Опазването на пандата е оказало отрицателен ефект върху други видове, включително леопарди и вълци
В дни, в които жадуваме за положителни вести, пандата е истински ярък лъч. Откакто това сладко животинче се трансформира в международен знак на придвижванията за запазване на природата през 80-те години на предишния век, бяха основани 67 резервата за панди и безчет други екологични коридори в планинските региони с бамбукови гори в централен Китай.
Скорошно броене демонстрира, че напъните са си заслужавали. 1864 панди живеят свободно в дивата природа (за информация – в края на 70-те този брой е бил 1000).
Ново изследване обаче демонстрира, че в случай че нещата са положителни за пандите, то това не значи, че и останалата екосистема се облагодетелства. След като изследват фрагментите от фотокапани през последните 10 години, учени откриват, че огромните месоядни животни, в това число леопард, снежен леопард, вълк и азиатско диво куче (Cuon alpinus), съвсем са изчезнали от по-голямата част от предпазените местообитания на гигантската панда от 60-те години.
Техният брой е намалял доста в тези резервати. Леопардите са изчезнали от 81% от местообитанията на пандата, снежните леопарди - от 38%, вълците - от 77%, и азиатските диви кучета - от 95% от тях.
Източник: Li et al., Nature Ecology & Evolution, 2020
Според учените вълците и азиатското куче са функционално изчезнали на тези места. Изглежда запазването на пандите не въздейства ползотворно върху другите същества и екосистемата като цяло.
Хищниците са изправени пред съществени закани от бракониери, горска сеч и заболявания, открило изследването. Според създателите основното предизвикателство е, че въпреки пандите да имат обсег до 13 квадратни километра, четирите огромни хищници могат да скитат на повърхност над 100 квадратни километра към дома си. Шен Ли от Пекинския университет твърди, че самостоятелните местообитания на пандите – нормално към 300-400 кв. км, са прекомерно дребни, с цел да поддържат „ жизнеспособна популация от огромни месоядни животни като леопардите “.
Откритията подронват основите на една от най-популярните хрумвания на природозащитниците – че вложението на време и пари в отбраната на съответен огромен и авторитетен тип може да е ползотворно и за другите типове, и за техния хабитат.
Източник: Science Alert
