Възможно ли е да се чувстваме зависими само от обичта си към България
В деня, в който България чества своята 115-та годишнина като самостоятелна страна, българите всеобщо си пожелават да доживеят ден, в който страната им ще е самостоятелна. В актуалният свят това наподобява все по-невъзможно. Дали обаче може множеството ни сънародници да се усещат подвластни единствено от обичта си към Родината?! Телевизионният водещ в коментара си в обществената мрежа ни напомня превъзходен образец за един подобен наш съотечественик.
Може ли офицер, получил два ордена „ За смелост ” за борби с германците, да бъде погубен, тъй като е „ сътрудничил ” с тях? Може, когато става дума за изпълнената с превратности българска история. Става дума за историята на полковник Павел Панов, която следва нишките на нашата тежка орис.
Роден в село Галово, Врачанско, на 25 октомври 1895 година, той поема по пътя на военната кариера. Завършва Военното учебно заведение в Sofia, Bulgaria и напълно млад се бори в редица сражения през Първата международна война, като за проявен подвиг получава кръст „ За смелост ” и още три ордена „ За военна заслуга ”. През 1940 година той става помощник-командир на фамозния 36-ти пехотен Козлодуйски полк, а от 1942 година е негов командващ. Освен със своята смелост, тази част е известна и с нещо друго. В нея дълго време служи фамозния музикант и композитор Дико Илиев, а заслуга за това има и същият този Павел Панов. Заслугата е в това, че като назначен на щатна служба в полка, Дико Илиев получава опция да развива големия си гений в една релативно спокойна среда.
Точно тук ще се роди фамозното Дунавско хоро, което слушаме на Нова година, само че това е друга тематика.
Когато през септември 1944 година Царство България афишира война на своя някогашен съдружник Германия и нашата войска стартира настъпателни дейности на територията на някогашна Югославия, полковник Панов ще се отличи като един от най-хубавите, смели и умели командири. За присъединяване му в Страцинско-Кумановската настъпателна интервенция, част от която са тежките сражения при Стражин и Страцин, Павел Панов получава два ордена „ За смелост ”.
Според някои откриватели, при завръщането на войските ни в България, той води полка си на тържествения церемониал, яздейки бял кон и чакайки генерално звание за успехите му против германците. Но вместо генералски пагони, получава нещо друго. А другото е смъртна присъда от образувания „ Народен съд ”, тъй като полкът му е взел участие в интервенции против партизаните на Йосип Тито в Югославия през 1943 година. Той е наказан със светкавична експедитивност, а смъртната му присъда е изпълнена броени часове след оповестяването й.
Защо ви описвам тази тъжна история? Защото
ориста на този човек е знак на това по какъв начин страната ни постоянно от майка, бързо е ставала зла мащеха за личните си герои.
Да, съгласно някои историци 36-ти Козлодуйски полк е взел участие в интервенции против югославските партизани, само че също по този начин се е сражавал доблестно и против германците. Павел Панов не е избирал самичък неприятелите си на бойното поле, избирала ги е неговата страна и той е следвал дълга си към нея през целия си живот, без значение против какъв зложелател го е изправяла. Да получиш три ордена „ За смелост ” от двете международни войни, това приказва доста.
В Деня на независимостта, да си спомним за полковник Павел Панов, зависил единствено от обичта си към България.
/Заглавието е на редактора/
Може ли офицер, получил два ордена „ За смелост ” за борби с германците, да бъде погубен, тъй като е „ сътрудничил ” с тях? Може, когато става дума за изпълнената с превратности българска история. Става дума за историята на полковник Павел Панов, която следва нишките на нашата тежка орис.
Роден в село Галово, Врачанско, на 25 октомври 1895 година, той поема по пътя на военната кариера. Завършва Военното учебно заведение в Sofia, Bulgaria и напълно млад се бори в редица сражения през Първата международна война, като за проявен подвиг получава кръст „ За смелост ” и още три ордена „ За военна заслуга ”. През 1940 година той става помощник-командир на фамозния 36-ти пехотен Козлодуйски полк, а от 1942 година е негов командващ. Освен със своята смелост, тази част е известна и с нещо друго. В нея дълго време служи фамозния музикант и композитор Дико Илиев, а заслуга за това има и същият този Павел Панов. Заслугата е в това, че като назначен на щатна служба в полка, Дико Илиев получава опция да развива големия си гений в една релативно спокойна среда.
Точно тук ще се роди фамозното Дунавско хоро, което слушаме на Нова година, само че това е друга тематика.
Когато през септември 1944 година Царство България афишира война на своя някогашен съдружник Германия и нашата войска стартира настъпателни дейности на територията на някогашна Югославия, полковник Панов ще се отличи като един от най-хубавите, смели и умели командири. За присъединяване му в Страцинско-Кумановската настъпателна интервенция, част от която са тежките сражения при Стражин и Страцин, Павел Панов получава два ордена „ За смелост ”.
Според някои откриватели, при завръщането на войските ни в България, той води полка си на тържествения церемониал, яздейки бял кон и чакайки генерално звание за успехите му против германците. Но вместо генералски пагони, получава нещо друго. А другото е смъртна присъда от образувания „ Народен съд ”, тъй като полкът му е взел участие в интервенции против партизаните на Йосип Тито в Югославия през 1943 година. Той е наказан със светкавична експедитивност, а смъртната му присъда е изпълнена броени часове след оповестяването й.
Защо ви описвам тази тъжна история? Защото
ориста на този човек е знак на това по какъв начин страната ни постоянно от майка, бързо е ставала зла мащеха за личните си герои.
Да, съгласно някои историци 36-ти Козлодуйски полк е взел участие в интервенции против югославските партизани, само че също по този начин се е сражавал доблестно и против германците. Павел Панов не е избирал самичък неприятелите си на бойното поле, избирала ги е неговата страна и той е следвал дълга си към нея през целия си живот, без значение против какъв зложелател го е изправяла. Да получиш три ордена „ За смелост ” от двете международни войни, това приказва доста.
В Деня на независимостта, да си спомним за полковник Павел Панов, зависил единствено от обичта си към България.
/Заглавието е на редактора/
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ