В деня, в който пенсионерите в България получиха първите си

...
В деня, в който пенсионерите в България получиха първите си
Коментари Харесай

Баба Бориска за първата пенсия в евро: Вземах хубавите пари, гледайте колко са хубави само – зелени, червени

В деня, в който пенсионерите в България получиха първите си пенсии в евро, една жена от Криводол се трансформира в непредвидения знак на спокойствието и човечността. Бориска Трифонова завоюва усмивките и благосклонностите на хиляди с откровената си реакция при първия си допир с евробанкнотите.

" Вземах хубавите пари, гледайте какъв брой са хубави единствено – зелени, червени… За първи път виждам такива пари ", споделя тя с неподправено неспокойствие. А към всички, които се тормозят от смяната, насочва елементарен, само че мощен зов: " Хората да не се тормозят! Парите са си като пари. Еврото си е като нашите пари, единствено че не е на левове. "

Думите ѝ " взривиха " обществените мрежи. Ден по-късно екипът ни я намира в тихия ѝ дребен свят, където телефонът не стопира да звъни. " Много дами ми се обадиха, дори от Баурене. Унукът ми от Пловдив ми сподели: " Бабо, гордея се с тебе ", споделя Бориска пред bTV, към момента сюрпризирана от вълната от любов.

Както и първия път, и в този момент тя подрежда целите си ясно – първо медикаментите. За сърце, за кръвно, " и за главата – сбъркана ", майтапи се тя през смях. После си поръчва чехли, " да може да върви ", с цел да " сефтоса " еврото. За храна не мисли – общественият патронаж всеки ден оставя котленките пред вратата.

Пенсията ѝ е дребна – 638 евро и добавка за починалия ѝ брачен партньор, който назовава " стареца ". Загубите в живота ѝ са тежки – няма живи деца, няма сестра, останала е сама. " Мъката ми е голяма… Няма кой да пристигна при мен. Казвала съм на комшиите – чукнете да видите жива ли съм. Не минават ", споделя тя безшумно.

Светлината идва от най-малкия потомък – двегодишното правнуче. " Това е светлинката ми. Чакам да дойдат, да го доведат ", споделя Бориска и очите ѝ се пълнят с вяра.

И все пак, тя намира сили да даде кураж и на други: " Да не се отчайват като мене… Да не се отчайват. " Преди да се разделим, ни демонстрира градината си – мястото, където " цяло лято си работи ", а след това ни маха за довиждане и потъва в тишината на дребния си свят. Там, където търпеливо чака – и правнучето си, и идната си пенсия
Източник: inews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР