Херсон след наводнението: Местните искат наказания за отговорните за взрива на яз. Каховка
В един от кварталите на Херсон, под украински надзор, към този момент е допустимо напредването с кола. Водата се отдръпва, макар че тук-там дълбочината ѝ към момента е няколко метра. Изкоренени дървета, електроуреди, кални наноси - това е нормалната панорама по улиците в този момент.
" Целият първи етаж беше под вода. Нищо... споделям си - ще мине! Гледам през прозореца, от другата страна - всичко плува! Като във Венеция! ", споделя Нина, гражданин на Херсон.
Но с оттичането на водата, обстрелът на града става все по-интензивен. Олга споделя, че повече от 4 дни не е могла да напусне дома си. Апартаментът ѝ е на висок етаж и не е обиден, само че колата на сина ѝ към този момент е неизползваема.
" Казвам на сина си - тези разбойници, като не можаха да я откраднат или изпотрошат, я удавиха! ", споделя Олга.
В домовете на хората няма ток, газ и вода. На доста места в града има водоноски. Понякога хората изминават километри, с цел да могат да възобновят запасите си.
" Не сме гладни - с помощта на доброволците имаме храна ", споделят хората. Искат, обаче, да има най-малко един осъден за гърмежа на язовирната стена. И не губят вяра да оцелеят.
" На толкоз години съм към този момент...и им споделям - гледайте си работата! Ще оцелея! Гърмете колкото желаете! Сядам на пода и си споделям - Нинка, хвани се! Това ми е втората война, втората! През 43-та година мама ми споделяше - оцеля, и в този момент ще оцелееш! ", споделя Нина.
" Целият първи етаж беше под вода. Нищо... споделям си - ще мине! Гледам през прозореца, от другата страна - всичко плува! Като във Венеция! ", споделя Нина, гражданин на Херсон.
Но с оттичането на водата, обстрелът на града става все по-интензивен. Олга споделя, че повече от 4 дни не е могла да напусне дома си. Апартаментът ѝ е на висок етаж и не е обиден, само че колата на сина ѝ към този момент е неизползваема.
" Казвам на сина си - тези разбойници, като не можаха да я откраднат или изпотрошат, я удавиха! ", споделя Олга.
В домовете на хората няма ток, газ и вода. На доста места в града има водоноски. Понякога хората изминават километри, с цел да могат да възобновят запасите си.
" Не сме гладни - с помощта на доброволците имаме храна ", споделят хората. Искат, обаче, да има най-малко един осъден за гърмежа на язовирната стена. И не губят вяра да оцелеят.
" На толкоз години съм към този момент...и им споделям - гледайте си работата! Ще оцелея! Гърмете колкото желаете! Сядам на пода и си споделям - Нинка, хвани се! Това ми е втората война, втората! През 43-та година мама ми споделяше - оцеля, и в този момент ще оцелееш! ", споделя Нина.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ