В днешно време медиите често възхваляват момичето-шеф“ – предприемачът, който

В днешно време медиите постоянно възхваляват „ момичето-шеф “ – предприемачът, който работи 80 часа седмично, с цел да построи своята марка и триумф – до момента в който корпоративните акции демонстрират дами, които стоят в заседателната зала и в това време съумяват да поддържат безукорен фамилен живот. Тези културни идеали основават илюзията, че дамите на управителни позиции са по-овластени от всеки път. Изследване на The Conversation обаче демонстрира, че някои от тях се усещат изтощени, лимитирани от упованията и притиснати да въплъщават блян, който оставя малко място за накърнимост. Това напрежение е обвързвано с релативно нова форма на феминизъм, която може да не е толкоз овластяваща, колкото се твърди.
Неолиберален феминизъм
Терминът неолиберален феминизъм е въведен за първи път от откривателя на медийни и културни проучвания Катрин Ротенберг през 2013 година Ротенберг го употребява, с цел да опише възходящото обединение сред форма на феминизъм, фокусирана върху самостоятелното овластяване, и логиката на неолибералната рационалност, която съгласно политолога Уенди Браун твърди, че „ всички аспекти на живота би трябвало да се схващат от икономическа позиция “.

Това направление на феминизма признава устойчивостта на неравенствата сред половете, изключително в доминирания от мъжете свят на водачеството, само че слага отговорността за превъзмогването им върху обособените дами, като ги приканва да се самооптимизират и непрекъснато да отстояват своята полезност. Но под тази отговорност се крие нов тип напън – освен да отстояват своята полезност пред мъжете, само че и пред другите дами. Този напън не идва от обичайния патриархат, а от интернализирани предубеждения измежду дамите. Той подхранва това, което ние, комбинирайки термини от известната и академичната литература, назоваваме „ феноменът на супержената-измамник “ – възприятие за непълнота, породено от спорни и нереалистични упования.