Албена Загорска, правнучка на Васил Левски: От кичура коса на Апостола остана малко, днес нямаме един враг, но народът ни е объркан
В деня, в който честваме 186 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Левски, потърсихме внучката на сестриния внук на Левски - Албена Загорска. Нейният дядо Бочо Загорски е наследник Гина и Христо Загорски, правилен сподвижник на Апостола, член на революционния комитет в Карлово.
Албена, била съм дете, само че колкото и пъти да съм поглеждала портрета на Левски, окачен над камината в дома Ви в Пазарджик, толкоз и пъти тръпки са ме побивали от горделивост и неспокойствие. Колко остана от кичура на Левски зад стъклото на портрета?
Малко коса от кичура на Левски е останала. Дядо ми Бочо Загорски е дарявал освен на музеи. Давал и на хора, които откровено са се прекланяли пред делото на Апостола, само че единствено по косъмче, несъмнено. Дарявали сме на музеите в Карлово, Пазарджик и София. В музея в Пазарджик са и всички мемоари на дядо ми.
Приносът на дядо Бочо за опазване на загатна за Апостола е непостижим.
Ако би трябвало за някой въобще да има право да приказва след Левски и за Васил Левски, това е дядо ми Бочо Загорски, светла му памет. В годините след 1944 и нататък, когато не се е говорило толкоз доста за делото на Апстола, не е имало и толкоз медии, тогава дядо Бочо е обикалял цялата страна. Ходил е по казарми, учебни заведения, институти, заводи, с цел да раздава потрета му и да споделя за делото на Васил Левски. Сам, безусловно безплатно, просто го е правил за делото. Искал е да съобщи най-много заветите на Левски - хората да го знаят, да го помнят, да не го не помнят.
2023 година сме. В наши дни какво може да Ви зарадва най-вече като потомственик на Васил Левски?
Най-трогателното, най-истинското, най-радващото е, когато видя деца да оставят по едно цветенце на паметника на Левски. Това е най-ценното, най-важното. И се надявам повече хора да се пробват да съблюдават заветите на Дякона. Но като цяло, не се следи сходно нещо при ръководещите страната ни - при тези, които най-вече би трябвало да ги съблюдават. Много се приказва, само че в действителност като дейности - нямат нищо общо със заветите на Левски. От нито един политик, от нито едно държавно управление в последните години, те не се съблюдават. Не уточнявам никой, просто при всички, наклонността е една и съща. Не виждам някаква разлика.
Спазваме ли заветите на Апостола като народ?
Къде виждаме сега всеотдайност и отбрана на националния интерес? Риторичен въпрос беше, нали? Че тъкмо кой прави нещо потребно и с концепцията за страната ни? Дори не приказваме за напълно без пари. Просто да се знае, че го прави за България? Кой е подготвен да даде живота си за страната? Никой.
“Ако печеля - печели цялостен народ, в случай че изгубвам - изгубвам единствено себе си ", е споделил уверено Васил Иванов Кунчев. Четем ли вярно тефтерчето на Левски? Четем ли го въобще?
При нас е тъкмо противоположното. Ако спечелвам - спечелвам за себе си, а народът да се оправя. Това е рефренът в наши дни. За страдание, тази наклонност се следи и сред хората. Това е и тъй като страната не оказва помощ изключително, а всеки е теоретичен да се оправя самичък за себе си. В Гърция, където хората съм живяла дълги години, най-малко хората знаят да стачкуват, в този момент и във Франция видяхме, че не се дадоха елементарно. Не съумяха, само че най-малко обществото се пробва да направи нещо и то от самото начало. Нищо не реализираха, тъй като държавната машина е смазваща, само че най-малко се пробваха. При нас е разделяне. Светът сега е подобен, че се вижда, че не всичко зависи от жителите на обособените страни. Но би трябвало в действителност да има единно мнение и битка за ползите във всяко едно направление.
Съединенито прави силата, само че разграничени ли сме през днешния ден?
В България самият народ е разграничен. Ако във времето на Левски, е имало концепция, имало е зложелател - в този момент към този момент съответен зложелател очевидно няма - за един врагът е един, за различен - различен е зложелател. Нямаме единство в мисленото. То институциите не могат да се схванат на коя страна сме, а какво приказваме за целия този комплициран народ. Той сега няма и избистрена изясненост за това какво желае и защо се бори. И самите българи са комплицирани. Отгоре, във властта, в случай че няма концепция какво вършим, какво да чакаме. Във всички времена би трябвало да има харизматична персона, която да поведе хора и зад която те да застанат. Тя би трябвало да е сплотяващата, а сега няма такава персона.
Какво би ни споделил Васил Левски в този момент?
Честно казано не знам какво би ни споделил Васил Левски през днешния ден. Може би би бил комплициран в този свят, само че в случай че беше тук, може би щеше да бъде тази персона, която да повече народа към нещо, което да помогне и да даде друго лице на България.
Щяха ли да се опитат да го омаскарят и него - Апостола?
Васил Левски е живял в неговото време и евентуално е добре, че е живял в неговото време. Защото в наши дни, не знам какво би станало с него. Това е истината. Иначе за Левски, тъй като аз не мога да бъда Левски, тъй като нямам неговите качества, нищо че съм му родственик - единственото, което се пробвам, е да пребивавам по този начин, че да пребивавам почтено.
Б.а: Из спомените на дядото на Албена - Бочо Загорски, наследник на най-голямата щерка на Яна и Андрей Начови – Гина:
" Веднъж като млада младоженка Гина Кунчева чакала пред фурната да се изпече хлябът й. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Тя била снажна и хубава. Той протегнал ръка и докоснал бузата й. Вместо да побегне, смелата българка свила дясната си ръка в пестник и блъснала нахалника в лицето. Там, пред нея, той изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, тъй като се страхувал от подигравките, че една жена му е дала подобен урок.
Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила непременно да го види. За да не буди подозрение измежду турските управляващи, взела внучката си София. Отиват на посетители при родственици. (Това е на 6 декември 1872 година – б. м.) Когато се разделяла със сина си, силата й внезапно се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал за какво. Тя съумяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му споделила: " От наслада, синко! “ Това била последната среща на майката със сина.
Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и постепенно тръгнала по чаршията към дома на щерка си Яна. Никой не схванал огромната й тъга. Тя прегърнала внучетата си и добродушно им споделила: " Елате, деца, да ви накича. Днес е огромен празник... “
Албена, била съм дете, само че колкото и пъти да съм поглеждала портрета на Левски, окачен над камината в дома Ви в Пазарджик, толкоз и пъти тръпки са ме побивали от горделивост и неспокойствие. Колко остана от кичура на Левски зад стъклото на портрета?
Малко коса от кичура на Левски е останала. Дядо ми Бочо Загорски е дарявал освен на музеи. Давал и на хора, които откровено са се прекланяли пред делото на Апостола, само че единствено по косъмче, несъмнено. Дарявали сме на музеите в Карлово, Пазарджик и София. В музея в Пазарджик са и всички мемоари на дядо ми.
Приносът на дядо Бочо за опазване на загатна за Апостола е непостижим.
Ако би трябвало за някой въобще да има право да приказва след Левски и за Васил Левски, това е дядо ми Бочо Загорски, светла му памет. В годините след 1944 и нататък, когато не се е говорило толкоз доста за делото на Апстола, не е имало и толкоз медии, тогава дядо Бочо е обикалял цялата страна. Ходил е по казарми, учебни заведения, институти, заводи, с цел да раздава потрета му и да споделя за делото на Васил Левски. Сам, безусловно безплатно, просто го е правил за делото. Искал е да съобщи най-много заветите на Левски - хората да го знаят, да го помнят, да не го не помнят.
2023 година сме. В наши дни какво може да Ви зарадва най-вече като потомственик на Васил Левски?
Най-трогателното, най-истинското, най-радващото е, когато видя деца да оставят по едно цветенце на паметника на Левски. Това е най-ценното, най-важното. И се надявам повече хора да се пробват да съблюдават заветите на Дякона. Но като цяло, не се следи сходно нещо при ръководещите страната ни - при тези, които най-вече би трябвало да ги съблюдават. Много се приказва, само че в действителност като дейности - нямат нищо общо със заветите на Левски. От нито един политик, от нито едно държавно управление в последните години, те не се съблюдават. Не уточнявам никой, просто при всички, наклонността е една и съща. Не виждам някаква разлика.
Спазваме ли заветите на Апостола като народ?
Къде виждаме сега всеотдайност и отбрана на националния интерес? Риторичен въпрос беше, нали? Че тъкмо кой прави нещо потребно и с концепцията за страната ни? Дори не приказваме за напълно без пари. Просто да се знае, че го прави за България? Кой е подготвен да даде живота си за страната? Никой.
“Ако печеля - печели цялостен народ, в случай че изгубвам - изгубвам единствено себе си ", е споделил уверено Васил Иванов Кунчев. Четем ли вярно тефтерчето на Левски? Четем ли го въобще?
При нас е тъкмо противоположното. Ако спечелвам - спечелвам за себе си, а народът да се оправя. Това е рефренът в наши дни. За страдание, тази наклонност се следи и сред хората. Това е и тъй като страната не оказва помощ изключително, а всеки е теоретичен да се оправя самичък за себе си. В Гърция, където хората съм живяла дълги години, най-малко хората знаят да стачкуват, в този момент и във Франция видяхме, че не се дадоха елементарно. Не съумяха, само че най-малко обществото се пробва да направи нещо и то от самото начало. Нищо не реализираха, тъй като държавната машина е смазваща, само че най-малко се пробваха. При нас е разделяне. Светът сега е подобен, че се вижда, че не всичко зависи от жителите на обособените страни. Но би трябвало в действителност да има единно мнение и битка за ползите във всяко едно направление.
Съединенито прави силата, само че разграничени ли сме през днешния ден?
В България самият народ е разграничен. Ако във времето на Левски, е имало концепция, имало е зложелател - в този момент към този момент съответен зложелател очевидно няма - за един врагът е един, за различен - различен е зложелател. Нямаме единство в мисленото. То институциите не могат да се схванат на коя страна сме, а какво приказваме за целия този комплициран народ. Той сега няма и избистрена изясненост за това какво желае и защо се бори. И самите българи са комплицирани. Отгоре, във властта, в случай че няма концепция какво вършим, какво да чакаме. Във всички времена би трябвало да има харизматична персона, която да поведе хора и зад която те да застанат. Тя би трябвало да е сплотяващата, а сега няма такава персона.
Какво би ни споделил Васил Левски в този момент?
Честно казано не знам какво би ни споделил Васил Левски през днешния ден. Може би би бил комплициран в този свят, само че в случай че беше тук, може би щеше да бъде тази персона, която да повече народа към нещо, което да помогне и да даде друго лице на България.
Щяха ли да се опитат да го омаскарят и него - Апостола?
Васил Левски е живял в неговото време и евентуално е добре, че е живял в неговото време. Защото в наши дни, не знам какво би станало с него. Това е истината. Иначе за Левски, тъй като аз не мога да бъда Левски, тъй като нямам неговите качества, нищо че съм му родственик - единственото, което се пробвам, е да пребивавам по този начин, че да пребивавам почтено.
Б.а: Из спомените на дядото на Албена - Бочо Загорски, наследник на най-голямата щерка на Яна и Андрей Начови – Гина:
" Веднъж като млада младоженка Гина Кунчева чакала пред фурната да се изпече хлябът й. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Тя била снажна и хубава. Той протегнал ръка и докоснал бузата й. Вместо да побегне, смелата българка свила дясната си ръка в пестник и блъснала нахалника в лицето. Там, пред нея, той изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, тъй като се страхувал от подигравките, че една жена му е дала подобен урок.
Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила непременно да го види. За да не буди подозрение измежду турските управляващи, взела внучката си София. Отиват на посетители при родственици. (Това е на 6 декември 1872 година – б. м.) Когато се разделяла със сина си, силата й внезапно се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал за какво. Тя съумяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му споделила: " От наслада, синко! “ Това била последната среща на майката със сина.
Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и постепенно тръгнала по чаршията към дома на щерка си Яна. Никой не схванал огромната й тъга. Тя прегърнала внучетата си и добродушно им споделила: " Елате, деца, да ви накича. Днес е огромен празник... “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ