В дипломацията има думи, които звучат скучно, но крият в

В дипломацията има думи, които звучат скучно, само че крият в себе си надълбоко напрежение, и „ инвентаризация “ е тъкмо такава дума. Когато комерсиалният началник на Европейския съюз Марош Шефчович посрещна американския министър на търговията Хауърд Лътник и комерсиалния представител Джеймисън Гриър с фразата, че „ през днешния ден не става въпрос за договаряния “, той на процедура смъкна картите на масата още преди обяда да е сервиран. Очакванията за пробив в митническата война бяха охладени до нулата. Това не е среща на сътрудници, които градят общо бъдеще; това е среща на счетоводители, които ревизират вредите от едно незавършено съглашение. Илюзията, че юлската договорка е поставила завършек на комерсиалните търкания, се сблъсква челно с действителността на 50-процентните мита върху стоманата и алуминия, които Вашингтон разшири върху над 400 европейски продукта – ход, който Брюксел към този момент отвърна със свои огледални ограничения.Фундаменталната логичност на този спор надвишава елементарния протекционизъм. Това е конфликт на стопански философии. Съединени американски щати са недоволни от бавното движение на Европа, защото Европейският парламент към момента не е утвърдил пакта, и употребяват това като лост за напън. Но същинската борба се води на полето на регулациите. Ларс Льоке Расмусен, външният министър на Дания, диагностицира казуса с брутална акуратност: американците имат стремежи, които нямат доста общо с търговията, а със структурата на цялата цифрова регулаторна рамка на Европа. Вашингтон желае да разводни екологичните и цифровите правила на блока, виждайки в тях скрити бариери за своите софтуерни колоси. Това трансформира договарянията в игра с нулева сума – или Европа ще пожертва своя регулаторен суверенитет, или Съединени американски щати ще поддържат митническата преграда висока.Психологията на договарянията е в допълнение усложнена от „ слона в стаята “ – Украйна. Сянката на войната и мирния проект, направен от Съединени американски щати без присъединяване на Европа, тегне над всяка дума, разменена в Брюксел. Това деяние на Вашингтон изпрати шокови талази измежду европейските водачи, които се усещат изолирани от процеса на взимане на решения за личния си континент. Михал Барановски от полското министерство на икономическото развиване напомня очевидното: Съединени американски щати са подвластни от европейското присъединяване за икономическото възобновяване и военната поддръжка на Украйна. Но когато сътрудникът ти те пренебрегва по стратегически въпроси и те санкционира с мита по търговски, доверието ерозира бързо.Ситуацията се трансформира в абсурд на взаимозависимостта. Двете страни обезверено се нуждаят една от друга, с цел да противостоят на Китай и неговия надзор върху сериозните минерали, само че не могат да се схванат по какъв начин да си разделят сметката. Докато Лътник и Гриър обядват с европейските министри, те знаят, че Съединени американски щати държат икономическия бич, само че Европа държи ключа към легитимността на всеки западен геополитически фронт. Липсата на договорка през днешния ден е сигнал, че администрацията във Вашингтон е подготвена да играе твърдо до дъно, рискувайки да трансформира най-близкия си съдружник в стопански васал. За вложителите това значи, че комерсиалната неустановеност остава константа. Стоманата и цифровите услуги ще продължат да бъдат заложници на огромната политика, а концепцията за обединен трансатлантически пазар остава отдалечен мираж. В този климат на „ инвентаризация “, единственото, което пораства, е описът с взаимни искания.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.