Йордан Камджалов: Работата ни с Плевенска филхармония е една прегръдка между строго професионалното и човешкото
В Добрич Плевенска филхармония и маестро Йордан Камджалов сервираха в препълнената „ Органова зала “ в града един от последните концерти, представящи програмата „ Музикална магия – 2 “ със солисти Вероника Тодорова – акордеон и Атанас Маринов – кларинет.
Това беше мотив, изтънченият и прочут в Европа и в цяла България диригент Йордан Камджалов да показа за слушателите на Дарик радио усещанията си от взаимната му работа с плевенските музиканти, с които следва към този момент четвърти следващ и извънредно потребен сезон.
„ Наистина едно бурно, блестящо и доста сполучливо музикално лято с „ Музикална магия-2 “ е към края си, само че продължаваме през септември като идната кулминационна точка ще бъде на 6-ти октомври в зала „ България “.
Това е една стратегия, която продължава да се актуализира и да доузрява. Може би нашите слушатели не знаят, че за концертите през септември и октомври ще бъдат добавени нови творби, някои от които ще са в чест на концерта в столичната зала „ България “, като за този концерт се приготвя и една национална премиера “.
„ Това, което с огромна наслада виждам е една нараснала диалогичност с сътрудниците и тази „ прегръдка “ сред строго професионалното и човешкото е нещо, което потвърди, че две плюс две може да е равно и на 500, на 600… и този човешки детайл, дружно с цялата професионална отговорност, която носим, прави едни невероятни неща. Много ми харесва, че не натискаме или да насилваме този развой, а се разбираме просто с една усмивка, с един жест.
Колегите от Плевенска филхармония имат една особена, също бих споделил доста градивна и градивна амбициозност.
Това не е състав, който желае да се излага или да отбива номера. Това е състав, който доста пъти е вкусвал триумфа и в действителност знае, какво е успех, знае какво е това, публиката да бъде на крайници, състав, който знае и какво са сълзите на публиката – от признателност, от екстаз и от неспокойствие, и ние дружно сме доста длъжни на това нещо. Но сме „ щастливо длъжни “, тъй като това е един от най-прекрасните ни задължения, и това е едно благосъстояние.
Много съм признателен на сътрудниците за това доверие, за тази отвореност. Ние, несъмнено сме доста наясно, че такива турнета, през лятото през зимата, през годината, с паралелни стратегии са голямо физическо, психическо, професионално, прочувствено, техническо и изобщо всякакво предизвикателство, и аз го виждам по самия себе си.
Знам, че може да има моменти като „ тъкмо през днешния ден да не ни се излиза на сцена “, да не ни се репетира. И аз съм го усещал това нещо, само че сега, в който излезем и се докоснем до нашата отговорност и до човешките сърца, всякога този оркестър и всички ние, дружно със солистите продължаваме като един нескончаем гейзер, обилно да даряваме от това ентусиазъм и от тази мощ и размах.
Нямам самообладание да споделим това нещо с още хора.
В град Добрич във великата „ Добруджа “ за следващ път ще почетем феномена Верка Сидерова, този път в същинската Добруджа. Докато съм в очакване на идващото развиване в работата ни с Плевенска филхармония би трябвало да кажа, че към този момент изпитвам известна носталгия.
Ще ви кажа нещо, което ме изуми. Започнахме през 2022 година и сега сме в четвърти сезон.
Четири сезона обновяване, четири сезона прочувствена, идейна и волева благотворителност в цяла България.
За мен един от маркерите на същинския професионализъм в цялостния смисъл на думата е, че в най-малки и най-големи зали, ние сме достигали това, което ни е фантазията в изкуството, като готовност, централизация и допиране с хората и боравене с рискови динамичности.
Това го могат единствено най-хубавите!
Нямаме незначителен концерт, нямаме несъществена аудитория, нямаме несъществена зала. Това нещо е доста възпитателно и мисионерско! И аз се апелирам за това, в никакъв случай да не привикваме с великото, и всякога да имаме едно ново гмуркане в океана на партитурата, както и изплуване от този океан с нови бисери, диаманти и злато, изтръгнати,изкопани и поднесени от дълбините на творчеството и, отправени към човечеството “.
Това беше мотив, изтънченият и прочут в Европа и в цяла България диригент Йордан Камджалов да показа за слушателите на Дарик радио усещанията си от взаимната му работа с плевенските музиканти, с които следва към този момент четвърти следващ и извънредно потребен сезон.
„ Наистина едно бурно, блестящо и доста сполучливо музикално лято с „ Музикална магия-2 “ е към края си, само че продължаваме през септември като идната кулминационна точка ще бъде на 6-ти октомври в зала „ България “.
Това е една стратегия, която продължава да се актуализира и да доузрява. Може би нашите слушатели не знаят, че за концертите през септември и октомври ще бъдат добавени нови творби, някои от които ще са в чест на концерта в столичната зала „ България “, като за този концерт се приготвя и една национална премиера “.
„ Това, което с огромна наслада виждам е една нараснала диалогичност с сътрудниците и тази „ прегръдка “ сред строго професионалното и човешкото е нещо, което потвърди, че две плюс две може да е равно и на 500, на 600… и този човешки детайл, дружно с цялата професионална отговорност, която носим, прави едни невероятни неща. Много ми харесва, че не натискаме или да насилваме този развой, а се разбираме просто с една усмивка, с един жест.
Колегите от Плевенска филхармония имат една особена, също бих споделил доста градивна и градивна амбициозност.
Това не е състав, който желае да се излага или да отбива номера. Това е състав, който доста пъти е вкусвал триумфа и в действителност знае, какво е успех, знае какво е това, публиката да бъде на крайници, състав, който знае и какво са сълзите на публиката – от признателност, от екстаз и от неспокойствие, и ние дружно сме доста длъжни на това нещо. Но сме „ щастливо длъжни “, тъй като това е един от най-прекрасните ни задължения, и това е едно благосъстояние.
Много съм признателен на сътрудниците за това доверие, за тази отвореност. Ние, несъмнено сме доста наясно, че такива турнета, през лятото през зимата, през годината, с паралелни стратегии са голямо физическо, психическо, професионално, прочувствено, техническо и изобщо всякакво предизвикателство, и аз го виждам по самия себе си.
Знам, че може да има моменти като „ тъкмо през днешния ден да не ни се излиза на сцена “, да не ни се репетира. И аз съм го усещал това нещо, само че сега, в който излезем и се докоснем до нашата отговорност и до човешките сърца, всякога този оркестър и всички ние, дружно със солистите продължаваме като един нескончаем гейзер, обилно да даряваме от това ентусиазъм и от тази мощ и размах.
Нямам самообладание да споделим това нещо с още хора.
В град Добрич във великата „ Добруджа “ за следващ път ще почетем феномена Верка Сидерова, този път в същинската Добруджа. Докато съм в очакване на идващото развиване в работата ни с Плевенска филхармония би трябвало да кажа, че към този момент изпитвам известна носталгия.
Ще ви кажа нещо, което ме изуми. Започнахме през 2022 година и сега сме в четвърти сезон.
Четири сезона обновяване, четири сезона прочувствена, идейна и волева благотворителност в цяла България.
За мен един от маркерите на същинския професионализъм в цялостния смисъл на думата е, че в най-малки и най-големи зали, ние сме достигали това, което ни е фантазията в изкуството, като готовност, централизация и допиране с хората и боравене с рискови динамичности.
Това го могат единствено най-хубавите!
Нямаме незначителен концерт, нямаме несъществена аудитория, нямаме несъществена зала. Това нещо е доста възпитателно и мисионерско! И аз се апелирам за това, в никакъв случай да не привикваме с великото, и всякога да имаме едно ново гмуркане в океана на партитурата, както и изплуване от този океан с нови бисери, диаманти и злато, изтръгнати,изкопани и поднесени от дълбините на творчеството и, отправени към човечеството “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ