В един пролетен ден на 2003 г. Рейчъл Кори тръгва

В един пролетен ден на 2003 година Рейчъл Кори потегля на път с задача. Стиснала в ръка мегафон и облечена в оранжево яке, тя се причислява към няколко други деятели в Ивицата Газа, с цел да стачкува против разрушаването на палестински домове от страна на Израел. Това не е първият опит на 23-годишната Кори да бъде жив щит… само че ще е последният.

Когато Кори се изправя против брониран булдозер, ръководен от Израелските отбранителни сили (ИОС, още ЦАХАЛ), пред един дом в Рафах, тя чака, че той ще спре. Но булдозерът продължава и я прегазва – допуска се, че два пъти – до момента в който сътрудниците ѝ доброволци крещят да спре.

Тази изключителна гибел прави Рейчъл Кори в мъченица за мир в Газа и отвън нея. В последна сметка обаче израелските военни настояват, че водача на булдозера не я е видял, и поддържат тезата, че гибелта ѝ е по нейна виновност, защото тя не се е преместила от пътя.

Това е нейната история.

Родена през април 1979 година в фамилията на Синди и Крейг Кори в Олимпия, Вашингтон, Рейчъл Кори е израства в естествена, средностатистическа среда. Но още в ранна възраст тя осъзнава международните проблеми и се пробва да ги промени. На 10 годинки възраст Кори написа и прави изказване в столицата на щата Вашингтон за глада по света.

„ Трябва да разберем, че бедните са на всички места към нас, а ние ги подценяваме “, споделя тя. „ Трябва да разберем, че хората в страните от третия свят мислят и се грижат, усмихват се и плачат тъкмо като нас. Трябва да разберем, че те сънуват нашите сънища и ние сънуваме техните. Трябва да разберем, че те са нас. Ние сме тях. “

Интересът ѝ към активизма се задълбочава в щатския лицей Евъргрийн, където се причислява към ръководената от палестинците организация „ Олимпийци за мир и взаимност “. Целта на групата е да се опълчи на тактиката на израелската войска в Газа и Западния бряг посредством ненасилствени способи. А през последната си година взема решение да пътува до Ивицата Газа и персонално да взе участие в митингите против израелските сили дружно с Международното придвижване за взаимност.

Тя отсяда при семейство Насрала в Рафах и се среща от близко с битката на палестинците, доста от които са застрашени да изгубят домовете си поради израелското принуждение. (Правителството на Израел твърди, че би трябвало да разчисти региона, тъй като палестински бойци се крият в постройки, с цел да обстрелват войските на ЦАХАЛ).

Рейчъл написа на родителите си: „ Трудно е да събереш в съзнанието си това, което се случва тук – живот, който никое дете не би трябвало да живее “.

В изявление за Близкоизточната радиотелевизионна мрежа през март 2003 година, единствено два дни преди да бъде убита, Кори повтаря това, което е споделила на родителите си: „ За времето, през което съм тук, деца бяха убити и убити. Имам възприятието, че това, на което ставам очевидец, е доста систематично заличаване на способността на хората да оцеляват. И това е необикновено ужасяващо. “

Но идващият ѝ митинг ще вземе ужасяващ поврат.

Кори, откакто е смъртоносно ранена от израелския булдозер

На 16 март 2003 година Рейчъл Кори и няколко други деятели се приготвят да работят като „ жив щит “ пред домове, застрашени от разрушение в Рафа. Задачата им е изключително персонална: В този ден те ще пазят дома на Насрала, където Кори е отседнала.

Когато булдозерите идват, Кори заема позиция пред къщата върху купчина пръст…

Нейни сътрудници деятели упорстват, че Кори е била ясно забележима за водача и че се е плъзнала надолу, когато пръстта и отломките са почнали да се движат под краката ѝ.

„ Тъй като пръстта под нея се раздвижи, Рейчъл падна на колене “, спомня си един от деятелите, Грег Шнабел. „ Булдозерът продължи да се движи напред. Рейчъл стартира да потъва под пръстта. Но той не спря. “

Друг деятел, Том Дейл, твърди: „ Булдозерът вървеше към нея доста постепенно. Тя се виждаше изцяло ясно, тъкмо отпред… Всички деятели крещяха, тичаха към булдозера, пробвайки се да го накарат да спре. Но той просто продължаваше. “

Друг очевидец, Ричард Пюрсел, споделя: „ Шофьорът даже не понижи, а просто я прегази. След това даде обратно и още веднъж мина върху нея “.

Съмишлениците на Кори се втурват да ѝ оказват помощ. Но когато стигнали до нея, към този момент е прекомерно късно.

„ Тя явно беше в извънредно положение “, споделя Шнабел. „ Горната ѝ джука беше разцепена и кървеше. Тя дишаше, само че бързо губеше схващане. В рамките на една минута към този момент не беше в положение да ни каже името си или да приказва. Продължихме да й приказваме, да я окуражаваме, да дишаме дружно с нея и да й споделяме, че я обичаме. “

Скоро по-късно Кори умира. Смъртта ѝ бързо е засенчена от американската инвазия в Ирак, която се случва няколко дни по-късно, на 20 март 2003 година

Но мнозина в никакъв случай не не помнят Рейчъл Кори.

Мемориал на мястото на гибелта

Непосредствено след гибелта ѝ нейното семейство и съидейници упрекват ЦАХАЛ. Израел обаче твърди, че всичко е случай. Разследването на ЦАХАЛ през април 2003 година открива, че операторите на булдозера не са я видели. Израелските чиновници също по този начин настояват, че Кори не е смазана от булдозера, а от „ парчета “.

„ Противно на изказванията, госпожа Кори не е била прегазена от булдозер, а е получила пострадвания, породени от пръст и парчета, които са паднали върху нея по време на работата на булдозера “, се показва в следствието. „ По време на случая госпожа Кори е стояла зад насип от пръст и заради това е била закрита от погледа на екипажа на булдозера. “

Нещо повече, израелските публични лица настояват, че булдозерът не е разрушавал къщи този ден, а по-скоро е разчиствал парчета и растителност от предходни опустошения.

Това обаче не е задоволително за родителите ѝ. През 2005 година те съдят Caterpillar (марката на булдозера) с претекста, че компанията е знаела, че оборудването ѝ ще бъде употребявано „ нелегално “. Семейство Кори желае да упрекна Caterpillar във военни закононарушения, само че в последна сметка делото е прекъснато.

Крейг и Синди Кори на протест „ Спрете окупацията “ през 2007 година Снимка: Публичния домейн

През 2010 година семейство Кори също съди ЦАХАЛ и Министерството на защитата на Израел за 1 $. Съдията обаче се произнася против тях, като открива, че Кори „ умишлено се е изложила на заплаха “, като не се е отдалечила от пътя на булдозера.

Семейство Кори апелира, само че Върховният съд на Израел отхвърля делото през 2015 година с претекста, че интернационалното право не се ползва в Газа.

Въпреки че правните дейности са несполучливи, Рейчъл Кори не е забравена. Днес тя е възприемана като мъченица и знак на съпротивата в Газа и годишно е почитана от доста арабски вестници.

Родителите ѝ са наясно, че нейната гибел е получила повече внимание от хилядите починали палестинци, доста от които са убити от израелските сили. За да почетат паметта ѝ, да насърчат мира и да разпространяват страданията на доста хора по тези земи, през 2003 година те основават Фондация „ Рейчъл Кори за мир и правдивост “.

„ Рейчъл беше изпълнена с обич и възприятие за дълг към нашите ближни, където и да живееха те “, споделя татко ѝ през 2012 година, „ и тя даде живота си, пробвайки се да отбрани тези, които не можеха да се защитят сами “.