Българският сън за Обетованата земя
В дните на продължаващите митинги против държавното управление и основния прокурор Иван Гешев чествахме свети оракул Самуил, а всички които носят неговото име честваха. В превод името Самуил значи "Измолен от бога ". Бащата на пророка имал две дами, едната от които била бездетна. Тя се казвала Ана и дала обет пред Господ, че ще му се посвети, в случай че я подари с дете. И чудото се случило - появил се Самуил, който по-късно станал един от най-уважаваните люде в израилтянската земя.
Измоленият от Бога на всичко от горната страна имал и пророческа заложба, която му помогнала да гледа в бъдното и да гради общество на правилото на справедливостта.
В онази ера в Израил управлявали водачи, които били жреци и съдии. Самуил бил последният представител на тази лидерска прослойка. Той направлявал народа си да се откаже от греховете и да се покае, с цел да живее в мир и правдивост.
Той управлявал дълго, само че заради напредналата възраст се отдръпнал от властта. Преотстъпил кормилото на синовете си, които обаче били развратни и алчни. Тогава Самуил със чоп показал за цар някой си Саул, от различен жанр. Оттегляйки се, Измоленият от Бога се обърнал към народа и рекъл: "Ако някой има недоволство срещу мене, аз съм подготвен да го удовлетворя и в случай че нещо съм взел, ще го върна! " И се прибрал вкъщи, оставяйки ориста на израилтяните в ръцете на новия цар.
Саул скоро се възгордял и престанал да се вслушва в препоръките на пророка. А израилтяните още веднъж потънали в разврат и лакомия...
Житието на Самуил е илюстрация на мъдростта, че никой не е оракул в личната си татковина. И че справедливостта, за която хората мечтаят, не може да е ангажимент само на положителния арбитър.
При нас въпросът е още по-драматичен - макар, че има цяла прослойка, посочена от закона като стожер на справедливостта, няма нито един, който всички да посочим с пръст и да кажем: това е съдията!
Нещо повече - индивидът, който през днешния ден ни предлага чест и морал по нови правила, писани от него, се е трансформирал в сходство на израилтянския цар Саул. И неговата несъразмерна горделивост и лакомия ни водят към пъкъла.
По тази причина ние, българите, от свръхтехнологичния и съвременен XXI век, към момента сънуваме Обетованата земя, към която пътуваме към този момент 31 години и като че ли се отдалечаваме от нея...
Измоленият от Бога на всичко от горната страна имал и пророческа заложба, която му помогнала да гледа в бъдното и да гради общество на правилото на справедливостта.
В онази ера в Израил управлявали водачи, които били жреци и съдии. Самуил бил последният представител на тази лидерска прослойка. Той направлявал народа си да се откаже от греховете и да се покае, с цел да живее в мир и правдивост.
Той управлявал дълго, само че заради напредналата възраст се отдръпнал от властта. Преотстъпил кормилото на синовете си, които обаче били развратни и алчни. Тогава Самуил със чоп показал за цар някой си Саул, от различен жанр. Оттегляйки се, Измоленият от Бога се обърнал към народа и рекъл: "Ако някой има недоволство срещу мене, аз съм подготвен да го удовлетворя и в случай че нещо съм взел, ще го върна! " И се прибрал вкъщи, оставяйки ориста на израилтяните в ръцете на новия цар.
Саул скоро се възгордял и престанал да се вслушва в препоръките на пророка. А израилтяните още веднъж потънали в разврат и лакомия...
Житието на Самуил е илюстрация на мъдростта, че никой не е оракул в личната си татковина. И че справедливостта, за която хората мечтаят, не може да е ангажимент само на положителния арбитър.
При нас въпросът е още по-драматичен - макар, че има цяла прослойка, посочена от закона като стожер на справедливостта, няма нито един, който всички да посочим с пръст и да кажем: това е съдията!
Нещо повече - индивидът, който през днешния ден ни предлага чест и морал по нови правила, писани от него, се е трансформирал в сходство на израилтянския цар Саул. И неговата несъразмерна горделивост и лакомия ни водят към пъкъла.
По тази причина ние, българите, от свръхтехнологичния и съвременен XXI век, към момента сънуваме Обетованата земя, към която пътуваме към този момент 31 години и като че ли се отдалечаваме от нея...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ