, само че и на поръчителите на убийството на Чурувия, както и осветляване на други случаи, в които без непотребна графология, може да се види подписът на същата тази работа.
Онзи горе, недосегаемият, се оказа ключът към убийството на Чурувия. Той освен взе участие в преследването и дехуманизацията, обявявайки възмездие против Чурувия, преследвайки вестниците му. По времето, когато беше министър на информацията, беше осъществено убийството, а обвинените бяха оправдани по обвиняванията, когато той е президент.
На 11 април 1999 година, на Великден, завършва единствено физическата разпродажба. С тази присъда се прави опит Чурувия да бъде премахнат като знак на журналистическата битка, а оттова и всеки блян и решителност, че журналистическият камък може да бъде изкачен на хълма. Но знаците са малко по-трудни за ликвидиране. Не можете просто да ги застреляте, до момента в който държат ръката на жена си на входа на постройката. Не можете елементарно да ги застреляте в главата, не можете да поставите бомба под прозореца или колата им, не можете да подпалите къщата им, не можете да ги срещнете неподготвени, когато се върнат от магазина. Просто не можете, макар мощното предпочитание, да сведете сериозната публицистика до една паметна плоча, на която всяка година се поставят цветя.
Още не знам по какъв начин да дефинира възприятието в стомаха си, което изпитвам, до момента в който пиша тези редове в редакцията, на която непознати хора изпратиха " положителни пожелания ", пожелавайки ни ориста на френския вестник " Шарли Ебдо ". Дали е яд, непоносимост или просто възприятие за неправда?
От стомаха си задавам два въпроса на Единствения, притежателя на живота и гибелта в днешна Сърбия: Какво следва, Вучич? Ще свършим ли всички като Чурувия?
----------------------------------------------------
Воин Радованович, вестник " Данас "
