Цензурата като самоубийство
В един видимо механически спор за регулации Европа мина невидима граница – и беше посочена.
Санкциите на Съединени американски щати против европейски фигури поради цензура трансфораха ръководството на словото от вътрешна политика в геополитическо обвиняване. От този миг Европейски Съюз към този момент не приказва от позицията на честен съдия, а от позицията на обвинен.
Този текст наблюдава по какъв начин „ грижата “ се трансформира в надзор, по какъв начин регулацията се сблъска с Конституцията и за какво цензурата не стабилизира властта, а я изпразва от вътрешната страна – до точката, в която тя просто престава да бъде чута.
Какво следва за Европа, когато контролът над думите се трансформира в геополитическо обвинениеДенят, в който Европа беше посочена
В историята има моменти, когато една система не рухва, а бива посочена .
И точно в този акт – в произнасянето на името – се съдържа началото на края.
Санкциите на Съединени американски щати против европейски фигури поради цензура не са дипломатически случай. Те са акт на обществено именуване . Европа, която десетилетия наред се самопредставяше като честен съдия на свободата, беше посочена с дума, която тя смяташе за запазена марка на „ другите “ – цензор .
Това не е спор за регулации.
Това не е спор за обществени мрежи.
Това е моментът, в който центърът на Запада отхвърли да разпознае Европа като притежател на свободата на словото .
От този миг нататък Европейски Съюз към този момент не може да приказва от висотата на моралния престиж. Той е заставен да се пази. А когато една власт стартира да се пази, тя към този момент е в рецесия .
Как се стигна дотук: подмяната, която никой не видя
Европейската цензура не стартира с принуда.
Тя стартира с грижа .
Грижа за обществото.
Грижа за демокрацията.
Грижа за „ уязвимите “.
Точно тук се крие нещастието.
Защото Европа не видя момента, в който грижата се трансформира в право на интервенция , а правото на интервенция – в право на промяна на действителността .
Постепенно политиката отстъпи място на ръководството на смисъла. Дебатът беше сменен от „ оценка на риска “. Несъгласието – от „ евентуална опасност “. Истината – от „ верифицирана информация “.
И по този начин демокрацията стартира да се ръководи не посредством избор, а посредством филтър .
Законът, който промени всичко, без да бъде наименуван
Когато Европейски Съюз вкара всеобхватни правила за цифровото пространство, това беше показано като техническа нужда. Но нищо в ръководството на словото не е техническо .
Регулациите трансфораха платформите в принадлежности за превантивно послушание . Не тъй като някой ги принуждаваше директно, а тъй като рискът от наказания ги трансформира в доброволни цензори.
Това е най-ефективната форма на надзор:
властта не не разрешава – тя основава условия , в които възбраната става разумен избор.
И точно тук Съединени американски щати видяха заплахата.
Не тъй като Европа „ прекалява “.
А тъй като Европа сътвори модел , който може да бъде изнесен отвън личните ѝ граници.
Американският потрес: когато регулацията се сблъска с Конституцията
Американската реакция не е морална.
Тя е екзистенциална .
За американската политическа просвета свободата на словото не е балансиращ фактор. Тя не е предмет на договаряне. Тя не е функционалност на публичното успокоение.
Тя е абсолют , тъй като точно от нея произтича легитимността на властта.
Когато европейски структури стартират да оказват напън върху американски платформи, това към този момент не е европейски въпрос. Това е удар по американския парламентарен ред .
Затова реакцията е санкционна.
Затова няма разговор.
Затова няма „ съгласие “.
Когато става дума за свободата на словото, Америка не договаря – тя чертае граници .
Истинската заплаха: преносният ремък на цензурата
Европейската цензура не работи непосредствено.
Тя постоянно работи посредством медиатори .
Националните медийни регулаторни органи са основният механизъм в тази система. Те превеждат брюкселските наставления на езика на „ националната отговорност “.
В България тази роля се извършва от Съвет за електронни медии – институция, която официално е самостоятелна, само че действително действа като баланс сред политически квоти, европейски упования и публичен напън .
Досега Съвет за електронни медии можеше да се крие зад формулата „ по този начин изисква Европа “.
След този скандал тази формула е компрометирана .
Защото, когато Европа е упрекната в цензура, всяко национално решение, произлизащо от тези правила, става евентуално нелегитимно .
Какво следва за регулаторите: ера на съмнение
Оттук нататък националните регулатори навлизат в минно поле .
Всяко тяхно деяние ще бъде интерпретирано не като отбрана, а като интервенция.
Всяко решение – не като баланс, а като надзор.
Всяка глоба – не като регулация, а като политически акт .
В страни с нежни демократични обичаи това ще докара до едно:
разпад на доверието .
А регулатор без доверие е просто администрати
Санкциите на Съединени американски щати против европейски фигури поради цензура трансфораха ръководството на словото от вътрешна политика в геополитическо обвиняване. От този миг Европейски Съюз към този момент не приказва от позицията на честен съдия, а от позицията на обвинен.
Този текст наблюдава по какъв начин „ грижата “ се трансформира в надзор, по какъв начин регулацията се сблъска с Конституцията и за какво цензурата не стабилизира властта, а я изпразва от вътрешната страна – до точката, в която тя просто престава да бъде чута.
Какво следва за Европа, когато контролът над думите се трансформира в геополитическо обвинениеДенят, в който Европа беше посочена
В историята има моменти, когато една система не рухва, а бива посочена .
И точно в този акт – в произнасянето на името – се съдържа началото на края.
Санкциите на Съединени американски щати против европейски фигури поради цензура не са дипломатически случай. Те са акт на обществено именуване . Европа, която десетилетия наред се самопредставяше като честен съдия на свободата, беше посочена с дума, която тя смяташе за запазена марка на „ другите “ – цензор .
Това не е спор за регулации.
Това не е спор за обществени мрежи.
Това е моментът, в който центърът на Запада отхвърли да разпознае Европа като притежател на свободата на словото .
От този миг нататък Европейски Съюз към този момент не може да приказва от висотата на моралния престиж. Той е заставен да се пази. А когато една власт стартира да се пази, тя към този момент е в рецесия .
Как се стигна дотук: подмяната, която никой не видя
Европейската цензура не стартира с принуда.
Тя стартира с грижа .
Грижа за обществото.
Грижа за демокрацията.
Грижа за „ уязвимите “.
Точно тук се крие нещастието.
Защото Европа не видя момента, в който грижата се трансформира в право на интервенция , а правото на интервенция – в право на промяна на действителността .
Постепенно политиката отстъпи място на ръководството на смисъла. Дебатът беше сменен от „ оценка на риска “. Несъгласието – от „ евентуална опасност “. Истината – от „ верифицирана информация “.
И по този начин демокрацията стартира да се ръководи не посредством избор, а посредством филтър .
Законът, който промени всичко, без да бъде наименуван
Когато Европейски Съюз вкара всеобхватни правила за цифровото пространство, това беше показано като техническа нужда. Но нищо в ръководството на словото не е техническо .
Регулациите трансфораха платформите в принадлежности за превантивно послушание . Не тъй като някой ги принуждаваше директно, а тъй като рискът от наказания ги трансформира в доброволни цензори.
Това е най-ефективната форма на надзор:
властта не не разрешава – тя основава условия , в които възбраната става разумен избор.
И точно тук Съединени американски щати видяха заплахата.
Не тъй като Европа „ прекалява “.
А тъй като Европа сътвори модел , който може да бъде изнесен отвън личните ѝ граници.
Американският потрес: когато регулацията се сблъска с Конституцията
Американската реакция не е морална.
Тя е екзистенциална .
За американската политическа просвета свободата на словото не е балансиращ фактор. Тя не е предмет на договаряне. Тя не е функционалност на публичното успокоение.
Тя е абсолют , тъй като точно от нея произтича легитимността на властта.
Когато европейски структури стартират да оказват напън върху американски платформи, това към този момент не е европейски въпрос. Това е удар по американския парламентарен ред .
Затова реакцията е санкционна.
Затова няма разговор.
Затова няма „ съгласие “.
Когато става дума за свободата на словото, Америка не договаря – тя чертае граници .
Истинската заплаха: преносният ремък на цензурата
Европейската цензура не работи непосредствено.
Тя постоянно работи посредством медиатори .
Националните медийни регулаторни органи са основният механизъм в тази система. Те превеждат брюкселските наставления на езика на „ националната отговорност “.
В България тази роля се извършва от Съвет за електронни медии – институция, която официално е самостоятелна, само че действително действа като баланс сред политически квоти, европейски упования и публичен напън .
Досега Съвет за електронни медии можеше да се крие зад формулата „ по този начин изисква Европа “.
След този скандал тази формула е компрометирана .
Защото, когато Европа е упрекната в цензура, всяко национално решение, произлизащо от тези правила, става евентуално нелегитимно .
Какво следва за регулаторите: ера на съмнение
Оттук нататък националните регулатори навлизат в минно поле .
Всяко тяхно деяние ще бъде интерпретирано не като отбрана, а като интервенция.
Всяко решение – не като баланс, а като надзор.
Всяка глоба – не като регулация, а като политически акт .
В страни с нежни демократични обичаи това ще докара до едно:
разпад на доверието .
А регулатор без доверие е просто администрати
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ