Кралицата, която ще стане крал
В един парещ, прашен ден при започване на 1927 година Хърбърт Уинлок се взира в брутална сцена на извадени очи и сцепени глави. Уинлок, началник на археологическия екип на Митрополитския на изкуствата в Египет, е разкрил яма в огромния храмов комплекс в Дейр ел-Бахри, против Нил от времето на античните Тива и Карнак. В ямата има разрушени скулптури на фараон – части „ от размера на пръст “, означи Уинлок, „ до такива с тегло към звук или повече “. Изображенията претърпяват „ съвсем всяко допустимо поругаване “, написа той, когато насилниците отприщват „ своята завист върху ослепително изсечените, усмихнати черти на фараона “. За античните египтяни фараоните са богове. Какво е направил този, с цел да провокира сходно хулителство? По мнение на Уинлок и други египтолози от неговото потомство – доста.
Статуите са на Хатшепсут, шестият фараон от 18-та династия, една от дребното – и несъмнено най-успешната – дами, управлявали Египет. Доказателствата за нейното удивително царуване (ок. 1479-1458 година прочие н. е.) стартират да се появяват чак през 19 век. Но до откритието на Уинлок историците композират дребното известни обстоятелства от живота й в сапунена опера за машинация, сласт и възмездие.
Въпреки че дългото й ръководство е време на мир и разцвет, изпълнено с превъзходно изкуство и редица амбициозни строителни планове, методите на Хатшепсут за придобиване и задържане на властта разкриват по-тъмен аспект на нейното царуване и темперамент. Като вдовица на фараона Тутмос II, съгласно обичая тя става регент след гибелта му някъде през 1479 година прочие н. е. и ръководи вместо младия си доведен наследник, Тутмос III, до момента в който той навърши пълноправие. След няколко години обаче тя се афишира за фараон като по този метод става, по думите на сътрудника на Уинлок, Уилям К. Хейс, „ най-гнусният вид грабител “. Неудобно за някои учени е и настояването й да бъде изобразявана като мъж – с изпъкнали мускули и обичайна фараонска подправена брада. Според тях това е акт на възмутителна машинация, девиантно държание или и двете. Много ранни египтолози също считат, че основният министър на Хатшепсут Сененмут е нейн ухажор и съизвършител в изкачването й към властта и го назовават злия талант зад отвратената й политика.
Тутмос III
„ Разбира се, това основава една прелестна и завладяваща история “, споделя Рене Дрейфус, организатор на античното изкуство и интерпретация в Музеите за изящни изкуства в Сан Франциско. „ И това е, което всички виждаме в обстановката. Но толкоз доста от написаното за Хатшепсут, съгласно мен, има общо с кои са археолозите. “
Хатшепсут е роден в зората на една славна ера на египетската имперска мощ и разцвет, с право наричана Новото царство. Баща й, цар Тутмос I, е харизматичен водач на именити военни подвизи. Тя, считат учените, може би се ражда някъде към времето на коронацията му, към 1504 година прочие н. е. и по тази причина към момента е малко дете, когато той се връща в дома в Тива с голото тяло на нубийски водач, провисен за краката от кораба му – предизвестие за всички, които считат да заплашат империята му.
Хатшепсут наподобява идолизира татко си (по-късно тя ще го погребе в гробницата, която построява за самата себе си) и твърди, че скоро след нейното раждане той я афишира за собствен правоприемник на трона – акт, който учените считат, че е много малко евентуален. През последните 1500 години има единствено още две – евентуално три – дами фараони, и всяка се възкачва на престола единствено когато няма подобаващ мъжки правоприемник. (Клеопатра ще ръководи към 14 века по-късно.)
Обикновено купата фараон се предава от татко на наследник – за предпочитане синът на кралицата, само че в случай че няма такова поколение, на сина на една от „ вторичните “ дами на фараона. В допълнение към Хатшепсут – и още една по-малка щерка, която очевидно почива като дребна – счита се, че Тутмос има двама сина с кралица Ахмес като и двамата го предшестваха. Така синът на второстепенна брачна половинка Мутнофрет е коронясан като Тутмос II. Вероятно за подсилване на кралските кръвни линии на това „ вторично дете “, младият Тутмос II е женен за половинката си Хатшепсут, което я прави кралица на Египет на към 12 години.
Историците нормално го разказват като нежен и неефикасен – тъкмо подобен вид човек, който Хатшепсут би могла да комндори. Обществените монументи обаче изобразяват една послушна Хатшепсут, която стои добродушно зад брачна половинка си. Тя ражда на брачна половинка си щерка, Неферюре (единственото й известно дете), само че не съумява да извърши най-важното обвързване на човек в нейната позиция по това време – да роди наследник. И по този начин, когато Тутмос II почива млад (ок. 1479 година прочие н. е.), евентуално още в 20-те си години – престолът още веднъж отива при „ дете от харема “. Наричано с името Тутмос III, това дете е предопределено да стане един от великите воини на Египет. Но все още на гибелта на татко му, той евентуално е бил бебе, „ ястреб… още в гнездото “ – и е считан за прекомерно млад, с цел да ръководи.
В такива случаи е призната практиката в Новото кралство овдовелите кралици да работят като регенти, занимавайки се с делата на държавното управление, до момента в който техните синове – в тази ситуация доведени синове / племенник – навършат пълноправие, и Хатшепсут получи това задание. „ Мисля, че би било много обикновено Хатшепсут да се намеси, “ споделя Питър Дорман, египтолог, президент на Американския университет в Бейрут. „ Но също по този начин е напълно ясно, че Тутмос III е приет за крал през цялото време. “
Паметниците на времето демонстрират Тутмос III – към момента дете, само че показано по стандартен метод като възрастен цар – изпълняващ фараоновите си отговорности, до момента в който Хатшепсут, облечена като кралица, стои твърдо на една страна. Към седмата година на регентството си (а може и да е било доста по-рано) някогашната, грациозна кралица се появява като крал, с необятни, голи гърди на мъж и фараонска подправена брада.
