Спортни хроники: На 14 го мислеха за най-добрия в света, но на 26 вече беше приключил с футбола
В днешно време съвсем няма почитател, който да помни някогашния нападател на Саутхемптън. В YouTube няма компилации с финтовете или головете му, няма върхове против името му, нито трофеи, с които да е популяризирал себе си или някой от тимовете, за които е играл.
Връщаме се до 1996 година В Манчестър се организира Nike Премиер къп – шампионат за тимове от 13 до 15 година от целия свят. Едно от момчетата незабавно хваща окото – гений от тима на Еспаньол. Ела е роден в Екваториална Гвинея, само че фамилията му се мести в Испания, когато е дребен.
14-годишният гений има иберийски искра в играта си и прави каквото си изиска с топката. Издърпан на крилото, играчът с №10 на гърба с лекост показва, че може да играе еднообразно добре с двата крайници и е огромната звезда на отбора си.
Еспаньол печели купата, а Ела е разгласен за състезател на шампионата. Изведнъж името му стартира да се свързва с най-големите тимове на Стария континент. Само 12 години по-късно обаче техничарят ще бъде част не от отбор, спечелил Шампионската лига, а ще рита за аматьорския Премия назад в Каталуния.
Но има личен уебсайт и в него Ела разказва опита си в най-популярния спорт. Има и няколко връзки към книги, които е написал, и които в този момент се продават в Amazon. Една от тях носи името „ Дневникът на един слаб футболист “.
След като впечатлява скаути на огромните тимове на шампионата в Манчестър, Ела си печели и спонсорски контракт с Nike. Съотборниците му стартират да го назовават Момчето Nike, защото, съгласно контракта, Ела няма право да се облича в друга марка облекла.
Ела минава през всички възрастови групи в Еспаньол, като печели както купата, по този начин и купата на младежко равнище.
Изглежда обаче, че Ела е измежду спечелилите от лотарията, наречена футбол. Става и юношески национал на Испания (до 18 г.) и играе до имена като Виктор Валдес и Микел Артета. Успява даже да наниже пет гола в 11 мача с националната фланелка.
Въпреки че е освободен от Еспаньол през 2011-та, още веднъж наподобява като обещаващ футболист с добра кариера пред себе си. Затова и Саутхемптън го притегля във Висшата лига.
Гвинеецът с испански паспорт подписва тригодишен контракт със „ светците “, трансформирайки се в първия испански младеж в тим от британския хайлайф.
Ела има проблеми с езика. Саутхемптън съвсем непрекъснато е забъркан в борбата за оцеляване. Не е моментът да се рискува с необоснован гений. Затова атакуващият футболист изкарва три незадоволителни години при запасите.
„ Ако изтрия интервала си в Саутхемптън от автобиографията си, нищо не би се трансформирало “ написа в един от текстовете в уеб страницата си Ела, като прибавя в различен: „ От една страна, се усещах фаворизиран. Има милиони футболисти, които биха умъртвили, с цел да са на моето място. Но, от друга, се усещах стеснен и не съумях да се развъртвам. Не разбирах за какво. Сякаш ми предложиха договорка – да ми заплащат задоволително пари единствено и единствено да не помни за фантазията си да стана популярен футболист. “
Проблемите му с езика са нищо пред тежката травма в коляното, която го тормози в първите му два сезона в Саутхемптън.
Бях толкоз обезверен, че с цел да идвам загрял на тренировки, си купих неопренов костюм за сърфисти. Изрязах горната част и използвах единствено долната като чеп. Някои биха си помислили, че би било по-добре да си купя същински чеп, само че ми трябваше нещо по-дебело, нещо, което да ме държи загрят в продължение на часове.
Отнемаше ми към час да загрея коляното си, до момента в който съотборниците ми влизаха в топ форма за 20 минути. “
Дългите интервали отвън терена ускоряват отегчението му от футбола. Ела се изолира в допълнение и се самоубеждава, че светът на футбола не е за него. Всичко това води до освобождението му от Саутхемптън.
„ Един следобяд треньорът на запасите – Стив Уигли, ме извика с усмивката си, почтена за брокер на застраховки – написа Ела. – Убеждаваше ме, че клубът е удовлетворен от мен, и искаше да разбере какво мисля аз.
Накрая ме прегърна и ми сподели: „ Да ти кажа, съгласно нас е най-добре да започнеш да си търсиш тим. “ Обърнах се към него с каменен взор. За секунда си помислих, че не съм схванал какво ми споделя. Той видя изражението ми и добави: „ Все отново ще ти платим за още един месец. “
Циничните му опити да ме убеди какъв брой било по-хубаво времето в Испания не сработиха. Станах и се насочих към съблекалните. “
Ела се завръща в Испания, първо, като предан чартърен в Еркулес, след което минава за непрекъснато в Алавес. Връща се за малко на Острова и облича екипа на шотландския Дънди, след което стартира да смъква равнищата в Испания.
Има написани няколко книги и постоянно обновява блога си. В него има и няколко отворени писма към сегашни футболисти, в това число отдадени на Усман Дембеле и Марио Балотели. Всичко това от едно бивше 14-годишно момче, на което преди време предричаха, че ще завладее света.
