„Закуска с нар” - прозренията на Александър Шурбанов
В един наш диалог на въпроса ми какво мисли за поезията, Александър Шурбанов отговори: „ Приемам всичко в поезията, което носи печата на достоверно неспокойствие и търсене на мъчно изразим смисъл...” Препрочетох още веднъж последните му към този момент поетични книги „ Дендрариум” /преведена на италиански и британски / и стиховете от юбилейния алманах с лирика, есета и фрагменти” „ Закуска с нар” / отлично издание на „ Жанет 45”, 2021/. Убедих се, че е останал правилен на своята истинска поетика. След 11 поетични книги и дебют сполучлив, оценен от същинската рецензия, само че без звук, в подтекста на поезията през втората половина на 60-те години. Да, той беше надалеч от тъй наречените „ априлски поети”, които, както видяхме, не оставиха особена диря в нашата модерна литература. От тези години той се посвети на англицистиката и изкуството на превода. Преподаваше в София и в непознати университети, приготви няколко генерации свои възпитаници и почитатели. Преведе няколко десетки книги от създатели от Англия и Щатите. Преводите му се трансфораха в примери. Да, в тези две свои хипостази реализира същински върхове. Последният към този момент е превъзходният превод на Шекспировия „ Хамлет” / доста по- същински от този на Валери Петров/, както и на останалите огромни нещастия на „ Лебеда от Стратфорд”: „ Макбет”, „ Ричард Трети”, „ Отело”, „ Крал Лир” и „ Ромео и Жулиета”. Но, за благополучие, продължи да твори и лирика. Както споделих, без звук, просто същинска лирика. Интересно, че не в типичен стих, който владее до съвършенство – доказателство са преводите на обичания му Джефри Чосър. Но първата си поетична книга издаде едвам през 1977, т.е., 13 години след дебюта си в литературния щемпел. Факт, говорещ самичък за себе си..
Ако би трябвало да се дефинира накратко тази лирика, бих споделил четири думи: мъдра, философска, разсъдъчна, меланхолична. В нея няма възторзи, нито новост, няма и постмодернизъм / шестващ в този момент у нас!/, въпреки да звучи изцяло модерно. И при все, че Шурбанов е различим на първо място като академик и преводач, в нея няма нито академичност, нито филологичност, нито въздействия от превежданите от него модерни британски и американски създатели. Да, Шурбанов, несъмнено е, човек на книгата, ерудит. Но поезията му е несъмнено истинска - артикул на един богат и комплициран вътрешен мир. Лично на неговия екзистенциален житейски опит. И всичко в нея е промислено персонално от него. Тази книга потвърждава по неоспорим метод, че Александър Шурбанов, въпреки и не стартиран от рецензията, и известен повече като академик и преводач, е един от значимите модерни български поети. Тук ще напомня един от обичаните ми фрагменти на популярния Атанас Далчев: „ Стихът значително ме е приучил на гъсто писане, в което няма нито една инцидентна или непотребна дума! „ Това несъмнено „ гъсто писане” откриваме и в поезията на Александър Шурбанов. В нея няма нито непотребните думи и прилагателни, нито парафразите, които нормално съпътстват стихотворната тирада:
„ Есента е успокоение.
Тревата по моравата
пораства все по- постепенно
и не желае косене.
Лозата се грижи за себе си.
Не копаеш и не пръскаш.
Само седиш в профил
и гледаш
по какъв начин се наливат зърната на гроздето.
Слънцето свети от горната страна
все по- меко,
по- невзискателно.
С всеки ден
всичко от ден на ден
може без теб.”
Тук има просто една спокойна, съзерцателна поезия, без изразителност, без непотребна импулсивност. Изплетена от една богата и деликатна психика. Определено метафорична, освен това притчова. И макар, че и той сходно на Стефан Маларме би могъл да каже: „ Прочел съм всички книги, плътта ми към този момент умори се!”, в тези стихове, както и есета и фрагменти / доста мощни, такова наслаждение съм изпитвал до момента единствено от сходните на Далчев и Светлозар Игов!/ има много точни наблюдения и къси, проникновени разбори, свързани с нашето общество през днешния ден, с нашата психика, с изстрадала ни България и актуалния свят.
Ето пет от тях:
„ Истинската литература е занимателен роман, който носи смисъл, а не смисъл, облечен в роман.”
„ Има Господ!”, въздъхва българинът, когато му се случва нещо хубаво. Не знам различен народ да има такава приказка. Тя демонстрира, че българинът се съмнява в съществуването на Бога и по- тъкмо – че се сеща за него единствено в часове на тестване. За българина Бог би трябвало непрестанно да се самодоказва.”
„ Възхищавам се на пианото и по тази причина, че превъзхождайки всички други принадлежности, не намира за унизително при коя да е тяхна независима изява да се отдръпне обратно и да им приглася.”
„ Разликата сред деветосептемврийската и десетоноемврийската гражданска война е тази, че при първата децата и внуците на някогашните управници бяха хвърлени на бунището на историята, а при втората бяха сложени на кормилото на страната.”
„ Честният човек, когато влезе в политиката, бързо изгубва усмивката си и очевидно се състарява. Хитрецът, в противен случай, с всеки ден става все по- витален и по- пълен. Единият е като падналите ангели, а другият – като пияниците.”
Казвал съм и различен път и ще го повторя: " Александър Шурбанов принадлежи към тези, не прекомерно постоянно срещани хора през днешния ден у нас, които, направили едно или друго огромно културно дело, не считат, че имат в това отношение някакви прерогативи. Той е доста непретенциозен... Една светла персона от каквито се нуждаем в това мрачно време.” И защото това издание е юбилейно, дано да му пожелаем здраве, ентусиазъм и още нови върхове и прозрения.
Огнян Стамболиев за новата книга на поета Александър Шурбанов, „ Закуска с нар”, изд. „ Жанет 45”, 2021 година
Ако би трябвало да се дефинира накратко тази лирика, бих споделил четири думи: мъдра, философска, разсъдъчна, меланхолична. В нея няма възторзи, нито новост, няма и постмодернизъм / шестващ в този момент у нас!/, въпреки да звучи изцяло модерно. И при все, че Шурбанов е различим на първо място като академик и преводач, в нея няма нито академичност, нито филологичност, нито въздействия от превежданите от него модерни британски и американски създатели. Да, Шурбанов, несъмнено е, човек на книгата, ерудит. Но поезията му е несъмнено истинска - артикул на един богат и комплициран вътрешен мир. Лично на неговия екзистенциален житейски опит. И всичко в нея е промислено персонално от него. Тази книга потвърждава по неоспорим метод, че Александър Шурбанов, въпреки и не стартиран от рецензията, и известен повече като академик и преводач, е един от значимите модерни български поети. Тук ще напомня един от обичаните ми фрагменти на популярния Атанас Далчев: „ Стихът значително ме е приучил на гъсто писане, в което няма нито една инцидентна или непотребна дума! „ Това несъмнено „ гъсто писане” откриваме и в поезията на Александър Шурбанов. В нея няма нито непотребните думи и прилагателни, нито парафразите, които нормално съпътстват стихотворната тирада:
„ Есента е успокоение.
Тревата по моравата
пораства все по- постепенно
и не желае косене.
Лозата се грижи за себе си.
Не копаеш и не пръскаш.
Само седиш в профил
и гледаш
по какъв начин се наливат зърната на гроздето.
Слънцето свети от горната страна
все по- меко,
по- невзискателно.
С всеки ден
всичко от ден на ден
може без теб.”
Тук има просто една спокойна, съзерцателна поезия, без изразителност, без непотребна импулсивност. Изплетена от една богата и деликатна психика. Определено метафорична, освен това притчова. И макар, че и той сходно на Стефан Маларме би могъл да каже: „ Прочел съм всички книги, плътта ми към този момент умори се!”, в тези стихове, както и есета и фрагменти / доста мощни, такова наслаждение съм изпитвал до момента единствено от сходните на Далчев и Светлозар Игов!/ има много точни наблюдения и къси, проникновени разбори, свързани с нашето общество през днешния ден, с нашата психика, с изстрадала ни България и актуалния свят.
Ето пет от тях:
„ Истинската литература е занимателен роман, който носи смисъл, а не смисъл, облечен в роман.”
„ Има Господ!”, въздъхва българинът, когато му се случва нещо хубаво. Не знам различен народ да има такава приказка. Тя демонстрира, че българинът се съмнява в съществуването на Бога и по- тъкмо – че се сеща за него единствено в часове на тестване. За българина Бог би трябвало непрестанно да се самодоказва.”
„ Възхищавам се на пианото и по тази причина, че превъзхождайки всички други принадлежности, не намира за унизително при коя да е тяхна независима изява да се отдръпне обратно и да им приглася.”
„ Разликата сред деветосептемврийската и десетоноемврийската гражданска война е тази, че при първата децата и внуците на някогашните управници бяха хвърлени на бунището на историята, а при втората бяха сложени на кормилото на страната.”
„ Честният човек, когато влезе в политиката, бързо изгубва усмивката си и очевидно се състарява. Хитрецът, в противен случай, с всеки ден става все по- витален и по- пълен. Единият е като падналите ангели, а другият – като пияниците.”
Казвал съм и различен път и ще го повторя: " Александър Шурбанов принадлежи към тези, не прекомерно постоянно срещани хора през днешния ден у нас, които, направили едно или друго огромно културно дело, не считат, че имат в това отношение някакви прерогативи. Той е доста непретенциозен... Една светла персона от каквито се нуждаем в това мрачно време.” И защото това издание е юбилейно, дано да му пожелаем здраве, ентусиазъм и още нови върхове и прозрения.
Огнян Стамболиев за новата книга на поета Александър Шурбанов, „ Закуска с нар”, изд. „ Жанет 45”, 2021 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ