След присъединяването към Шенген страната вече носи още по-голяма отговорност

След присъединението към Шенген страната към този момент носи още по-голяма отговорност за отбраната на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз

Незаконната миграция продължава да слага на тестване Евросъюза, а статистиката демонстрира, че сред решенията за експулсиране и действителното връщане на мигранти в страните им на генезис продължава да съществува сериозна бездна

Макар България да е една от основните външни граници на Европейски Съюз и да е измежду страните, които всекидневно поемат миграционен напън, тя не попада измежду европейските водачи по брой върнати нелегално пребиваващи жители на трети страни. Данните на Евростат чертаят друга картина – България е на първо място директна страна, до момента в който главната тежест на процедурите по връщане остава съсредоточена в огромните западноевропейски стопански системи.

Разликата сред експулсиране и действително връщане е огромното предизвикателство

Статистиката на Евростат демонстрира, че във всички страни членки броят на жителите на трети страни, получили заповед да изоставен Европейски Съюз, остава доста по-висок от броя на хората, които фактически са върнати. Това е една от най-сериозните недостатъци на европейската миграционна политика.

Процедурите постоянно са забавени поради правосъдни обжалвания, липса на документи за идентичност, отвод на страните по генезис да одобряват назад свои жители или комплицирани дипломатически процедури по реадмисия.

България пази външната граница, само че не е главен реализатор на връщанията

Макар публичното внимание у нас да е ориентирано към незаконните прекосявания по българо-турската граница, данните демонстрират, че България не е измежду страните с максимален брой решения за връщане и дейно осъществени експулсирания.

Причината е географската роля на страната. За огромна част от мигрантите България е първата спирка по пътя към Западна Европа, а крайната им цел са Германия, Франция, Нидерландия или скандинавските страни. Именно там след това текат множеството административни производства и се издават решенията за овакантяване.

Западна Европа понася главната административна тежест

Франция, Германия, Испания и Гърция не престават да концентрират максимален брой решения за връщане и действително осъществени репатрирания. Това е закономерно, защото точно тези страни одобряват най-вече мигранти, без значение дали като търсещи леговище, или като лица, пребиваващи нелегално.

На този декор българските индикатори наподобяват по-скромни, само че това не значи по-малко натоварване за институциите. Значителни средства се насочват към защитата на границата, регистрацията на мигрантите, обработването на молбите за интернационална протекция и предотвратяването на противозаконното прекосяване.

След Шенген ролята на България за преодоляване на мигрантите се ускорява

След присъединението към Шенген страната към този момент носи още по-голяма отговорност за отбраната на една от най-чувствителните външни граници на Европейския съюз. Това значи, че успеваемостта на българските гранични и миграционни служби към този момент има директен резултат освен върху националната сигурност, само че и за действието на цялото пространство без вътрешен граничен надзор.

В този смисъл триумфът на България не се мери само с броя върнати мигранти, а и със способността да лимитира противозаконните прекосявания още на външната граница.