Cafe Kitty, Лондон: „Театрално във всички сетива“
В контракта на всеки публицист на храна има нещо, наречено уговорка за безспорни начинаещи. Наречен след кино лентата от 80-те години на предишния век, той гласи, че когато пишем нещо за място, което се е отворило в някое атмосферно остаряло заведение в Сохо, би трябвало да предоставим 100 думи „ носталгична или елегична прозаичност “ за това какъв брой по-добър е бил Сохо в Стария Дни. Не съм сигурен по какъв начин това е вест. Паметта ми е дълга и относително точна и даже аз не мога да си спомня време, когато Сохо е бил толкоз добър, колкото явно е бил в миналото.
Все отново ще предложа един дребен спомен със замъглени очи. Спомням си, че влязох в горната част на Walker’s Court за първи път, изплют от дъното на пазара на Berwick Street. Погледнах нагоре, над туристическите стриптийз клубове и магазините за играчки, към дребното мостче в архитектурния жанр, прочут като метрициозен барок. Имаше малко прозорче, обърнато на всяка страна, и можеше да се види кресло, тапицирано с пепел от рози Dralon. Гравираният свитък под п...
Прочетете целия текст »
