Туберкулоза и аборт погребват Мина Тодорова
В един прелестен пролетен следобяд на 1906-а красивата млада поетеса Дора Габе прекрачва прага на Народната библиотека, с цел да се срещне с 27-годишния старши библиотекар Пейо Крачолов Яворов. Тя е очевидно обезпокоена, даже смутена и желае да научи за какво обичаният й мъж се държи по този начин безразлично. Та нали до неотдавна тя е била негова муза и най- близка жена. Колкото и необичайно да е, друга влюбена в чирпанлията другарка и отново поетеса - Екатерина Ненчева от Севлиево, я е завела при него. Тогава пламнала любовта им, а скоро се родила първата й стихосбирка - „ Теменуги “, обичаните цветя, които създателят на „ Арменци “ й подарявал всеки ден. На въпроса за какво е тази студенина, Яворов не отвърнал нищо. Само бръкнал с дългите си палец и показалец в дребното джобче на сакото и извадил дребна фотография на момиче с бяла якичка. После я посочил - новата огромна обич Мария /Мина/ Тодорова от град Елена. „ В момент всичко ми стана ясно, врътнах се, прибрах се у дома в пет следобед и на другия ден до 10 часа плаках за Яворов ” - написа изтерзаната Дора Габе в спомените си. Тогава Мария е на 16 години. Тя е сестра на Петко Йорданов Тодоров от кръга „ Мисъл “, в който е и Яворов. Родена на дата четвърти в настоящия месец юли, единствено че през 1890 година. Дали това нежно момиче е същинската огромна обич на поета? Не остава ли тя несправедливо в сянката на съдбовната му брачна половинка Лора Каравелова. И какво би се случило, в случай че Господ не бе я прибрал в райските си градини толкоз рано. Само на двадесет години. Тодор Иванов е ръководител на фондация „ Яворов ” и един от най-големите познавачи на живата и творчеството на поета. Освен това, несъмнено, е и негов съгражданин. Обяснимо е при него да търсим отговорите:
Тодор Иванов
- Господин Иванов, коя е Мария или Мина, преди да се запознае с Яворов?
- Родена е в гр. Елена. Баща й Йордан Тодоров е един от най-богатите хора в Северна България. Той е народен представител, явявал се най-често като самостоятелен претендент и печелил с лекост. Бил е доста заслужен мъж: банкер, наедрял земевладелец, имал парцели тук, и във Виена. Библиотеката му разполагала с четири хиляди тома на няколко езика. Йордан има трима синове, които праща да се образоват в Европа. Христо учи социология, Петко, който е малко разпръснат, се увлича по литературата и политиката, за което татко му много го хока. Казва му: „ Оня, който не е независим, един служител да вземем за пример, той не може да се занимава с политика. За тази работа би трябвало да сте богати”.
Никола е най-малкото дете в фамилията. Той е бил много екстравагантен, обичал светския живот. Има версия, че се е хванал с някаква румънска актриса и след това дирите му се губят. Знае се обаче, че в тежките месеци на боледуването е бил до сестра си Мина в Париж.
Странно, само че Тодоров и Петко Каравелов, бащата на бъдещата брачна половинка на Яворов Лора са се познавали, били са съидейници. Държавникът даже му е гостувал в Елена и дружно се обикаляли региона. Майката на Мина пък е била от рода на Иларион Макариополски. Знатна дама.
- Какво се знае за дребната Мина?
- Била доста мъдро момиче, слабичка, давали й нещо за укрепване. В интелекта си била надраснала своите връстници. Град Елена за нея бил стеснен. Когато идва да учи в софийската гимназия тя е свирила на пиано, ходела на уроци при най-известната софийска пианистка, имала литературни ползи, даже изявления в някои списания, само че брат й Петко бил срещу това нейно въодушевление и даже я спирал.
- Къде и по кое време се срещат Мина и Яворов?
- Един ден Яворов отива на посетители в дома на своя другар Петко Тодоров и до момента в който сестра му си решела косата на печката, я заговорил. Това е първата им среща. Датата е 25 март 1906 година. Благовещение. Поетът е бил удивен, високомерен, паднал в плен на очите й. И дали тогава или по- късно написа две „ Хубави очи “ не е несъмнено, само че се знае, че незабавно се ражда стихотворението „ Благовещение “.
Няколко месеца по-късно, 20 август 1906 година, е съдбовната среща на Яворов с Лора Каравелова, при един излет на Драгалевския манастир, а на първи септември той пък е командирован от министъра на образованието професор Шишманов във Франция.
- Как е изглеждала Мина, та е запленила по този начин Яворов?
- Тя е била висока, с огромни нозе, леко прегърбена, едра. На пръв взор нищо изключително. Професор Димитрина Ананиева ми споделя следния случай: Един ден Яворов поканил в една сладкарница Мина на саралия и лимонада. Сестра му Екатерина предходна да ги види. Те седели до витрината, а тя се движила по тротоара и след това споделила: Какви очи. Очи звезди.
Мина е имала необикновено лъчение, глас, изражение, които пленявали.
- Как момичето приема срещата с Яворов и какво се случва след това?
- Яворов стартира да й написа незабавно. Разменят си картички, в които не липсват закачки: „ Тук всичките еленски моми знаят поезията ви наизуст и въздишат по нея –пише тя. „ Аз съм трагичен, че те вместо да въздишат по мен, въздишат по стиховете ми” - отвръща той.
По това време Мина знае доста добре кой е Яворов. Познава творчеството му. Той е най-четеният стихотворец в България и другар на брат й. Списание „ Мисъл “ се получава в дома им в Елена. Тя е прочела всичко от него. Той е бил шлагер, както биха споделили през днешния ден. В отговор на неговите любовни пояснения тя му написа: Аз съм толкоз млада, а вие сте стихотворец.
- Как реагират околните на момичето, въпреки всичко то е единствено на шестнадесет години?
- Едно от неговите посвещения провокира скандал. Брат й Христо, пък и Петко, считат, че Яворов не се употребява с положително име. Прекалено свободен е бил в държанието си към дамите. Те са желали да предпазят сестра си от лапите му. Гледали са на него като орел, който ще я грабне, с цел да удовлетвори каприза си. Атакуват го, че е безпаричен и не може да храни къща. При тази обстановка тя се стъписва и от тук любовта им става изключително трагична.
Пейо показва възприятията си, като написа стихове и ги посвещава на Мина.
Литературна София, несъмнено, се догажда, че тя е музата и става скандал. Приятелите му са възмутени, че я разкрива. Доктор Кръстев остро го подлага на критика. Яворов е афектиран, твърди, че никой няма право да се бърка в интимните му усеща, още повече, че той е чист в връзките.
Улицата обаче не му има вяра. Мълвата го изкарва поробител, който желае да злоупотреби в връзките си с дребното момиче. Любовта става още по-драматична, макар че се задоволява единствено с замяна на писма, които момичето от един миг нататък стартира да крие. Когато Мина идва да учи в София обаче нещата се трансформират. Те стартират да се срещат, всичко е доста прикрито, дават си знаци къде да се видят скрито. Тя е неговата муза, той любовта на живота й.
Но пред всичко това се изпречват братята и татко й.
Независимо от това обаче, когато става на осемнадесет години Мина желае да отиде при обичания си. Крехкото девойче намира сили да се опълчи на своите, които не желаят и да си помислят, че може да попадне в лапите на този коцкар. Тя декларира изрично: Аз вземам решенията. Готова е да му пристане. И ето го парадокса. Яворов се отдръпва. Стъписва се. Дотогава той гледа на нея като муза, ентусиазъм, и в един миг това ефирно божествено творение желае и е подготвена да му стане брачна половинка.
- Явно той напълно не се вижда като фамилен човек?
- Така е. Никак не си го показва. В един диалог даже й дава да разбере, че той изобщо не е подготвен за това. Поетът постоянно е бил отшелник, казвали са му Сянката, тъй като се разхождал все сам. Бил е затворен вид. И внезапно музата му е подготвена да се трансформира в брачна половинка, да готви, да пере пелени, да върти къща. Ужасен Пейо написа на сестра си Екатерина: „ Изгубих посоката, нещата към този момент не са под надзор. Не съм мъж за женене. Не се виждам такъв”.
Къщата на фамилията на Мина в Елена
- И какво е решението?
- Той бяга и по този метод нанася на Мина пагубен удар. След тежката битка, която влюбената води със своите близки, той се отдръпва. Тя по този начин и не може да разбере за какво. Не проумява, че той търси в нея единствено духовното.
- А допустимо ли е любовта им да е надскочила тези граници? Имало ли е физически контакт сред двамата?
- Съществуват предания, които се помнят в Елена. В покрайнините на града е имало морава, където те са се срещнали. Яворов е гостувал от време на време там. Така че може би връзката им е надхвърлила границите на духовното.
Когато бяхме в Париж, за панихидата на гроба на Мина, там бе и нейният племенник Недко Пеев, строителен бизнесмен, който от дълго време живее във френската столица. Той сподели, че в случай че приказваме действително, в един миг Мина станала дейната страна във връзката.
- Какви са доказателствата? Защо? Все отново тя е дамата?
- Защото в рода им е било известно, че тя е болна от туберкулоза, знаело се, че няма да има дълъг живот. Заради неналичието на време тя е бързала. Нещо повече Недко Пеев загатна, че гибелта й не е единствено резултат на туберкулозата, само че и на един аборт. Той е трябвало да бъде прикрит в България, и по тази причина тя е била изпратена надалеч, в Париж. Има дами литераторки и изследователки, които загатват много по-ясно от мъжете, че става въпрос за аборт.
- Колко време продължава тази трагична обич и можело ли е тя да има различен край?
- Цялата история продължава четири години. Идва заболяването. Пращат Мина в Париж да учи и се лекува. През февруари 1910 година по време на едно зрелище в операта, тя получава припадък от болки в стомаха. И оттогава до юли върви към края.
Настаняват я в безценен и първокласен санаториум в Бретан, Северозападна Франция. Това е в действителност интернат за туберкулозни, тя всеки ден вижда гибелта към себе си. Пред очите й обезобразени млади, остарели, всевъзможни. В тази среда рухва. Болестта я завладява.
- А къде е по това време Яворов?
- Той желае да отиде при нея. През последните месеци те не поддържат контакт. На първи юли потегля. Знае, че не е добре, бърза. Говори по телефона с брат й Никола. Иска да я види, само че получава депеша, че е късно. Денят е 14 юли. Опелото е в съветската черква в Париж. Ковчегът е закрит. Музата не е за проявление. Лора по това време е в Лондон и научава от вестник „ Пряпорец “, че „ дребното момиче с прелестните очи е мъртво”. Тя разпорежда на собствен другар да сервира от нейно име на мъртвата букет момини сълзи. Бъдещата брачна половинка на поета изпраща огромната му обич с момини сълзи. Такава е играта на ориста.
- Как поетът претърпява тази безконечна разлъка с обичаната си?
- След погребението Яворов остава шест месеца в Париж и с брат й оформят гроба. Всеки ден от 13 юли до декември той прекосявал пеш „ Булонската гора “ и носил червени цветя на гроба на обичаната си. Бил смачкан от тъга. Не пишел. В дневника му четем, че една заран като отишъл на могилата на Мина видял до нея един свеж гроб. Казва, че той е трябвало да бъде неговият. Готвел се да я последва още тогава. Да легне до нея.
- Мина - обичаната му муза, остава в сянката на съдбовната му брачна половинка. Защо съгласно вас?
- Заради трагичния й край, който става причина и за самоубийството на поета. Но дублирам, че Яворов не е роден за брак. Дори да беше се оженил за Мина, а не за Лора, отново щеше да се случи същото.
- Вашето умозаключение: Мина ли е огромната обич на Яворов?
- Да. Аз по този начин мисля.
Племенникът Недко Пеев и Елена Волева на гроба на Мина в Париж. Зад тях е професор Михаил Неделчев В Париж е безконечният й дом - Мина Тодорова е заровена в Булон-Бианкур, аристократичния квартал на Париж. Защо там, а не в България?
- Защото тя не желае и да намерения да се върне в гр. Елена. Дори мъртва желае да остане в Париж. Желанието й е било да я положат в гробището „ Пер ла шез “. Французите обаче не са разрешили. Нямало места.
- Десетилетия гробът на Яворовата муза не е бил прочут. Как той бе открит?
- На петстотин метра от гробищата живее Елена Волева от Плевен. На 19 май тя навърши 97 години. Вторият й брачен партньор е барон, изтъкнат масон. След неговата гибел, вдовицата ходила всеки ден на гроба му в Бианкур. И при тези визити инцидентно схваща от служащите, че има там гроб на българка. Вижда го и открива, че той е на Мина Тодорова. Така всеки ден стартира да се отбива до паметника.
- А вие от къде разбрахте къде е гробът?
- През април 2010 година фотографът Георги Иванов от Чирпан потегли за Париж на посетители на огромния художник Никола Манев. Тогава го помолих дружно да отидат и да се опитат да открият гроба на Мина в Бианкур. На всяка цена. Манев, с цел да извърши задачата, звъннал на свои другари българи и те го насочили към Елена. Питай нея, тя всеки ден е там, споделили му. После дружно отишли, създали фотоси, поднесли цветя.
- Вие по кое време отидохте там?
- В един прелестен ден телефонът ми звъни, обажда се компактен женски глас: Елена Волева от Париж. „ Аз от четиридесет години се грижа за гроба на Мина. Манев ми даде вашия телефон”. Тя предложи на 8 ноември, когато е денят на мъртвите да създадем поклонение. И с помощта на нейната активност и интензивност успяхме. Преди да отпътува, взех свещи от църквата, в която Яворов е кръстен. Тя е тук, в Чирпан. Изпратиха ми осветени свещи и от град Елена, от храма, на който дядото на Мина е бил донор. Там ги раздадохме на всички и те горяха.
Поканихме посланика ни, възпитаници от българското учебно заведение и кмета на Бианкур, на който казахме, че става въпрос за музата на международен стихотворец - Пейо Яворов. Пиер Кристов, който е и народен представител, бе доста впечатлен от поклонението и почитта, която отдаваме на тази жена. Единствената българка в аристократично гробище.
Имаше слова, аз също приказвах и в никакъв случай по-добре не съм го правил. Не мога да повторя нищо от това, което споделих тогава, пред признака на тази нещастна трагична обич. Пред безконечния дом на една муза, останала толкоз надалеч от България.
Днес на този в миналото уединен гроб вървят доста хора. Обаждат ми се от всякъде да ме питат къде е гробът на Мина, да поднесат цветя. На 11 май и на 8 ноември децата от българското учебно заведение отиват там и вършат рецитали. Има концепция да заведем и възпитаници от гр. Елена.
Така е че през днешния ден за българите, забележителностите на Париж са освен Айфеловата кула и Лувърът, а и това скъпо място. Гробът на Мина, обичаната муза на международния стихотворец Пейо Яворов.
Исак ГОЗЕС
Тодор Иванов
- Господин Иванов, коя е Мария или Мина, преди да се запознае с Яворов?
- Родена е в гр. Елена. Баща й Йордан Тодоров е един от най-богатите хора в Северна България. Той е народен представител, явявал се най-често като самостоятелен претендент и печелил с лекост. Бил е доста заслужен мъж: банкер, наедрял земевладелец, имал парцели тук, и във Виена. Библиотеката му разполагала с четири хиляди тома на няколко езика. Йордан има трима синове, които праща да се образоват в Европа. Христо учи социология, Петко, който е малко разпръснат, се увлича по литературата и политиката, за което татко му много го хока. Казва му: „ Оня, който не е независим, един служител да вземем за пример, той не може да се занимава с политика. За тази работа би трябвало да сте богати”.
Никола е най-малкото дете в фамилията. Той е бил много екстравагантен, обичал светския живот. Има версия, че се е хванал с някаква румънска актриса и след това дирите му се губят. Знае се обаче, че в тежките месеци на боледуването е бил до сестра си Мина в Париж.
Странно, само че Тодоров и Петко Каравелов, бащата на бъдещата брачна половинка на Яворов Лора са се познавали, били са съидейници. Държавникът даже му е гостувал в Елена и дружно се обикаляли региона. Майката на Мина пък е била от рода на Иларион Макариополски. Знатна дама.
- Какво се знае за дребната Мина?
- Била доста мъдро момиче, слабичка, давали й нещо за укрепване. В интелекта си била надраснала своите връстници. Град Елена за нея бил стеснен. Когато идва да учи в софийската гимназия тя е свирила на пиано, ходела на уроци при най-известната софийска пианистка, имала литературни ползи, даже изявления в някои списания, само че брат й Петко бил срещу това нейно въодушевление и даже я спирал.
- Къде и по кое време се срещат Мина и Яворов?
- Един ден Яворов отива на посетители в дома на своя другар Петко Тодоров и до момента в който сестра му си решела косата на печката, я заговорил. Това е първата им среща. Датата е 25 март 1906 година. Благовещение. Поетът е бил удивен, високомерен, паднал в плен на очите й. И дали тогава или по- късно написа две „ Хубави очи “ не е несъмнено, само че се знае, че незабавно се ражда стихотворението „ Благовещение “.
Няколко месеца по-късно, 20 август 1906 година, е съдбовната среща на Яворов с Лора Каравелова, при един излет на Драгалевския манастир, а на първи септември той пък е командирован от министъра на образованието професор Шишманов във Франция.
- Как е изглеждала Мина, та е запленила по този начин Яворов?
- Тя е била висока, с огромни нозе, леко прегърбена, едра. На пръв взор нищо изключително. Професор Димитрина Ананиева ми споделя следния случай: Един ден Яворов поканил в една сладкарница Мина на саралия и лимонада. Сестра му Екатерина предходна да ги види. Те седели до витрината, а тя се движила по тротоара и след това споделила: Какви очи. Очи звезди.
Мина е имала необикновено лъчение, глас, изражение, които пленявали.
- Как момичето приема срещата с Яворов и какво се случва след това?
- Яворов стартира да й написа незабавно. Разменят си картички, в които не липсват закачки: „ Тук всичките еленски моми знаят поезията ви наизуст и въздишат по нея –пише тя. „ Аз съм трагичен, че те вместо да въздишат по мен, въздишат по стиховете ми” - отвръща той.
По това време Мина знае доста добре кой е Яворов. Познава творчеството му. Той е най-четеният стихотворец в България и другар на брат й. Списание „ Мисъл “ се получава в дома им в Елена. Тя е прочела всичко от него. Той е бил шлагер, както биха споделили през днешния ден. В отговор на неговите любовни пояснения тя му написа: Аз съм толкоз млада, а вие сте стихотворец.
- Как реагират околните на момичето, въпреки всичко то е единствено на шестнадесет години?
- Едно от неговите посвещения провокира скандал. Брат й Христо, пък и Петко, считат, че Яворов не се употребява с положително име. Прекалено свободен е бил в държанието си към дамите. Те са желали да предпазят сестра си от лапите му. Гледали са на него като орел, който ще я грабне, с цел да удовлетвори каприза си. Атакуват го, че е безпаричен и не може да храни къща. При тази обстановка тя се стъписва и от тук любовта им става изключително трагична.
Пейо показва възприятията си, като написа стихове и ги посвещава на Мина.
Литературна София, несъмнено, се догажда, че тя е музата и става скандал. Приятелите му са възмутени, че я разкрива. Доктор Кръстев остро го подлага на критика. Яворов е афектиран, твърди, че никой няма право да се бърка в интимните му усеща, още повече, че той е чист в връзките.
Улицата обаче не му има вяра. Мълвата го изкарва поробител, който желае да злоупотреби в връзките си с дребното момиче. Любовта става още по-драматична, макар че се задоволява единствено с замяна на писма, които момичето от един миг нататък стартира да крие. Когато Мина идва да учи в София обаче нещата се трансформират. Те стартират да се срещат, всичко е доста прикрито, дават си знаци къде да се видят скрито. Тя е неговата муза, той любовта на живота й.
Но пред всичко това се изпречват братята и татко й.
Независимо от това обаче, когато става на осемнадесет години Мина желае да отиде при обичания си. Крехкото девойче намира сили да се опълчи на своите, които не желаят и да си помислят, че може да попадне в лапите на този коцкар. Тя декларира изрично: Аз вземам решенията. Готова е да му пристане. И ето го парадокса. Яворов се отдръпва. Стъписва се. Дотогава той гледа на нея като муза, ентусиазъм, и в един миг това ефирно божествено творение желае и е подготвена да му стане брачна половинка.
- Явно той напълно не се вижда като фамилен човек?
- Така е. Никак не си го показва. В един диалог даже й дава да разбере, че той изобщо не е подготвен за това. Поетът постоянно е бил отшелник, казвали са му Сянката, тъй като се разхождал все сам. Бил е затворен вид. И внезапно музата му е подготвена да се трансформира в брачна половинка, да готви, да пере пелени, да върти къща. Ужасен Пейо написа на сестра си Екатерина: „ Изгубих посоката, нещата към този момент не са под надзор. Не съм мъж за женене. Не се виждам такъв”.
Къщата на фамилията на Мина в Елена
- И какво е решението?
- Той бяга и по този метод нанася на Мина пагубен удар. След тежката битка, която влюбената води със своите близки, той се отдръпва. Тя по този начин и не може да разбере за какво. Не проумява, че той търси в нея единствено духовното.
- А допустимо ли е любовта им да е надскочила тези граници? Имало ли е физически контакт сред двамата?
- Съществуват предания, които се помнят в Елена. В покрайнините на града е имало морава, където те са се срещнали. Яворов е гостувал от време на време там. Така че може би връзката им е надхвърлила границите на духовното.
Когато бяхме в Париж, за панихидата на гроба на Мина, там бе и нейният племенник Недко Пеев, строителен бизнесмен, който от дълго време живее във френската столица. Той сподели, че в случай че приказваме действително, в един миг Мина станала дейната страна във връзката.
- Какви са доказателствата? Защо? Все отново тя е дамата?
- Защото в рода им е било известно, че тя е болна от туберкулоза, знаело се, че няма да има дълъг живот. Заради неналичието на време тя е бързала. Нещо повече Недко Пеев загатна, че гибелта й не е единствено резултат на туберкулозата, само че и на един аборт. Той е трябвало да бъде прикрит в България, и по тази причина тя е била изпратена надалеч, в Париж. Има дами литераторки и изследователки, които загатват много по-ясно от мъжете, че става въпрос за аборт.
- Колко време продължава тази трагична обич и можело ли е тя да има различен край?
- Цялата история продължава четири години. Идва заболяването. Пращат Мина в Париж да учи и се лекува. През февруари 1910 година по време на едно зрелище в операта, тя получава припадък от болки в стомаха. И оттогава до юли върви към края.
Настаняват я в безценен и първокласен санаториум в Бретан, Северозападна Франция. Това е в действителност интернат за туберкулозни, тя всеки ден вижда гибелта към себе си. Пред очите й обезобразени млади, остарели, всевъзможни. В тази среда рухва. Болестта я завладява.
- А къде е по това време Яворов?
- Той желае да отиде при нея. През последните месеци те не поддържат контакт. На първи юли потегля. Знае, че не е добре, бърза. Говори по телефона с брат й Никола. Иска да я види, само че получава депеша, че е късно. Денят е 14 юли. Опелото е в съветската черква в Париж. Ковчегът е закрит. Музата не е за проявление. Лора по това време е в Лондон и научава от вестник „ Пряпорец “, че „ дребното момиче с прелестните очи е мъртво”. Тя разпорежда на собствен другар да сервира от нейно име на мъртвата букет момини сълзи. Бъдещата брачна половинка на поета изпраща огромната му обич с момини сълзи. Такава е играта на ориста.
- Как поетът претърпява тази безконечна разлъка с обичаната си?
- След погребението Яворов остава шест месеца в Париж и с брат й оформят гроба. Всеки ден от 13 юли до декември той прекосявал пеш „ Булонската гора “ и носил червени цветя на гроба на обичаната си. Бил смачкан от тъга. Не пишел. В дневника му четем, че една заран като отишъл на могилата на Мина видял до нея един свеж гроб. Казва, че той е трябвало да бъде неговият. Готвел се да я последва още тогава. Да легне до нея.
- Мина - обичаната му муза, остава в сянката на съдбовната му брачна половинка. Защо съгласно вас?
- Заради трагичния й край, който става причина и за самоубийството на поета. Но дублирам, че Яворов не е роден за брак. Дори да беше се оженил за Мина, а не за Лора, отново щеше да се случи същото.
- Вашето умозаключение: Мина ли е огромната обич на Яворов?
- Да. Аз по този начин мисля.
Племенникът Недко Пеев и Елена Волева на гроба на Мина в Париж. Зад тях е професор Михаил Неделчев В Париж е безконечният й дом - Мина Тодорова е заровена в Булон-Бианкур, аристократичния квартал на Париж. Защо там, а не в България?
- Защото тя не желае и да намерения да се върне в гр. Елена. Дори мъртва желае да остане в Париж. Желанието й е било да я положат в гробището „ Пер ла шез “. Французите обаче не са разрешили. Нямало места.
- Десетилетия гробът на Яворовата муза не е бил прочут. Как той бе открит?
- На петстотин метра от гробищата живее Елена Волева от Плевен. На 19 май тя навърши 97 години. Вторият й брачен партньор е барон, изтъкнат масон. След неговата гибел, вдовицата ходила всеки ден на гроба му в Бианкур. И при тези визити инцидентно схваща от служащите, че има там гроб на българка. Вижда го и открива, че той е на Мина Тодорова. Така всеки ден стартира да се отбива до паметника.
- А вие от къде разбрахте къде е гробът?
- През април 2010 година фотографът Георги Иванов от Чирпан потегли за Париж на посетители на огромния художник Никола Манев. Тогава го помолих дружно да отидат и да се опитат да открият гроба на Мина в Бианкур. На всяка цена. Манев, с цел да извърши задачата, звъннал на свои другари българи и те го насочили към Елена. Питай нея, тя всеки ден е там, споделили му. После дружно отишли, създали фотоси, поднесли цветя.
- Вие по кое време отидохте там?
- В един прелестен ден телефонът ми звъни, обажда се компактен женски глас: Елена Волева от Париж. „ Аз от четиридесет години се грижа за гроба на Мина. Манев ми даде вашия телефон”. Тя предложи на 8 ноември, когато е денят на мъртвите да създадем поклонение. И с помощта на нейната активност и интензивност успяхме. Преди да отпътува, взех свещи от църквата, в която Яворов е кръстен. Тя е тук, в Чирпан. Изпратиха ми осветени свещи и от град Елена, от храма, на който дядото на Мина е бил донор. Там ги раздадохме на всички и те горяха.
Поканихме посланика ни, възпитаници от българското учебно заведение и кмета на Бианкур, на който казахме, че става въпрос за музата на международен стихотворец - Пейо Яворов. Пиер Кристов, който е и народен представител, бе доста впечатлен от поклонението и почитта, която отдаваме на тази жена. Единствената българка в аристократично гробище.
Имаше слова, аз също приказвах и в никакъв случай по-добре не съм го правил. Не мога да повторя нищо от това, което споделих тогава, пред признака на тази нещастна трагична обич. Пред безконечния дом на една муза, останала толкоз надалеч от България.
Днес на този в миналото уединен гроб вървят доста хора. Обаждат ми се от всякъде да ме питат къде е гробът на Мина, да поднесат цветя. На 11 май и на 8 ноември децата от българското учебно заведение отиват там и вършат рецитали. Има концепция да заведем и възпитаници от гр. Елена.
Така е че през днешния ден за българите, забележителностите на Париж са освен Айфеловата кула и Лувърът, а и това скъпо място. Гробът на Мина, обичаната муза на международния стихотворец Пейо Яворов.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ