В Дневния център за деца с увреждания е тясно, но

В Дневния център за деца с увреждания е тясно, само че има място за доста обич. Христина Хаджиева назовава хората, с които работи, свои деца.

„ Решихме да вършим женитба и още първата ми мисъл, която мина, знаех, че моите деца най-вече ще се радват да бъдат на този ден с мен. Просто им споделих, че желая те да ми бъдат шафери, те дори не ми вярваха”, споделя тя.

Подготовката за значимия ден продължава два месеца. А в събота всички шафери са с прически и особено ушити тоалети. Прекарват целия ден със своята Хиси.

Тя е на 28 и от три години ръководи центъра: „ Аз първо заобичах тях и по-късно заобичах работата си”.

--> Тези деца може да нямат своя женитба, само че са били шафери, споделят с признателност родителите им и сътрудниците на Христина.

Твърди, че работата и е лесна. Преди да заведе своите деца на сватбата си, ги водила и на море. От тях желае единствено едно – да продължат да я обичат.