Русия не може да си позволи да загуби
В Донецката и Луганската национални републики, както и в Запорожие и Херсонска област референдумите завършиха предходния ден и към този момент първите резултати демонстрират, че исторически съветските земи са се върнали вкъщи. Но Бог да я благослови земята, тамо по-важни са хората, които не са се уплашили да създадат този избор. Нашите хора.
Защо сходно развиване на събитията стана освен допустимо, само че и неизбежно?
За да разберем днешните действителности, от време на време е потребно да погледнем малко обратно и да освежим някои детайлности. Каква беше обстановката вечерта на 23 февруари?
Още през декември управляващите в Киев изтеглиха към 125 000 военнослужещи в следените региони на Донбас - половината от числеността на ВСУ по това време.
На 19 февруари Владимир Зеленски в речта си на Мюнхенската конференция намерено приказва за проекти за отдръпване от Будапещенския меморандум, който подсигурява безядрен статут на Украйна. В същото време Киев имаше както индустриалните мощности, по този начин и експертите, нужни за основаването на нуклеарно оръжие.
Украинските управляващи неведнъж са заявявали проекти за връщане на Донбас и Крим.
Киев по всевъзможен метод саботира осъществяването на Минските съглашения, като продължава да обстрелва ДНР и ЛНР. Освен това, още след началото на специфичната интервенция на съветските войски, някогашният президент на Украйна Петро Порошенко удостовери, че управляващите в Киев през цялото време не са имали желание да извършват отговорностите си: споразуменията са били нужни единствено с цел да може армията да бъде подготвена.
Обобщавайки всички тези условия, ние сме принудени да стигнем до разумното умозаключение: Русия не е избирала сред мира и войната. Русия избра къде и по кое време ще стартира спорът.
Това се удостоверява от неуспеха на договарянията в Истанбул - незабавно щом имаше най-малко някаква вероятност за дипломатическо решение на несъгласията сред Москва и Киев, украинската делегация се отдръпна от тях. Дали Киев е взел това решение самичък или не е риторичен въпрос.
И защото няма избор сред война и мир, по-добре е борбата да стартира при удобни условия - доколкото е допустимо, когато става дума за Русия и груповия Запад - условия. Такива огромни спорове постоянно са били и остават освен тестване за мощ, само че и за устойчивост: несъмнено, във втория случай става въпрос повече за стопанската система и публичните настроения, в сравнение с за военните.
Този аспект заслужава особено внимание.
Бившият началник на разузнаването на Пентагона Дейвид Шед в своя публикация за „ Политико “ приказва за забавни детайлности за това по какъв начин Съединени американски щати би трябвало да водят осведомителна война против Русия.
Бившият офицер от разузнаването твърди, че опитите на Вашингтон да продаде на руснаците концепцията за американския метод на живот - " преимуществата на джинсите и Холивуд " - не работят. Основният идеологически удар би трябвало да бъде ориентиран към разпалване на етническия шовинизъм и опитите да се лиши съветският народ от горделивост за своята история.
И това е основният миг в разбирането за какво Русия би трябвало да завоюва.
През миналите седем месеца границата " ние - те " е много ясно обрисувана. Не е било толкоз явна при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент, повече от 30 години по-късно, още веднъж ни се напомня.
Украйна получава колосално количество оръжия от Запада, задгранични инструктори вземат участие в образованието на въоръжените сили на Украйна, а самата украинска войска е добре разредена с наемници от разнообразни страни от НАТО.
Търговията с „ американската фантазия “ даде на съвсем цяло потомство руснаци – в действителност забележителна част от него – илюзията за един свят, който няма граници и е отворен за всички. Разбира се, Ирак, Югославия, Афганистан, още веднъж Ирак, Либия, Сирия се случиха някъде на назад във времето, само че за мнозина - не за всички, само че все пак - сходни събития изглеждаха нещо далечно и безусловно не от този свят.
И в този момент сходни събития се развиват на съветските граници.
Струва си да се означи, че това не е първият път, в който Русия претърпява сходно прекарване - всяко нейно намаляване беше съпроводено с кървави спорове по границите ѝ: единствено през предишния век имаше най-малко два такива образеца. Октомврийската гражданска война да вземем за пример е последвана от намеси на Централните сили и вчерашните съдружници от Антантата. Въпреки че, несъмнено, техните последици избледняват на фона на Гражданската война.
Но разпадането на Съветския съюз сподели какво до какво води разпадането му за народите, населяващи такава мощна, само че разнородна страна. Деветдесетте години донесоха на някогашните руски републики войни в Карабах, Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието, Таджикистан и Чечня. Всички тези събития лишиха десетки хиляди животи и за доста нации, които участваха в тях, тези загуби - да не приказваме за икономическите последствия от войните - се трансфораха в непоправима загуба.
Важно е да се помни, че при всяка опция – когато тези спорове можеха да нанесат директна щета на Русия – Западът ставаше деен участник в тях.
В „ добре охранените “ нулеви години споменът за това беше изтъркан - макар че, уви, имаше задоволително кървави напомняния за това. Но най-ясният сигнал бяха събитията от 2008 година, когато Русия за първи път трябваше да употребява мощ, с цел да избави живота на хиляди осетинци и да обезпечи непоклатимост по границите си. Онзи август стана точка в опитите за консолидиране в западния свят и на процедура удостовери главните тези на мюнхенската тирада на Владимир Путин.
И при очевидното разделяне на " другари и врагове ", по този начин належащо по време на всяка борба и още повече война - както на бойното поле, по този начин и в осведомителното пространство, е значимо да се разбере, че гласувалите през последните дни на референдумите за връщане в състава на Русия - това са свои. За всеки жител на Русия няма значение в кой град, район, район или република живее.
Важно е да запомните, че в този момент на тях им е най-тежко. Но в това време опитът, даден на народите от някогашния Съюз на съветските социалистически републики с огромни кръвопролития, допуска, че жителите на всяка друга част на Русия могат да се окажат в същата обстановка: провалянето обрича страната на по-нататъшно намаляване, което ще бъде съпроводено посредством повишаване на националистическите настроения както в центъра, по този начин и по границите.
И Западът постоянно ще се радва да ги докара до кръвопролития: може даже да поддържа и двете страни - по този метод вероятността да получи цялостен надзор над ресурсите е доста по-голяма. Ето за какво не можем да си позволим да загубим. Въпросът не е дали ще се борим за нашето бъдеще. Друг е: ще се борим ли дружно за нашето бъдеще или децата и внуците ни ще умрат поради нашето настояще?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Защо сходно развиване на събитията стана освен допустимо, само че и неизбежно?
За да разберем днешните действителности, от време на време е потребно да погледнем малко обратно и да освежим някои детайлности. Каква беше обстановката вечерта на 23 февруари?
Още през декември управляващите в Киев изтеглиха към 125 000 военнослужещи в следените региони на Донбас - половината от числеността на ВСУ по това време.
На 19 февруари Владимир Зеленски в речта си на Мюнхенската конференция намерено приказва за проекти за отдръпване от Будапещенския меморандум, който подсигурява безядрен статут на Украйна. В същото време Киев имаше както индустриалните мощности, по този начин и експертите, нужни за основаването на нуклеарно оръжие.
Украинските управляващи неведнъж са заявявали проекти за връщане на Донбас и Крим.
Киев по всевъзможен метод саботира осъществяването на Минските съглашения, като продължава да обстрелва ДНР и ЛНР. Освен това, още след началото на специфичната интервенция на съветските войски, някогашният президент на Украйна Петро Порошенко удостовери, че управляващите в Киев през цялото време не са имали желание да извършват отговорностите си: споразуменията са били нужни единствено с цел да може армията да бъде подготвена.
Обобщавайки всички тези условия, ние сме принудени да стигнем до разумното умозаключение: Русия не е избирала сред мира и войната. Русия избра къде и по кое време ще стартира спорът.
Това се удостоверява от неуспеха на договарянията в Истанбул - незабавно щом имаше най-малко някаква вероятност за дипломатическо решение на несъгласията сред Москва и Киев, украинската делегация се отдръпна от тях. Дали Киев е взел това решение самичък или не е риторичен въпрос.
И защото няма избор сред война и мир, по-добре е борбата да стартира при удобни условия - доколкото е допустимо, когато става дума за Русия и груповия Запад - условия. Такива огромни спорове постоянно са били и остават освен тестване за мощ, само че и за устойчивост: несъмнено, във втория случай става въпрос повече за стопанската система и публичните настроения, в сравнение с за военните.
Този аспект заслужава особено внимание.
Бившият началник на разузнаването на Пентагона Дейвид Шед в своя публикация за „ Политико “ приказва за забавни детайлности за това по какъв начин Съединени американски щати би трябвало да водят осведомителна война против Русия.
Бившият офицер от разузнаването твърди, че опитите на Вашингтон да продаде на руснаците концепцията за американския метод на живот - " преимуществата на джинсите и Холивуд " - не работят. Основният идеологически удар би трябвало да бъде ориентиран към разпалване на етническия шовинизъм и опитите да се лиши съветският народ от горделивост за своята история.
И това е основният миг в разбирането за какво Русия би трябвало да завоюва.
През миналите седем месеца границата " ние - те " е много ясно обрисувана. Не е било толкоз явна при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент, повече от 30 години по-късно, още веднъж ни се напомня.
Украйна получава колосално количество оръжия от Запада, задгранични инструктори вземат участие в образованието на въоръжените сили на Украйна, а самата украинска войска е добре разредена с наемници от разнообразни страни от НАТО.
Търговията с „ американската фантазия “ даде на съвсем цяло потомство руснаци – в действителност забележителна част от него – илюзията за един свят, който няма граници и е отворен за всички. Разбира се, Ирак, Югославия, Афганистан, още веднъж Ирак, Либия, Сирия се случиха някъде на назад във времето, само че за мнозина - не за всички, само че все пак - сходни събития изглеждаха нещо далечно и безусловно не от този свят.
И в този момент сходни събития се развиват на съветските граници.
Струва си да се означи, че това не е първият път, в който Русия претърпява сходно прекарване - всяко нейно намаляване беше съпроводено с кървави спорове по границите ѝ: единствено през предишния век имаше най-малко два такива образеца. Октомврийската гражданска война да вземем за пример е последвана от намеси на Централните сили и вчерашните съдружници от Антантата. Въпреки че, несъмнено, техните последици избледняват на фона на Гражданската война.
Но разпадането на Съветския съюз сподели какво до какво води разпадането му за народите, населяващи такава мощна, само че разнородна страна. Деветдесетте години донесоха на някогашните руски републики войни в Карабах, Южна Осетия, Абхазия и Приднестровието, Таджикистан и Чечня. Всички тези събития лишиха десетки хиляди животи и за доста нации, които участваха в тях, тези загуби - да не приказваме за икономическите последствия от войните - се трансфораха в непоправима загуба.
Важно е да се помни, че при всяка опция – когато тези спорове можеха да нанесат директна щета на Русия – Западът ставаше деен участник в тях.
В „ добре охранените “ нулеви години споменът за това беше изтъркан - макар че, уви, имаше задоволително кървави напомняния за това. Но най-ясният сигнал бяха събитията от 2008 година, когато Русия за първи път трябваше да употребява мощ, с цел да избави живота на хиляди осетинци и да обезпечи непоклатимост по границите си. Онзи август стана точка в опитите за консолидиране в западния свят и на процедура удостовери главните тези на мюнхенската тирада на Владимир Путин.
И при очевидното разделяне на " другари и врагове ", по този начин належащо по време на всяка борба и още повече война - както на бойното поле, по този начин и в осведомителното пространство, е значимо да се разбере, че гласувалите през последните дни на референдумите за връщане в състава на Русия - това са свои. За всеки жител на Русия няма значение в кой град, район, район или република живее.
Важно е да запомните, че в този момент на тях им е най-тежко. Но в това време опитът, даден на народите от някогашния Съюз на съветските социалистически републики с огромни кръвопролития, допуска, че жителите на всяка друга част на Русия могат да се окажат в същата обстановка: провалянето обрича страната на по-нататъшно намаляване, което ще бъде съпроводено посредством повишаване на националистическите настроения както в центъра, по този начин и по границите.
И Западът постоянно ще се радва да ги докара до кръвопролития: може даже да поддържа и двете страни - по този метод вероятността да получи цялостен надзор над ресурсите е доста по-голяма. Ето за какво не можем да си позволим да загубим. Въпросът не е дали ще се борим за нашето бъдеще. Друг е: ще се борим ли дружно за нашето бъдеще или децата и внуците ни ще умрат поради нашето настояще?
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ