„Ревюта на вафли“, Николаос Цитиридис и книгата му „За вафлите и хората“
В днешно време на човек му трябват единствено две неща, с цел да стане прочут - достъп до интернет и ексцентрична концепция. Останалото е " гледайте ме в този момент на какво ще се направя ".
Ние сме се нагледали на какво ли не в световната мрежа и сме безапелационни, че в онлайн пространството почва ще откри и най-абсурдното скимване. Защото там всеки може да бъде какъвто си пожелае.
На същото мнение е и Николаос Цитиридис - досегашен публицист и сегашен stand-up комедиант (гледали сме го, доста е добър), " положително момче, непокътнат човек, малко са му тъпи смешките, ма става ". Към по този начин изброените, същият на смешка взема решение да добави още едно предопределение - оценител на вафли. Не за друго, а тъй като " в интернет безусловно всичко може да е известно и известно, стига да е по-различно от всичко, което хората са виждали досега ".
И тъкмо тъй като никой до момента не бе писал ревюта на вафли, той взема решение да прави тъкмо това. Хваща се и на допустимо най-страшния бас - този със самия себе си, че ще се допре до интернет славата.
От публицистиката е взел, каквото желае, видял е и сериозната страна на живота. От комедиантството занапред стартира да граби, а вафленият блог във Фейсбук му дава едно друго прекарване, макар че е просто една " неуместна обстановка ", в която самичък се е забъркал.
Николаос е на мнение, че без значение с какво се занимава, човек не трябва да го прави криво-ляво. Затова и се усмихва, когато вижда, че някой прави нещо и влага част от себе си в него. " Дали ще чистиш улици, или ще рисуваш картини за милиони, няма значение, в случай че чистиш улиците, както никой различен. "
Той също влага доста от себе си във вафления блог - както време, по този начин и креативност. Налагало му се да прави и жертви - като да изяде за един ден толкоз вафли, че след десетата да спре да ги брои. И колкото и потребен откъм ревюта да се оказва въпросният ден, Николаос избира да не си спомня за него.
Първоначално написа ревютата под прикритие, само че преди няколко месеца взема решение да разкрие самоличността си. Тогава, след тази постъпка, стартира да чува и възгласите " вафльо, вафльо " по време на своите stand-up комедийни участия.
Николаос приема " вафльо, вафльо " като позитивната страна на славата. Част от нея е и фактът, че сигурно е опитвал повече вафли от всеки от нас. Въпреки че основава Фейсбук страницата на смешка и за да се надсмее на всички нелепости, които се бълват в интернет пространството, през днешния ден не съжалява за това си решение.
" Всеки избор е добър, щом ме е довел дотук. "
Година след появяването на " Ревюта на вафли " в обществената мрежа, идва и първата му книга - " За вафлите и хората ". Тя съдържа 42 описа, в които създателят прави ревю на нещата от живота ( " от къпането до бързите заеми " ) и ги прави оценка от 1 до 10 по " скалата на един същински вафлоядец ".
Книгата ни дава и отговори на въпроси, които другояче в никакъв случай не бихме задали - както Цитиридис в никакъв случай не би попитал за безалкохолна бира.
Идеята за книгата " За вафлите и хората " изчаква верния миг месеци наред, до момента в който " вселенските взаимовръзки " си споделят тежката дума и Николаос се среща с бъдещите си издатели. А с тях нещата се развиват " съвсем необяснимо бързо ". Както стават и всички хубави неща.
Книгата ти съдържа 42 ревюта. Кое е твоето обичано?
Обичам си последното, 42-ро ревю - " Ревю на живота ", тъй като съумях да съм по-сериозен в него, а не е неприятно от време на време да си и сериозен. Все отново, доста се веселя на " Ревю на софийските дилъри " и че съумях да вдъхна живот на една същинска преживелица от морето предходната година в " Ревю на палатки ".
На доста от изявленията ти във вафления блог виждаме и твоята котка. Какво е мястото на котките сред вафлите и хората?
Котките са всичко, което хората желаят, само че не могат да бъдат. Например в никакъв случай няма да сме непукистите, които котките са. Те са окей със шкембетата си и са царете на интернет, за какво и ние не сме по този начин?
Ако животът беше вафла, по какъв начин би я описал в едно изречение?
Може да си счупиш зъбите, но си заслужава.
А в случай че беше вафла, какво име би си избрал?
Вафла " Хумор " и ще има тъпи смешки/късметчета на опаковката: " Една вафла си купила валяк и към този момент има наследник гофрета ". /lifestyle.bg
Ние сме се нагледали на какво ли не в световната мрежа и сме безапелационни, че в онлайн пространството почва ще откри и най-абсурдното скимване. Защото там всеки може да бъде какъвто си пожелае.
На същото мнение е и Николаос Цитиридис - досегашен публицист и сегашен stand-up комедиант (гледали сме го, доста е добър), " положително момче, непокътнат човек, малко са му тъпи смешките, ма става ". Към по този начин изброените, същият на смешка взема решение да добави още едно предопределение - оценител на вафли. Не за друго, а тъй като " в интернет безусловно всичко може да е известно и известно, стига да е по-различно от всичко, което хората са виждали досега ".
И тъкмо тъй като никой до момента не бе писал ревюта на вафли, той взема решение да прави тъкмо това. Хваща се и на допустимо най-страшния бас - този със самия себе си, че ще се допре до интернет славата.
От публицистиката е взел, каквото желае, видял е и сериозната страна на живота. От комедиантството занапред стартира да граби, а вафленият блог във Фейсбук му дава едно друго прекарване, макар че е просто една " неуместна обстановка ", в която самичък се е забъркал.
Николаос е на мнение, че без значение с какво се занимава, човек не трябва да го прави криво-ляво. Затова и се усмихва, когато вижда, че някой прави нещо и влага част от себе си в него. " Дали ще чистиш улици, или ще рисуваш картини за милиони, няма значение, в случай че чистиш улиците, както никой различен. "
Той също влага доста от себе си във вафления блог - както време, по този начин и креативност. Налагало му се да прави и жертви - като да изяде за един ден толкоз вафли, че след десетата да спре да ги брои. И колкото и потребен откъм ревюта да се оказва въпросният ден, Николаос избира да не си спомня за него.
Първоначално написа ревютата под прикритие, само че преди няколко месеца взема решение да разкрие самоличността си. Тогава, след тази постъпка, стартира да чува и възгласите " вафльо, вафльо " по време на своите stand-up комедийни участия.
Николаос приема " вафльо, вафльо " като позитивната страна на славата. Част от нея е и фактът, че сигурно е опитвал повече вафли от всеки от нас. Въпреки че основава Фейсбук страницата на смешка и за да се надсмее на всички нелепости, които се бълват в интернет пространството, през днешния ден не съжалява за това си решение.
" Всеки избор е добър, щом ме е довел дотук. "
Година след появяването на " Ревюта на вафли " в обществената мрежа, идва и първата му книга - " За вафлите и хората ". Тя съдържа 42 описа, в които създателят прави ревю на нещата от живота ( " от къпането до бързите заеми " ) и ги прави оценка от 1 до 10 по " скалата на един същински вафлоядец ".
Книгата ни дава и отговори на въпроси, които другояче в никакъв случай не бихме задали - както Цитиридис в никакъв случай не би попитал за безалкохолна бира.
Идеята за книгата " За вафлите и хората " изчаква верния миг месеци наред, до момента в който " вселенските взаимовръзки " си споделят тежката дума и Николаос се среща с бъдещите си издатели. А с тях нещата се развиват " съвсем необяснимо бързо ". Както стават и всички хубави неща.
Книгата ти съдържа 42 ревюта. Кое е твоето обичано?
Обичам си последното, 42-ро ревю - " Ревю на живота ", тъй като съумях да съм по-сериозен в него, а не е неприятно от време на време да си и сериозен. Все отново, доста се веселя на " Ревю на софийските дилъри " и че съумях да вдъхна живот на една същинска преживелица от морето предходната година в " Ревю на палатки ".
На доста от изявленията ти във вафления блог виждаме и твоята котка. Какво е мястото на котките сред вафлите и хората?
Котките са всичко, което хората желаят, само че не могат да бъдат. Например в никакъв случай няма да сме непукистите, които котките са. Те са окей със шкембетата си и са царете на интернет, за какво и ние не сме по този начин?
Ако животът беше вафла, по какъв начин би я описал в едно изречение?
Може да си счупиш зъбите, но си заслужава.
А в случай че беше вафла, какво име би си избрал?
Вафла " Хумор " и ще има тъпи смешки/късметчета на опаковката: " Една вафла си купила валяк и към този момент има наследник гофрета ". /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ