Доц. Наталия Киселова: В НС все още сме свидетели на маркиране на територия
В " Денят стартира " по Българска национална телевизия доцент Наталия Киселова, учител по Конституционно право, проучва забавянето на връчването на първия мандат от президента Радев и процесите измежду политическите сили в Народното събрание.
" Президентът изрично съобщи, че няма да бъде проектант на обединения. Партиите трябваше да осъзнаят, че президентът няма да бъде медиатор. Той остави на партиите да търсят пътя един към различен. Времето, което им дава би трябвало да бъде оползотворено. В НС към момента сме очевидци на маркиране на територия и по какъв начин да се стигне до някакво болшинство.
Партиите не могат да намерят този, който да бъде посредник сред двете спорещи страни, с цел да се направи отстъпка. Според мен " Български напредък " е по-скоро в блока на ГЕРБ и Движение за права и свободи. От другата страна са Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Те са по-склонни съгласно мен да се търси с първия и третия мандат, другия блок са за втория мандат " - разсъждава Киселова.
" Независимо в кой от трите разновидността ще се стигне до форма на единодушие, политическите водачи закъсняват в едно – всяка една от страните твърди, че в случай че тя получи мандата, ще постави всички старания, само че напъните към този момент трябваше да бъдат положени " - споделя тя.
Според конституционалистът, в случай че желаеме да имаме недостиг 7.6%, то ще има последствия на всички места, а ежедневно чуваме най-разнообразни отзиви. Всички желаят да се усилят пенсиите, мин заплата, тези цели би трябвало да има стъпки, по които да се реализиран: " Не слушам напълно рационални подходи по какъв начин да се реализира този резултат. Партиите сега не знаят какво да вършат и в случай че чакат ние да им кажем, това не е рационално – всеки би трябвало да си напише една стратегия ".
Според доцент Киселова, когато бъде връчен мандатът, 7 дни ще изтекат доста бързо. Те ще бъдат прекомерно малко. А в случай че приказваме за нови избори, има 2 изхода – единият – да се бави. Другият – разформироване на Народно събрание по Ивановден 7-15 януари и оттова да се върви към избори през март: " Това е допустимо и допускам, че част от партиите разсъждават по този начин ".
" Има по-дългосрочна опция, ГЕРБ намекнаха за нея – избори 2 в 1 през октомври следващата година. Представете си сюжет, при който произвеждаме избори за Народно събрание и за кметове и това е с машини и с хартия. Да си спомнят 2011 година и да си дадат отговор на въпроса желаеме ли това да се повтори " - споделя Киселова.
Според нея, за жалост в границите на миналия месец Народно събрание одобри решения, които или не трябваше да бъдат обективирани под формата на решения, или не са в компетентността на Народно събрание: " Решението за нуклеарното гориво беше взето под напън, само че това в компетентността на Народно събрание ли е? Според мен не. Да налагаш на орган, самостоятелен по своята същина – Агенцията за нуклеарно контролиране, това може да стане през Закон, а не през решение. Да налагаш излизането на битовите клиенти на свободния пазар или обезщетения за бизнеса са действия, които би трябвало да станат при избран ред и от избран орган.
Всяко решение предстои на проверка от Конституционния съд. Тук още веднъж сме на полето на интернационалната политика, съгласно мен няма да се стигне до сезиране на Конституционен съд, тъй като в случай че стъпим на думите на министъра на защитата той сподели, че ще бъде закостенял ".
" След като желаят да се извърнат към Конституционен съд да бъдат по този начин положителни депутатите да отворят процедури за образуване на Висш съдебен съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет, да изберат двама конституционни съдии. Представете си Конституционен съд година работи в понижен състав. Инспекторатът – три години, Висш съдебен съвет – при тях е единствено месец и нещо, за другите органи също е значимо да бъде обновенен съставът.
Стигаме до догадка, в която стартира да се приказва за конституционна рецесия " - поучава тя.
" Президентът изрично съобщи, че няма да бъде проектант на обединения. Партиите трябваше да осъзнаят, че президентът няма да бъде медиатор. Той остави на партиите да търсят пътя един към различен. Времето, което им дава би трябвало да бъде оползотворено. В НС към момента сме очевидци на маркиране на територия и по какъв начин да се стигне до някакво болшинство.
Партиите не могат да намерят този, който да бъде посредник сред двете спорещи страни, с цел да се направи отстъпка. Според мен " Български напредък " е по-скоро в блока на ГЕРБ и Движение за права и свободи. От другата страна са Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Те са по-склонни съгласно мен да се търси с първия и третия мандат, другия блок са за втория мандат " - разсъждава Киселова.
" Независимо в кой от трите разновидността ще се стигне до форма на единодушие, политическите водачи закъсняват в едно – всяка една от страните твърди, че в случай че тя получи мандата, ще постави всички старания, само че напъните към този момент трябваше да бъдат положени " - споделя тя.
Според конституционалистът, в случай че желаеме да имаме недостиг 7.6%, то ще има последствия на всички места, а ежедневно чуваме най-разнообразни отзиви. Всички желаят да се усилят пенсиите, мин заплата, тези цели би трябвало да има стъпки, по които да се реализиран: " Не слушам напълно рационални подходи по какъв начин да се реализира този резултат. Партиите сега не знаят какво да вършат и в случай че чакат ние да им кажем, това не е рационално – всеки би трябвало да си напише една стратегия ".
Според доцент Киселова, когато бъде връчен мандатът, 7 дни ще изтекат доста бързо. Те ще бъдат прекомерно малко. А в случай че приказваме за нови избори, има 2 изхода – единият – да се бави. Другият – разформироване на Народно събрание по Ивановден 7-15 януари и оттова да се върви към избори през март: " Това е допустимо и допускам, че част от партиите разсъждават по този начин ".
" Има по-дългосрочна опция, ГЕРБ намекнаха за нея – избори 2 в 1 през октомври следващата година. Представете си сюжет, при който произвеждаме избори за Народно събрание и за кметове и това е с машини и с хартия. Да си спомнят 2011 година и да си дадат отговор на въпроса желаеме ли това да се повтори " - споделя Киселова.
Според нея, за жалост в границите на миналия месец Народно събрание одобри решения, които или не трябваше да бъдат обективирани под формата на решения, или не са в компетентността на Народно събрание: " Решението за нуклеарното гориво беше взето под напън, само че това в компетентността на Народно събрание ли е? Според мен не. Да налагаш на орган, самостоятелен по своята същина – Агенцията за нуклеарно контролиране, това може да стане през Закон, а не през решение. Да налагаш излизането на битовите клиенти на свободния пазар или обезщетения за бизнеса са действия, които би трябвало да станат при избран ред и от избран орган.
Всяко решение предстои на проверка от Конституционния съд. Тук още веднъж сме на полето на интернационалната политика, съгласно мен няма да се стигне до сезиране на Конституционен съд, тъй като в случай че стъпим на думите на министъра на защитата той сподели, че ще бъде закостенял ".
" След като желаят да се извърнат към Конституционен съд да бъдат по този начин положителни депутатите да отворят процедури за образуване на Висш съдебен съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет, да изберат двама конституционни съдии. Представете си Конституционен съд година работи в понижен състав. Инспекторатът – три години, Висш съдебен съвет – при тях е единствено месец и нещо, за другите органи също е значимо да бъде обновенен съставът.
Стигаме до догадка, в която стартира да се приказва за конституционна рецесия " - поучава тя.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ