Вижте центъра на Варна с разлика от над 100 години
В днешния материал от непрекъснатата графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще ви покажем част от площад " Независимост " с разлика от над 100 години.
На горната фотография от нашия колаж виждате Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война.
Сега той се намира сред постройката на Община Варна и Археологическият музей.
Той е осветлен на 25 септември 1894 година. Първоначално е подложен на средата на кръстовището на бул. " Княгиня Мария-Луиза " и бул. " Владислав Варненчик ". Средствата за паметника били събрани главно от офицерите, служещи в крайморски полк. Това е и повода през днешния ден да виждаме плочата на северната част на паметника гласяща: " И те паднаха за отбрана на отечеството, за увековечение тяхната памет от другарите им приморци. 1894 година ".
С отпуснати средства и от общинския съвет, под контрола на инж. Павел Каракулаков, почнал градежа, траял пет месеца. Поставени били 4 плочи, като на едната са изписани част от имената на убитите бойци - 54 на брой (всички имена са изписани върху плочите на паметника-портал на бул. " Осми приморски полк ". На западната страна в памет на командира на Трета приморска тайфа, умрял през 1885 година е изписано: " Капитан Златев (Иван Атанасов). Командващ 3-та тайфа, погубен на 12-ти ноември, в сражението при гр.Цариброд ". На фронталната част на паметника бил инсталиран шестоконечен кръст, а под него сложена плоча, гласяща следното: " Въздигнатъ въ паметъ на убитите чинове от 8-ий пеший приморский полкъ при присъединяване му в сраженията противъ сърбите: 4-ий действующи дружини на 11-ий и 12-ий ноемврий 1885 година при завладяването на гр.Царибродъ и на 14-ий и 15-ий ноемврий при превземанието на гр.Пиротъ, а запасната му тайфа въ състава на Видинския отрядъ на 14-ий и 15-ий ноемврий при селата Арчаръ и Гайтанци ".
На откриването на паметника била отслужена панихида от митрополит Симеон. Присъствал лично княз Фердинад с майка си Княгиня Клементина и брачната половинка му княгиня Мария-Луиза. Паметникът е бил открит без днешната му ограда. Семейството на Фердинанд дарилило 4000 лева за дооформяне на паметника. Изградени били циментова площадка, снаряди диаметър 28 в четирите ъгъла, оградени с верига, както и четири междинни снаряди диаметър 20.
След това - през 1958 година поради построяването на подлеза, е изместен пред някогашния НИПКИК (сега градинката до НАП-Варна). Там е до 1995 година, когато е изместен на настоящето му място.
Зад него и на двете фотоси се вижда Военноморският клуб. Строежът му стартира през 1897 година Архитект е инженер-майор Тодор Бояджиев, дипломирал се в Торино, Италия. Предприемач е свищовецът Стефан Иванов. Сградата е приключена в края на 1899 година На 31 декември същата година е открита публично с осъществяване на първия офицерски новогодишен бал, с който варненският хайлайф посреща новия ХХ век. Построена е в ренесансов жанр и е една от най-забележимите здания в морския град.
Постепенно баловете стават традиция. Пищна елха, край която свири оркестър, украсява огромната танцувална зала. Елегантни дами и кавалери идват с карети и за първи път демонстрират пред елитното общество блестящите си тоалети, закупени най-често от Париж, Виена, Букурещ.
След 9 септември 1944 година Клубът е преименуван в Дом на Народната армия. През 1951 година получава името Дом национален флот, заради преобладаващите елементи от Военноморския флот, и става доста известен. От есента на 1980 година до февруари 1983 година постройката на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Изгражда се нова част към Дома, обвързвана стилово със остарялата. От пролетта на 1992 година Дом национален флот е преименуван във Военноморски клуб.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК.
На горната фотография от нашия колаж виждате Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война.
Сега той се намира сред постройката на Община Варна и Археологическият музей.
Той е осветлен на 25 септември 1894 година. Първоначално е подложен на средата на кръстовището на бул. " Княгиня Мария-Луиза " и бул. " Владислав Варненчик ". Средствата за паметника били събрани главно от офицерите, служещи в крайморски полк. Това е и повода през днешния ден да виждаме плочата на северната част на паметника гласяща: " И те паднаха за отбрана на отечеството, за увековечение тяхната памет от другарите им приморци. 1894 година ".
С отпуснати средства и от общинския съвет, под контрола на инж. Павел Каракулаков, почнал градежа, траял пет месеца. Поставени били 4 плочи, като на едната са изписани част от имената на убитите бойци - 54 на брой (всички имена са изписани върху плочите на паметника-портал на бул. " Осми приморски полк ". На западната страна в памет на командира на Трета приморска тайфа, умрял през 1885 година е изписано: " Капитан Златев (Иван Атанасов). Командващ 3-та тайфа, погубен на 12-ти ноември, в сражението при гр.Цариброд ". На фронталната част на паметника бил инсталиран шестоконечен кръст, а под него сложена плоча, гласяща следното: " Въздигнатъ въ паметъ на убитите чинове от 8-ий пеший приморский полкъ при присъединяване му в сраженията противъ сърбите: 4-ий действующи дружини на 11-ий и 12-ий ноемврий 1885 година при завладяването на гр.Царибродъ и на 14-ий и 15-ий ноемврий при превземанието на гр.Пиротъ, а запасната му тайфа въ състава на Видинския отрядъ на 14-ий и 15-ий ноемврий при селата Арчаръ и Гайтанци ".
На откриването на паметника била отслужена панихида от митрополит Симеон. Присъствал лично княз Фердинад с майка си Княгиня Клементина и брачната половинка му княгиня Мария-Луиза. Паметникът е бил открит без днешната му ограда. Семейството на Фердинанд дарилило 4000 лева за дооформяне на паметника. Изградени били циментова площадка, снаряди диаметър 28 в четирите ъгъла, оградени с верига, както и четири междинни снаряди диаметър 20.
След това - през 1958 година поради построяването на подлеза, е изместен пред някогашния НИПКИК (сега градинката до НАП-Варна). Там е до 1995 година, когато е изместен на настоящето му място.
Зад него и на двете фотоси се вижда Военноморският клуб. Строежът му стартира през 1897 година Архитект е инженер-майор Тодор Бояджиев, дипломирал се в Торино, Италия. Предприемач е свищовецът Стефан Иванов. Сградата е приключена в края на 1899 година На 31 декември същата година е открита публично с осъществяване на първия офицерски новогодишен бал, с който варненският хайлайф посреща новия ХХ век. Построена е в ренесансов жанр и е една от най-забележимите здания в морския град.
Постепенно баловете стават традиция. Пищна елха, край която свири оркестър, украсява огромната танцувална зала. Елегантни дами и кавалери идват с карети и за първи път демонстрират пред елитното общество блестящите си тоалети, закупени най-често от Париж, Виена, Букурещ.
След 9 септември 1944 година Клубът е преименуван в Дом на Народната армия. През 1951 година получава името Дом национален флот, заради преобладаващите елементи от Военноморския флот, и става доста известен. От есента на 1980 година до февруари 1983 година постройката на Военноморския клуб е реконструирана и разширена. Изгражда се нова част към Дома, обвързвана стилово със остарялата. От пролетта на 1992 година Дом национален флот е преименуван във Военноморски клуб.
Вижте " Преди и в този момент " от предната седмица ТУК.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ