Двадесетата Световна среща на българските медии бе открита в Националния пресклуб на БТА
В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София бе открита Двадесетата Световна среща на българските медии, проведена от Българската телеграфна организация (БТА). Темата на тазгодишното издание на събитието е „ Медии и познание “.
Във форума – присъствено и онлайн, вземат участие български публицисти от 25 страни, в това число България. Сред тях са 46 публицисти от 34 българоезични медии по света, прецизира Българска телеграфна агенция.
Програмата стартира с гала по валидиране на пощенска марка „ 20-а Световна среща на българските медии “ в Министерството на превоза и известията. Марката беше публично валидирана през днешния ден от вицепремиера и министър на превоза и известията Гроздан Караджов и генералния шеф на Българската телеграфна организация Кирил Вълчев.
Преди формалното разкриване на срещата обновените архивохранилища на Българска телеграфна агенция прегледа цар Симеон Втори (1943-1946 г.), който - в качеството си на министър-председател, прави послание към участниците в Първата международна среща на българските медии в София на 23 май 2005 година Не можеш да смениш историята, сподели цар Симеон Втори (1943-1946 г.), който дружно с генералния шеф на Българска телеграфна агенция, прегледа направеното досега.
Преди откриването ръководителят на парламентарната комисия по културата и медиите в 51-ото Народно заседание Тошко Йорданов ( " ИТН " ) и ръководителят на парламентарната комисия по външна политика Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС) дадоха отговор на въпрос за смисъла на самодейността 20-а Световна среща на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция.
Журналистите са натоварени с голяма социална отговорност, сподели ръководителят на ПГ на Има Такъв Народ Тошко Йорданов. Той уточни, че в голяма степен публицистите сега извършват функционалностите, които преди време са изпълнявали учителите.
Срещите на българските медии са извънредно потребни, сподели Йорданка Фандъкова. Тя уточни, че ролята на публицистите е доста сложна, а тематиката, сложена на 20-а Световна среща на българските медии: „ Медии и познание “ е значима.
Инициативата на Българската телеграфна организация (БТА) за организирането на 20-ата Световна среща на българските медии сигурно е от огромно значение за страната ни, тъй като дава опция за срещи с интернационалните медии и това е извънредно значимо, сподели пред публицисти ръководителят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева.
Моето само обръщение е да се знае смисъла на думата " познание ", тъй като същинското познание е в науката, сподели за Българска телеграфна агенция ректорът на Националната спортна академия (НСА) " Васил Левски " проф. Красимир Петков, пристигайки през днешния ден, с цел да взе участие в откриването на 20-ата Световна среща на българските медии в Националния преслуб на Българска телеграфна агенция.
При откриването на срещата, генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев обърна внимание, че на празника на писмеността служещите в медиите би трябвало да си отговорим на въпроса по какъв начин използваме буквите, които честваме. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция сложи въпроса с нуждата България незабавно да предложи стратегия за систематична поддръжка за българските медии в чужбина, каквато сполучливо ползва за учебните заведения. Той още веднъж подсети, че публицистите носят знанието за днешния ден, както учителите предават знанието от вчерашния. Това постанова и нови модели на поддръжка и за медиите в България - публични и частни, в които най-малкото публицистите би трябвало да получават хонорари колкото учителите “, сподели Вълчев.
Вицепрезидентът Илияна Йотова означи по време на откриването, че всяка Световна среща на българските медии е събитие, което написа история.
Тя означи, че няма по-подходяща тематика от „ Медии и познание “ за тазгодишното издание. Основната функционалност на медиите е да осведомят и по този начин да основават знание. Днес провокациите са, както към информацията, която вие предавате, по този начин и към познанието. Йотова добави тематиката на тазгодишното издание на Световната среща - " Медии, познание и обединяване ". Обединение сред българските медии тук и по света, сред българи и българските медии по света, сред българите в Родината и сънародниците ни в чужбина. Навярно тъкмо тази паяжина е имал поради Максим Минчев, сподели вицепрезидентът.
Надявам се тазгодишната среща на българските медии да се трансформира в образец по какъв начин всеки българин е значим за страната и обществото ни, написа Росен Желязков. Истинската информация и знанието дават мощ, трансформират Ви във фактор, който освен оповестява, само че и образува, възпитава и построява персони, добавя Росен Желязков. Поздравителният адрес беше прочетен от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на откриването на събитието.
В ера на осведомително пренасищане и фрагментирано внимание на аудиторията, по-необходимо от всеки път е медиите да бъдат надеждни източници на структурирана информация, учредена на обстоятелства, в нейния подтекст и развиване. Това написа министърът на външните работи Георг Георгиев в своето одобрение във връзка откриването на на 20-ата Световна среща на българските медии.
Работата на българските медии по света съхранява езика и културата извън границата на родината ни. Но тя е и освен това – мост сред истина и познания, памет и бъдеще. Българските публицисти по света сте носители на българските обичаи там, сподели Васил Терзиев, кмет на София, при откриването на 20-ата Световна среща на българските медии.
Българските медии в чужбина са посланици на България и на българския език, просвета и дух, сподели Йорданка Фандъкова.В един свят, в който информацията постоянно изпреварва истината, а знанието се губи в потока от думи, вашата задача е да намерите тази истина. Да я откриете, да я облечете в думите и езика, и да я съобщи по най-хубавия метод, уточни още тя.
Медиите не просто осведомят, те въздействат на демокрацията, сподели Тошко Йорданов. „ Ако всички ние като публицисти осъзнаваме тази си отговорност и това задължение, мисля, че тогава българският език, българската просвета, в това число и българската публицистика, ще бъдат доста по-свободни и всеобхватни. Защото това е развой. Както езикът се развива, обществата се развиват, публицистиката се развива и нашата нематериалност се развива “, уточни Йорданов.
В днешната осведомителна ера отговорността на медиите не се изчерпва с разпространяването на вести, написа Стоян Таслаков, ръководител на парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната. Те са пазители на историческата памет, на културната ни еднаквост и на езика ни – изключително за тези сънародници, които живеят надалеч от родината, само че носят България в сърцето си, се показва още в приветствения адрес.




