В дните на император Деций и съуправника му Валериан, при

В дните на император Деций и съуправника му Валериан, при военачалника Пров, близо до град Рим, в насаме и малкоизвестно място имало дребен женски манастир. В него се подвизавали няколко добродетелни постнички, в цифрата на които била и престарялата по години и съвършената в добродетелите игумения София. В този манастир живеела и блажената девственица Анастасия, родена в Рим, която на тригодишна възраст останала без родители. Преподобната София я възпитавала в своя манастир и я научила на всички добродетели, тъй че в поста, подвизите и във всички писания тя превъзхождала останалите. Като достигнала двадесетгодишна възраст, Анастасия станала изключително красива, тъй че някои от знатните римски жители, като чули за хубостта й, буйно желаели да я вземат за жена. Но светата девственица, като счела всичко за суетност, станала Христова булка и като пазела за Него девството си, обитавала в молебствия през деня и нощем. Дяволът не един път се опитвал да я отклони от нейния равноангелен живот и да я склони към живот в света, като я смущавал с нечестиви намерения, със съблазни от лукави уста и с разнообразни други свои хитрини. Но той ни минимум не съумял в своята битка срещу тази, в немощното естество на която се била вселила силата Христова. Като не можал да я победи по този метод, дяволът очевидно възстанал против нея, като въздигнал жестоки мъчители. По това време имало мощно гонение против християните и дяволът подучил някои от невярващите, враждуващи срещу християните, да наклеветят Анастасия пред военачалника Пров. Като отишли при този греховен човек, езичниците почнали да му приказват, че в едно насаме място сред бедните и живеещи без мъже дами живее някаква госпожица Анастасия, сходна на която по хубост няма в целия Рим.
Като чул за хубостта на Анастасия, военачалникът незебавно изпратил прислужниците си да я доведат.
Tе хванали Анастасия като вълци овца, поставили на шията й стоманени вериги и я повлекли към града, където я завели при военачалника. А тя, като стояла пред тях, с духовните си очи се обърнала към своя Жених, Христос. Всички, които видели Анастасия, се удивили от хубостта й, смирения й поглед и кроткото й лице. Военачалникът се обърнал към нея с думите:
- От какъв жанр си, от каква религия си и по какъв начин се казваш? Като навела очи, светицата дала отговор с спокоен глас:
- Аз съм щерка на един от жителите на град Рим, възпитана съм в християнско благочестие, а името ми е Анастасия.
Военачалникът споделил:
- Това име е извънредно за римляни, не зная какво значи Анастасия?
- Анастасия - отвърнала светицата, - значи "възкресение ", защото Бог ме възкреси, с цел да приказвам срещу теб до тогава, до момента в който не надвия твоя татко - сатаната.
Военачалникът траял:
- Девойко, отговарай ми добродушно, с цел да не възбудиш яд в мен; аз щадя младостта ти и не желая да затривам хубостта ти; послушай ме като татко, който желае рационално да те посъветва. Защо си се прелъстила от нездравословното християнско обучение и на вятъра погубваш годините си, лишавайки се от положителния живот и от насладите, които боговете са дали за наслада на хората? Що за успокоение е да избягваш обществото на хората и да прекарваш живота си в усамотение? Каква ще е изгодата ти от това, непринудено да се предаваш на мъчения и гибел поради Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите безсмъртни богове, да си вземеш почтен и доблестен мъж, да се веселиш измежду наслаждения, да се радваш на деца, да живееш измежду положителни хора в популярност и чест, да притежаваш доста парцели, злато и сребро и да не погубваш в последна беднотия и мизерия живота си, дарен ни от боговете за наред битие. И по този начин, поучавам те, ела и се поклони на боговете и неотложно ще имаш доблестен, честен, прочут и богат мъж, непосредствен до царския трон и притежаващ огромна мощ. Заедно с него и ти ще се ползваш от огромна респект и ще се наслаждаваш на всички богатства през всички дни на живота си.
Света Анастасия, като повдигнала наведените си надолу очи и като погледнала военачалника, дала отговор на тези думи:
- Моят мъж, моето благосъстояние, моят живот и моето забавление е моят Господ Иисус Христос, от Когото ти не ще ме отвърнеш със съблазнителните си думи, не ще ме прелъстиш, както змията прелъстила Ева, не ще усладиш за мен горчивата ви крах и със боязън от мъчения не ще ме отлъчиш от моя Господ, поради Когото, в случай че би било допустимо, съм подготвена 100 пъти да изтърпя мъчения.
Военачалникът заповядал на идните да я бият по лицето, като повтарят думите: "Така ли би трябвало да отговаряш на светлейшия държател? " След това, като желаел да я посрами, той заповядал да раздерат облеклата й и да я изправят гола пред всички и я попитал:
- Девице, прелестно ли ти е да стоиш разголена пред очите на всички?
- Безумни, безсрамни и изпълнен с всякаква нечистотия - отвърнала светицата. - Това не е мой позор, а твой, защото моят Господ знае, че слънцето в никакъв случай не е виждало голотата ми, а ти ме изправи гола пред очите на толкоз доста хора; знай, че ти посрами повече себе си, в сравнение с мене. Заради този позор моят Жених ще ме покрие с одеждата на славата, а на теб безконечен позор ще покрие лицето ти и всеки рационален човек в този момент би споделил: в случай че военачалникът не би бил нахален и изпълнен с нечиста сласт, той не би разголил девическото тяло за представление на всички.
И като се обърнал към разголилите я, тя рекла:
- Щом сте разголили тялото ми и щом сте приготвили за мен оръдия за разнообразни мъчения, за какво се бавите? Бийте, режете, разкъсвайте, покрийте с рани разголеното тяло, покрийте с кръв открития позор. Ето, вие ме виждате приготвена за страдания и не се надявайте да чуете нещо друго от мен, също така, че искам да умра за моя Христос.
Тогава по заповед на военачалника тя била разтегната и привързана към четири стълба надолу с лицето; под нея подложили огън със сяра и смола и я мъчили изпод с огън и миризлив пушек, а по гърба я биели безмилостно с тояги. А света Анастасия, страдайки от ударите, задъхвайки се от дима и опалвана от огъня, търпяла и вместо вопъл, произнасяла до края Давидовия псалом: "Помилуй ме, Боже ".
Били я до тогава, до момента в който палачите изнемогнали. След това, като я отвързали от стълбовете и я снели от огъня, я привързали към едно колело и въртейки колелото, счупили всичките й кости и изпокъсали всичките й сухожилия. Тя се помолила на Господа:
- Прибежище мое и Защитнико мой, не отстъпвай от мен, защото душата ми изнемогва от болки и костите ми са съкрушени.
След тази молитва колелото внезапно се спряло и светата мъченица, отвързана от невидима мощ, се оказала изцяло здрава и невредима. Всички, които били там, били ужасно изумени при типа на това знамение. А военачалникът освен че не се вразумил, защото злобата му го била заслепила, само че с още по-голяма жестокост още веднъж почнал да изтезава светицата с други мъчения. Той заповядал, като я окачат, да стържат ребрата й и да раздират тялото й. А тя мъжествено изтърпяла всичко това и единствено към Бога възвеждала очите си, като казвала:
- Женихо мой, погледни към моята болежка, която понасям поради Теб и благоволи към мен, непотребната Твоя рабиня, с цел да Ти бъде прелестно проливането на моята кръв и с цел да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици.
След това я снели от дървото и военачалникът я попитал:
- Анастасия! Добре ли ти е в този момент?
- Много ми е добре - отвърнала светицата, - тъй като, кое изтезание поради Този, Когото обичам повече от целия си живот, не би станало за мен положително и прелестно?
Военачалникът траял:
- Щом мъченията поради Разпнатия ти доставят наслаждение, тогава ще ги увелича.
Той заповядал да отрежат с бръснач гърдите й. Губейки кръв, светицата почнала мощно да изнемогва и помолила да й дадат да пие вода. Един от стоящите наоколо на име Кирил донесъл и й подал вода. А тя, като отпила малко, му споделила:
- Нека не се лишиш от въздаяние от Господа, тъй като Той е споделил: "И който ви напои с чаша вода в Мое име, тъй като сте Христови, истина ви споделям, няма да изгуби премията си. "
Военачалникът й споделил:
- Стигат ли ти тези мъчения или желаеш да бъдеш подложена на още мъчения?
- Прави, каквото искаш - отвърнала светицата, - моят Бог е мощен и ще укрепи изнемогващата ми мощ и при по-големи мъчения и ще срине гордостта ти.
Мъчителят заповядал да изтръгнат ноктите от пръстите й, след това да отсекат ръцете и нозете й, а също, да избият всичките й зъби.
Светицата почнала още веднъж да изнемогва и помолила за вода, а от устата й се изливала река от кръв. Кирил още веднъж малко я напоил. Мъчителят, като забелязал Кирил, който напоил мъченицата с вода и като помислил, че той е християнин (което в действителност било така), заповядал неотложно да го убият с меч. Бидейки посечен, блаженият Кирил отишъл при Господа да получи свята премия за чашата хладна вода, с която в името на Христа напоил Христовата мъченица. Като се освежила от водата, светицата малко отдъхнала и се помолила, казвайки:
- Боже, Спасителю мой, не ме оставяй!
А когато военачалникът заповядал да й отрежат езика, светицата споделила:
- Беззаконни кръвопиецо! Дори и да отрежеш езика ми, сърцето ми не ще престане да вика към Господа. А Господ ще чуе и тези, които му се молят в безмълвие.
Като взел клещи, прислужникът ги пъхнал в устата на светицата, мощно издърпал с тях езика й и го отрязъл. Народът почнал да се възмущава, като укорявал и ругаел военачалника за това грубо и нечовешко изтезание. А военачалникът, като се разгневил против народа, заповядал да изведат светицата отвън града и да отсекат с меч честната й глава. По подобен метод светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия направила мъченическия си героизъм. Святото й тяло било хвърлено без заравяне, с цел да бъде изядено от птиците и от зверовете, само че под Божественото застъпничество то се съхранило непокътнато. С настъпването на нощта един ангел се явил на блажената бабичка София и й наредил да вземе лежащото на полето отвън града тяло на света Анастасия. София, като взела чисто платно, излязла от манастира и не знаела накъде да тръгне. Като се помолила старателно на Бога, тя тръгнала и ръководена от Самия Бог, пристигнала до мястото, където се намирало святото тяло на духовната й щерка, което тя почнала да целува и да омива с значителни сълзи, като че с вода, със следните думи:
- Любима моя дъще, която възпитах в писания и мълчание, в пост и молебствия, съхраних в девство и непорочие, поучавах на боязън Божий и на Неговата свята обич, пресладка моя дъще, на която постоянно съм съчувствала, до тогава, до момента в който ти до дъно остана вярна на Христа! Благодаря ти, че ме послуша мен, твоята бедна майка и извърши желанието ми. Не на вятъра се трудих за теб, тъй като ти се яви пред своя Жених в брачната дреха на твоето непорочно девство, като се украси с кръвта си. И по този начин, в този момент те апелирам не като щерка, а като моя майка и стопанка, бъди ми с твоите молебствия към Бога опора в старостта ми и като блаженстваш с Господа, спомняй си за мене. А когато Той заповяда да си потегли от тленното си тяло, помоли благостта Му да бъде милосърден към греховете ми.
Плачейки по този начин, тя мислела какво да направи: била сама и освен това прекомерно слаба - едва-едва ходела с тояжка и нямала опция нито да вземе и да понесе това свято тяло, нито пък да го погребе там на мястото и по тази причина скърбяла, като недоумявала, какво да прави. И ето, по Божий промисъл, някакви двама незнайни за нея мъже, честни на тип, положителни и съгласно думите си, християни по религия, като заварили старицата да плаче над тялото, й помогнали и като събрали отсечените елементи на тялото, ръцете и нозете (тъй като те също били изхвърлени тук) и светата глава, сложили всичко това до тялото, всеки член на мястото му и като го обвили с платното, го отнесли на едно почетно място, където при пеене на надгробни песнопения, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух, погребали това скъпоценно богатство.