Азис с разтърсваща изповед за домашното насилие в семейството му
В един от най-разтърсващите епизоди на подкаста „ Елизабетско “, Азис оставя настрани театралния облик и провокацията. Зад гласа, прочут на милиони, стои човек с дълбоки рани и мемоари, които в никакъв случай няма да избледнеят. Без защитни механизми и без филтри, той споделя за живота си с неподправена, даже мъчителна искреност.
Разговорът минава през нормалните тематики за кариера, популярност, обич и родителство, само че точно персоналната му изповед за претърпяното домашно принуждение оставя най-силен отпечатък – освен върху слушателя, а и върху самия него.
„ Израснах в семейство, в което цареше чудовищно принуждение – поради един самозабравил се ‘алфа мъж’, който не можеше да си прибере гордостта назад в гащите “, споделя артистът, с яд към татко си.
Той си спомня по какъв начин е бил очевидец на жестоките побои, които татко му е нанасял на майка му. Тези картини освен не са избледнели с времето, а са се впили в съзнанието му като неизличими белези.
„ Да гледаш по какъв начин с ръцете си трошат майка ти… Как след това да обичаш подобен човек? Никога не съм го обичал. Винаги съм се срамувал от него. Дори когато умря, не ми трепна окото . “
Като дете Азис неведнъж се опитвал да отбрани майка си. Един от най-драматичните му мемоари е моментът, в който хваща нож и застава сред нея и татко си.
„ Казах му – ще те убия. Не бий и мама. “
И въпреки да са минали десетилетия, раната остава отворена. Певецът не пропуща да насочи и ясно обръщение към тези, които през днешния ден са на мястото на татко му:
„ Хей, мъже, които посягате на дамите си – децата ви на следващия ден няма да ви погледнат. Точно както аз в никакъв случай не погледнах татко си. “
Освен мъчителното детство, Азис приказва и за друга персонална борба – тази със личната си еднаквост. Дълго време мечтаел да бъде „ като всички “. Не тъй като не харесвал себе си, а с цел да не кара майка си да се срами от него.
„ Молех се да съм хетеросексуален. Само и единствено да не виждам горест в очите ѝ “, признава той. Но осъзнал, че това, което е, не предстои на смяна. И че няма за какво да се срами от своята същина.
Днес той не се дефинира просто като актьор или подбудител, а като човек, който е минал през срама, през отхвърлянето, през страха – и е излязъл от другата страна с гордо вдигната глава.
