Минималната работна заплата в България е най-ниска измежду страните от Европейския съюз. Още нещо - макар повишението й всяка година, МРЗ у нас остава най-ниска в района - по-ниска е от тази в Турция, Албания, Сърбия.
Това сподели ръководителят на Национален статистически институт доцент доктор Атанас Атанасов по време на обществена експертна полемика на тематика “Млади фамилии и приходи “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Средната работна заплата в България, която през 2007 година е 431 лева, през 2025 година минава 2500 лева, а минималната - от 180 лева през 2007 година нараства до 933 лева през 2024 година, когато са последните данни на Института.
През 2008 година МРЗ съответствува с линията на беднотия, а с течение на времето заплатата нараства доста спрямо линията на беднотия.
За последните 5 години действителната междинна работна заплата се е нараснала с близо 50%. Това не ни успокоява, защото в случай че се съпоставим с останалите страни в Европейски Съюз, МРЗ в България е най-ниска измежду страните от Европейски Съюз. По-ниска е даже и измежду страни отвън Европейски Съюз, като МРЗ у нас е по-ниска от Турция, Сърбия, Албания, и други, като е надалеч от всички други страни в и отвън Европейски Съюз, изясни Атанасов.
България е страната с най-голямо неравноправие на приходите, преди нас са единствено Латвия и Литва измежду страните от Европейски Съюз.
Броят на хората под линията на беднотия - през 2008 година те са към 1.6 млн., като през годините той понижава, само че през 2024 година бедните са 1.4 млн. души, като това е в директна взаимозависимост от броя на хората в страната - популацията непрестанно понижава, изясни шефът на Национален статистически институт. Броят на лицата под линията на беднотия остава доста висок.
Ако ние продължим тази наклонност, ще чакаме и в бъдеще същата наклонност - приходите ще порастват, само че неравенството в Европейски Съюз ще е същото. Решение на въпроса е да се намерения дали да не се промени данъчно-осигурителния модел в страната, предложи шефът на Национален статистически институт. Второто направление е - в случай че не се трансформират налозите, то тогава би трябвало да се усъвършенства сегашната работа на страната, и сега страната не знае кое семейство е под линията на беднотия, изключително за рисковата беднотия. В Португалия, да вземем за пример, 16 институции обменят данни, с цел да се борят с бедността, като водеща от тях е полицията, която се сътрудничи с локалните управляващи. И третото направление - засилено обучение може да извади хората от беднотия, - в страни, където има обучение, няма беднотия, или най-малко е с минимални равнища, изясни шефът на Института. I БГНЕС
