Капанът на комфортната зона
В днешния забързан метод на живот човек е изложен на много стрес, психическо натоварване и нерви, които несъмнено не се отразяват добре нито на душeвността, нито на физиката ни. Затова не е чудно, че се стремим да си изградим някаква рутина, всекидневие, на което сме привикнали и към което сме се приспособили. Ежедневие без изненади, които да носят в допълнение напрежение, без промени, които да ни постановат да се приспособяваме отначало.
Капанът
Описаното от горната страна наподобява като една идилична визия на нашия живот. Реалността обаче е друга. Рядко се задържаме в един всекидневен режим дълго време. Приспособимостта като всяко друго умеене би трябвало да се тренира, а с неговото неглижиране все по - мъчно ни става да го използваме. А, желаеме или не, в живота ни постоянно ще настъпват промени (гимназия, университет, брак, деца). Така, в случай че непрекъснато се опитваме да си изградим една идилия, няма да сме готови за неизбежните събития, които ще постановат да променим живота си и, които ще разбият нашата идилия на части.
Защо го споделям това?
Защото аз самият бях попаднал в този капан. Преди университета бях нехаен и интензивно спортуващ. Преходът от гимназия към университет промени навиците ми и внесе спомагателен стрес. Не реагирах по най - положителния метод на това и търсех непрекъснато метод, по който да понижа напрежението - с други думи отдадох се на излъган душевен и физически мързел, който докара до това да спра със спортуването. Нещо повече, освен не се усещах удобно душевен, само че смяната стартира да се отразява и физически, като станах цели 93 кг (а бях едвам 60).
Разбий стената
Преди една година взех решение да си наложа да разбия стереотипното си всекидневие и да се заставям да изляза от зоната си на комфорт. Наложих си да спортувам, демонстрирах воля в хранителния си режим (върнах се назад на 63 килограма), даже трансформирах общественото си държание и станах доста по - отзивчив. Това ми оказа помощ освен да трансформира положението си, само че и ме накара да се развия в доста направления и да модернизирам обществените си умения. На процедура потвърдих изказванието, че човек не изостава, когато бърка, а когато стои на едно място. От грешките можеш да се учиш, само че от апатията и рутината не.
Моят съвет е: не спирайте да се провокирате. Ние сме адаптивни същества, и с помощта на това сме се развили толкоз. Развитието идва единствено след провокация, а най-силната провокация можеш да си я наложиш самичък на себе си. Пробвайте, грешете, учете и се приспособявайте. Само по този начин ще сте готови за всичко.
Автор: Иван Григоров
