Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - нагласата
В днешно време сме отрупани с движимости. Хората са схващани като потребители, на които им се продават всякакви неща, биват убеждавани да си купуват движимости. Рекламата работи по този начин, че обвързва покупката с страст. Ние я купуваме от блян да изпитаме тази страст. После в допълнение я отрупваме с прекарвания, случки, загатна за самите нас, до момента в който сме я употребили ни е безценен. И по този начин стартира едно трупане на движимости и неспособност да се разделим с тях.
Вкопчването във движимости и хора е един от методите да бъдем нещастни. Ние носим страстта в себе си, а движимостта е метод тя да излезе на открито. Но страстите минават и би трябвало да дойдат нови. Как да стане това, когато сме затрупани със остарялото? Как да поканим капацитета за новото прекарване, като към момента сме вкопчени в предишното. Разчистването е освен това от хигиеничен полуден, то е метод да опростим живота си и да почувстваме по-добре смяната, придвижването в него.
Всеки човек, който най-малко един път в живота си е чистил, знае, че с цел да почисти, би трябвало да разтреби. Приключи ли с разтребването, въобще към този момент не му е до почистване. Защото разтребването не е единствено пренасяне на движимости и разкриване на пространство, а прочувствено прекарване. Вещите ни приказват посредством загатна за страстта, когато сме ги купували, употребили. Все по-трудно става изхвърлянето им, тъй като прочувствено се натоварваме, общувайки с тях.
“Има метод да се отърваваме навреме от движимостите, да имаме разтребен (и по-чист дом). Има метод да реализираме минимализъм вкъщи, да усещаме свободното пространство, не като празнина душевна, а като независимост да го запълваме с нещо, което ни носи наслада, а щом насладата премине - не да складираме, а да прекосяваме към идната. ”
Най-напред би трябвало да възприемем дома си като жив организъм. Както е в приказките. Домът приказва с нас посредством миризмите, светлината, звуците. По метода, по който го обзавеждаме, когато го чистим, по какъв начин мислим за него. Грижата за него е грижа за нас самите, за нашето положително въодушевление, комфорт. Огледайте се, разходете се из него. Паяжините, купчините облекла, разхвърляни играчки, всичките тези движимости, очакващи своето място и ред. Това е зов за независимост. Когато ние се грижим за тях, да бъдат подредени, да е чисто и да мирише на хубаво, домът ни се отблагодарява с нравствен мир, с положително чувство и наслада от това, че имаме тъкмо този дом, тези завеси, това цвете. Защото те са там с една цел - да показват нас, да ни приютяват, да ни зареждат.
Разтребването е помощ за нашия дом, облекчение за него. Разтребвайки, ние вършим положително, вършим положително и за себе си. Подреждането не е досадно занятие, с което даже не знаем по какъв начин да стартираме, то е нужда. Не мислете за него с гняв и закана, мислете за него, като за освобождение. Не всички мемоари са приятни, не всички наши " аз " си заслужават алея на славата в някое чекмедже. Запазете това, което сте вие в този момент. Много по-функционално е да си съберем една капсула на времето - една кутия, в която да съберем единствено тези дребни неща, които си коства да пазим, и да създадем една карта на желанията, в сравнение с да се опитваме да опазим цялото минало, едвам да организираме сегашното и да няма въздух за бъдещите ни проекти.
Веднъж разбрали, че разтребването е наложително, потребно, решителните дейности са на ход. Докоснете движимостите с обич, благодарете въображаемо за тяхната роля във живота ви и ги разделете на 4 категории:
Неща, които употребяваме всеки ден.
Неща, които употребяваме сезонно, всеки сезон.
Неща, които не сме употребили в последните три месеца.
Неща, които са нефункционални, само че по някаква причина не можем да се разделим с тях.
А ето какво да вършим по-нататъкПродължава:
Как да се отнасяме с дома си, с цел да сме щастливи в него - разтребването
Вкопчването във движимости и хора е един от методите да бъдем нещастни. Ние носим страстта в себе си, а движимостта е метод тя да излезе на открито. Но страстите минават и би трябвало да дойдат нови. Как да стане това, когато сме затрупани със остарялото? Как да поканим капацитета за новото прекарване, като към момента сме вкопчени в предишното. Разчистването е освен това от хигиеничен полуден, то е метод да опростим живота си и да почувстваме по-добре смяната, придвижването в него.
Всеки човек, който най-малко един път в живота си е чистил, знае, че с цел да почисти, би трябвало да разтреби. Приключи ли с разтребването, въобще към този момент не му е до почистване. Защото разтребването не е единствено пренасяне на движимости и разкриване на пространство, а прочувствено прекарване. Вещите ни приказват посредством загатна за страстта, когато сме ги купували, употребили. Все по-трудно става изхвърлянето им, тъй като прочувствено се натоварваме, общувайки с тях.
“Има метод да се отърваваме навреме от движимостите, да имаме разтребен (и по-чист дом). Има метод да реализираме минимализъм вкъщи, да усещаме свободното пространство, не като празнина душевна, а като независимост да го запълваме с нещо, което ни носи наслада, а щом насладата премине - не да складираме, а да прекосяваме към идната. ”
Най-напред би трябвало да възприемем дома си като жив организъм. Както е в приказките. Домът приказва с нас посредством миризмите, светлината, звуците. По метода, по който го обзавеждаме, когато го чистим, по какъв начин мислим за него. Грижата за него е грижа за нас самите, за нашето положително въодушевление, комфорт. Огледайте се, разходете се из него. Паяжините, купчините облекла, разхвърляни играчки, всичките тези движимости, очакващи своето място и ред. Това е зов за независимост. Когато ние се грижим за тях, да бъдат подредени, да е чисто и да мирише на хубаво, домът ни се отблагодарява с нравствен мир, с положително чувство и наслада от това, че имаме тъкмо този дом, тези завеси, това цвете. Защото те са там с една цел - да показват нас, да ни приютяват, да ни зареждат.
Разтребването е помощ за нашия дом, облекчение за него. Разтребвайки, ние вършим положително, вършим положително и за себе си. Подреждането не е досадно занятие, с което даже не знаем по какъв начин да стартираме, то е нужда. Не мислете за него с гняв и закана, мислете за него, като за освобождение. Не всички мемоари са приятни, не всички наши " аз " си заслужават алея на славата в някое чекмедже. Запазете това, което сте вие в този момент. Много по-функционално е да си съберем една капсула на времето - една кутия, в която да съберем единствено тези дребни неща, които си коства да пазим, и да създадем една карта на желанията, в сравнение с да се опитваме да опазим цялото минало, едвам да организираме сегашното и да няма въздух за бъдещите ни проекти.
Веднъж разбрали, че разтребването е наложително, потребно, решителните дейности са на ход. Докоснете движимостите с обич, благодарете въображаемо за тяхната роля във живота ви и ги разделете на 4 категории:
Неща, които употребяваме всеки ден.
Неща, които употребяваме сезонно, всеки сезон.
Неща, които не сме употребили в последните три месеца.
Неща, които са нефункционални, само че по някаква причина не можем да се разделим с тях.
А ето какво да вършим по-нататъкПродължава:
Как да се отнасяме с дома си, с цел да сме щастливи в него - разтребването Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ