Западните Балкани - мекия корем на Европа или новата Турция?
В един съвършен свят Европейският съюз щеше да бъде полюс на непоклатимост за страните, които го заобикалят и щеше да е в положение да способства за сигурността и развиването в райони, където те липсват. В този съвършен свят, който не съществува, това би се отнасяло по-специално за района на Балканите.
Не подобен явно е нашият случай, даже и цялата вяра да не е изгубена. Стига да успее да откри посоката, единството и основанието за съществуването си, Европейски Съюз към момента може да реализира това. А то е от значително значение както за самата Европа, по този начин и за народите в този район, разяснява френският вестник Le Nouvel Observateur.
Европейското бъдеще на Балканите
Миналата седмица Федерика Могерини, началник на европейската дипломация, оповести новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), въведения към срещата на високо ниво, която ще се организира през май в София - България е ротационен ръководител на Европейски Съюз - и е посветенa на европейското бъдеще на Балканите.
Западните европейски страни преоткриха Балканите при започване на 90-те години на предишния век. Берлинската стена преди малко беше паднала, континентът беше благополучен да се сплоти още веднъж след три десетилетия " желязна завеса ", а светът навлизаше в неизбежно сияен посткомунизъм.
През януари 1991 година бях в Белград за среща на " последния късмет " на " Неприсъединените ", с цел да се предотврати експлоадирането, няколко дни по-късно, на първата война в Персийския залив, която имаше за цел, съгласно възобновеното единение на " интернационалната общественост ", да прогони иракския деспот Саддам Хюсеин от Кувейт, написа създателят на публикацията Пиер Аски. По време на този престой в Белград, до момента в който чаках края на срещите на министрите, чух за вечеря у кореспондента на Би Би Си, прекратена от сбивания сред сръбски и хърватски посетители, срещнах хърватски ефирен публицист, който преди малко беше наименуван " нацист " от сръбски сътрудник и босненска мюсюлманка, която се усещаше " към момента " югославянка, само че толкоз изолиранa... Но светът може да се оправи единствено с една рецесия в даден миг и три дни по-късно войната в Персийския залив избухна...
Да научим още веднъж географията на Европа
Шест месеца по-късно още си спомнях тези несвързани събития от Белград, до момента в който Югославия се разпадаше в безмилостни войни. Наложи ни се да научим отначало историята и географията на Европа, нейните разграничителни линии, минавали сред Австро-унгарската и Османската империи, сред католицизма, православието и исляма, да ревизираме борбата за Косово Поле през 1389 година или да се научим да пишем с основно " М " босненски мюсюлмани.
90-те години на Балканите, които маркираха края на невинността след Берлинската стена, съвсем разделиха Франция и Германия на противоположни благосклонности, извлечени от историческите дълбочини. Те разделиха част от континента, добавяйки в допълнение значение към думата " балканизация ".
Повече от две десетилетия след края на тези войни районът към момента не е намерил своя баланс, нито политически, нито стопански, нито даже в рамките на личните си граници и многократни преструктурирания. А Европа, тази на Европейски Съюз, не беше същински самодейна и способна да запълни празнините и да предотврати едно ново потомство да отиде в пъкъла, което в действителност не е чак толкоз неприятно...
Един образец: предходната седмица бях в Атина на форума на Nouvel Observateur, ден след огромната националистическа проява, която трябваше да попречи на Македония да бъде наречена Македония! Човек можеше да чуе великия композитор Микис Теодоракис, 93-годишен, фигура в битката против диктатурата на полковниците, да приветства тълпата против една " трагична историческа неистина ".
Гръцка Македония
Предмет на нарушаването? Една от самостоятелните републики, които бяха част от някогашна Югославия, изиска да бъде наречена Македония, като гръцката провинция, чиято столица е Солун. Изправено пред гръцката съпротива, държавното управление на Скопие направи компромис като одобри варварското и по принцип условно име на " Бивша югославска република Македония ", известно с акронима БЮРМ... Две десетилетия по-късно името си стои, а Атина продължава да постанова несъгласие на влизането на Македония (Скопие) в НАТО, както желаят американците, както и на започването на договаряния за възможното й присъединение към Европейския съюз.
Правителството на Алексис Ципрас е по-прагматично от предшествениците си по този въпрос и би могло да одобри компромис, който се отнася до някакво определение за Македония: " Горна ", " Северна " или нещо сходно... За да направи компромиса допустим държавното управление на Скопие скоро преименува летището си и една автомагистрала, изтривайки името Александър Велики, което приказва за македонски " иредентизъм " и възгледи за античната империя на великия военачалник, която, да не забравяме, е включвала даже Персия.
Но за протестиращите в Атина предходната седмица този компромис е прекален. И те по-скоро биха се противопоставили на това, в сравнение с да отрекат строгия интернационален стопански мониторинг над Гърция през последните години. Наблюдавано извън, сигурно е малко мъчно за схващане.
Съдбата на Косово
Това е единствено образец, само че можем да ги умножим, изключително що се отнася до ориста на Косово, родено от ужасяващ спор вследствие на ампутацията на Сърбия, а не от разпадането на някогашна Югославия, и постоянно посред евентуално избухливи съперничества, без да забравяме за ролята на мафиотските банди и така нататък За да се реши дипломатическата трудност на казуса, задоволително е да се напомни, че няколко държави-членки на Европейски Съюз към момента не са признали Косово...
Как да предотвратим Балканите да останат " мекия стомах " на Европа, източник на мултиформени дестабилизации? При представянето на своята тактика Федерика Могерини се произнесе за присъединението на тези шест страни към Европейския съюз " не в далечното бъдеще, а в границите на нашето потомство " (тя е на 44 години...). Обещанието, правилно, им беше направено през 2003 година на срещата на високо ниво в Солун и само Хърватия беше интегрирана в Съюза.
По тази позиция явно не може да се реализира единогласие, а Балканите са " новата Турция ", чието присъединение, през днешния ден немислимо, служеше за чучело преди 10 години. Трябва да се каже, че поради положението на Съюза, и по-специално най-вече смесената картина на последната вълна на разширение на изток, Европа на " 27 " (без Обединеното кралство), в настоящата си функционалност, не може да " се трансформира " в 33, с парализиращи правила на единогласие.
Новото предизвикателство пред Европа
Предизвикателството, на което би трябвало да отговори през идните месеци и години Съюза, и в това време да се преформулира, е да предложи общо бъдеще, по един или различен метод, на своите балкански съседи.
Да не го напрaви би било политическа неточност, която по един или различен метод, ще бъде платена с шовинизъм, игри на далечни сили като Русия или Китай, или районни като Албания, България и Турция, или икономическа, мафиотска и престъпна дестабилизация...
В един съвършен свят Европейският съюз щеше да придружи балканските си съседи по пътя на промените, щеше да им помогне да се отдалечат от национализма, който към момента ги разяжда, и да си сътрудничат между тях и с останалата част от Европа. Но Европа, която от дълго време не е съвършен свят, ще посрещне ли това предизвикателство?
Не подобен явно е нашият случай, даже и цялата вяра да не е изгубена. Стига да успее да откри посоката, единството и основанието за съществуването си, Европейски Съюз към момента може да реализира това. А то е от значително значение както за самата Европа, по този начин и за народите в този район, разяснява френският вестник Le Nouvel Observateur.
Европейското бъдеще на Балканите
Миналата седмица Федерика Могерини, началник на европейската дипломация, оповести новата тактика на Европейски Съюз за Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), въведения към срещата на високо ниво, която ще се организира през май в София - България е ротационен ръководител на Европейски Съюз - и е посветенa на европейското бъдеще на Балканите.
Западните европейски страни преоткриха Балканите при започване на 90-те години на предишния век. Берлинската стена преди малко беше паднала, континентът беше благополучен да се сплоти още веднъж след три десетилетия " желязна завеса ", а светът навлизаше в неизбежно сияен посткомунизъм.
През януари 1991 година бях в Белград за среща на " последния късмет " на " Неприсъединените ", с цел да се предотврати експлоадирането, няколко дни по-късно, на първата война в Персийския залив, която имаше за цел, съгласно възобновеното единение на " интернационалната общественост ", да прогони иракския деспот Саддам Хюсеин от Кувейт, написа създателят на публикацията Пиер Аски. По време на този престой в Белград, до момента в който чаках края на срещите на министрите, чух за вечеря у кореспондента на Би Би Си, прекратена от сбивания сред сръбски и хърватски посетители, срещнах хърватски ефирен публицист, който преди малко беше наименуван " нацист " от сръбски сътрудник и босненска мюсюлманка, която се усещаше " към момента " югославянка, само че толкоз изолиранa... Но светът може да се оправи единствено с една рецесия в даден миг и три дни по-късно войната в Персийския залив избухна...
Да научим още веднъж географията на Европа
Шест месеца по-късно още си спомнях тези несвързани събития от Белград, до момента в който Югославия се разпадаше в безмилостни войни. Наложи ни се да научим отначало историята и географията на Европа, нейните разграничителни линии, минавали сред Австро-унгарската и Османската империи, сред католицизма, православието и исляма, да ревизираме борбата за Косово Поле през 1389 година или да се научим да пишем с основно " М " босненски мюсюлмани.
90-те години на Балканите, които маркираха края на невинността след Берлинската стена, съвсем разделиха Франция и Германия на противоположни благосклонности, извлечени от историческите дълбочини. Те разделиха част от континента, добавяйки в допълнение значение към думата " балканизация ".
Повече от две десетилетия след края на тези войни районът към момента не е намерил своя баланс, нито политически, нито стопански, нито даже в рамките на личните си граници и многократни преструктурирания. А Европа, тази на Европейски Съюз, не беше същински самодейна и способна да запълни празнините и да предотврати едно ново потомство да отиде в пъкъла, което в действителност не е чак толкоз неприятно...
Един образец: предходната седмица бях в Атина на форума на Nouvel Observateur, ден след огромната националистическа проява, която трябваше да попречи на Македония да бъде наречена Македония! Човек можеше да чуе великия композитор Микис Теодоракис, 93-годишен, фигура в битката против диктатурата на полковниците, да приветства тълпата против една " трагична историческа неистина ".
Гръцка Македония
Предмет на нарушаването? Една от самостоятелните републики, които бяха част от някогашна Югославия, изиска да бъде наречена Македония, като гръцката провинция, чиято столица е Солун. Изправено пред гръцката съпротива, държавното управление на Скопие направи компромис като одобри варварското и по принцип условно име на " Бивша югославска република Македония ", известно с акронима БЮРМ... Две десетилетия по-късно името си стои, а Атина продължава да постанова несъгласие на влизането на Македония (Скопие) в НАТО, както желаят американците, както и на започването на договаряния за възможното й присъединение към Европейския съюз.
Правителството на Алексис Ципрас е по-прагматично от предшествениците си по този въпрос и би могло да одобри компромис, който се отнася до някакво определение за Македония: " Горна ", " Северна " или нещо сходно... За да направи компромиса допустим държавното управление на Скопие скоро преименува летището си и една автомагистрала, изтривайки името Александър Велики, което приказва за македонски " иредентизъм " и възгледи за античната империя на великия военачалник, която, да не забравяме, е включвала даже Персия.
Но за протестиращите в Атина предходната седмица този компромис е прекален. И те по-скоро биха се противопоставили на това, в сравнение с да отрекат строгия интернационален стопански мониторинг над Гърция през последните години. Наблюдавано извън, сигурно е малко мъчно за схващане.
Съдбата на Косово
Това е единствено образец, само че можем да ги умножим, изключително що се отнася до ориста на Косово, родено от ужасяващ спор вследствие на ампутацията на Сърбия, а не от разпадането на някогашна Югославия, и постоянно посред евентуално избухливи съперничества, без да забравяме за ролята на мафиотските банди и така нататък За да се реши дипломатическата трудност на казуса, задоволително е да се напомни, че няколко държави-членки на Европейски Съюз към момента не са признали Косово...
Как да предотвратим Балканите да останат " мекия стомах " на Европа, източник на мултиформени дестабилизации? При представянето на своята тактика Федерика Могерини се произнесе за присъединението на тези шест страни към Европейския съюз " не в далечното бъдеще, а в границите на нашето потомство " (тя е на 44 години...). Обещанието, правилно, им беше направено през 2003 година на срещата на високо ниво в Солун и само Хърватия беше интегрирана в Съюза.
По тази позиция явно не може да се реализира единогласие, а Балканите са " новата Турция ", чието присъединение, през днешния ден немислимо, служеше за чучело преди 10 години. Трябва да се каже, че поради положението на Съюза, и по-специално най-вече смесената картина на последната вълна на разширение на изток, Европа на " 27 " (без Обединеното кралство), в настоящата си функционалност, не може да " се трансформира " в 33, с парализиращи правила на единогласие.
Новото предизвикателство пред Европа
Предизвикателството, на което би трябвало да отговори през идните месеци и години Съюза, и в това време да се преформулира, е да предложи общо бъдеще, по един или различен метод, на своите балкански съседи.
Да не го напрaви би било политическа неточност, която по един или различен метод, ще бъде платена с шовинизъм, игри на далечни сили като Русия или Китай, или районни като Албания, България и Турция, или икономическа, мафиотска и престъпна дестабилизация...
В един съвършен свят Европейският съюз щеше да придружи балканските си съседи по пътя на промените, щеше да им помогне да се отдалечат от национализма, който към момента ги разяжда, и да си сътрудничат между тях и с останалата част от Европа. Но Европа, която от дълго време не е съвършен свят, ще посрещне ли това предизвикателство?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ