В един по-добър свят днес той щеше да стане на

В един по-добър свят през днешния ден той щеше да стане на 75. Привържениците отново щяха да се съберат на стадиона, който обаче нямаше да носи неговото име. И отново щяха да скандират неговото име.

В един по-добър свят...

За децата на стадиона той е единствено воин в ария на агитката. За други е част от спомените на родителите им. За трети е история, която се предава на идващите генерации.

При изговарянето на името Гунди обаче всички те подвигат глава и поглеждат към синьото небе.

„ Толкова хора на едно място не съм виждала в никакъв случай! " Така разказва баба ми, бременна в деветия месец тогава, поклонението на стадиона. „ Автобусите бяха препълнени, колкото да се качих с корема, само че знаех, че би трябвало да отида. Не съм си и помисляла да се отхвърлям ".

Тя е единствено една от 150-те хиляди, отдали последна респект на огромния български футболист, умрял в автомобилна злополука дружно със своя съотборник Никола Котков през 1971 година

Ако тя не се бе случила, вероятните сюжети за днешния ден са хиляди.

Само че ориста не пита. Когато реши да отнеме живот, от време на време получаваме кумир и ярък образец за подражателство. Затова през днешния ден каменният облик пред бранш „ А " на стадиона ще бъде обсипан с цветя.

Георги Аспарухов-Гунди!

Роден на 4 май 1943 година Преминал през всички младежки обединения на „ Левски ". Влязъл в мъжкия отбор на „ сините " на 17 години, състезател и футболист номер 1 на България за 1965 година В кариерата си има 246 мача (47 за „ Ботев " Пловдив, където играе, когато отбива военната си служба) и 150 гола (25 за „ Ботев " ). За националния тим е играл от 1962 до 1970 година – 50 мача и 19 гола, в това число и във вратата на настоящия международен първенец тогава Англия на „ Уембли ".

Статистиката е едно, действителността е оттатък нея, а тя е безапелационна. Малко са футболистите, на които е кръстен стадион у нас или такива, които пълнят трибуните и след последната си глътка въздух. Гунди обаче го прави.

Чарът на оня Аспарухов от черно-белите портрети – висок, строен и ухилен, постоянно е привличал хората със сини фланелки на стадиона. Той е ентусиазъм, първото име, което дребните футболисти на „ Герена " би трябвало да научат. Първият, пред чийто монумент би трябвало да понесат цветя. Защото, когато „ Милан " насочва предложение към него, той е безапелационен: „ Има една страна България, и в тази страна България има един тим „ Левски ". В този тим съм се родил, в този тим ще умра! "

Гунди... звучи като завет, като заричане за почтена битка. Име, поради което си заслужава да прекосиш целия град с градски превоз, бременна в деветия месец.

75 години след рождението му магията продължава. Когато произнесеш Георги Аспарухов-Гунди, не свеждаш глава, а поглеждаш към синьото небе. Защото тези, които заслужават, не се не помнят!