Празникът на Светия Дух в Дивотинския манастир „Св. Троица“
В деня на празника на Светия Дух – Третото Лице на Светата Троица, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена литургия в девическия манастир „ Света Троица “ край с. Дивотино.
В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – нравствен надзирател на Софийска епархия, протойерей Йордан Божилов – ефимерий при манастира, протойерей Стоян Димитров, както и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от част от сестринството на Врачешкия манастир „ Св. Четиридесет мъченици “, дружно със сестри от Дивотинската света обител.
„ Велика Божия благосклонност Господ да излее Своя Дух върху индивидите, които са повярвали в Господ Иисус Христос, Бог да се яви на нас, индивидите, още в греховете ни и да ни помогне, да ни даде опция да Го познаваме, да имаме вяра в Него, да Го следваме, да се богоуподобяваме.
В химнографията на празника възхваляваме Светия Дух като Бог тираничен, Който е живот и животвори, Който е мил и изпълва с доброта. Удивляваме се на Божието домостроителство, на замисъла Божий за устройството и спасението на света. Бог ни е сътворил да бъдем Негов облик и сходство, да бъдем храм Божий.
В света, в който живеем, развален от прегрешението – на първо време на нашите прадеди, а после – преумножен в лицето на всички индивиди, гледайки човешкото общество, през днешния ден мъчно можем да си представим какво е това да бъдат съединени индивидите в обич към Бога и едни с други, да бъдат изпълнени с познанието и общуването с Бога, а Божията обич да бъде излята в сърцата на индивидите и всички да изповядват Бога. Трудно можем да си представим това, само че подобен е проектът, замисълът на Бога по отношение на нас.
По думите на апостола, не можем да изповядаме, че Иисус Христос е Син Божий, с изключение на посредством Светаго Духа (1 Кор. 12:4). Ако Дух Светий не ни открие, не засвидетелства, не подейства в нас и не ни удостовери, че Този, Който се роди от света Богородица и пристигна за нас, одобри човешката природа, живя като човек, страда, умря и възкръсна, е обещаният Спасител – Синът Божий – не е допустимо с нашите лимитирани човешки благоприятни условия да разберем това.
Но в случай че ние не можем да изповядаме богосиновството и богочовечеството на Христа, по какъв начин можем да се съединяваме и по какъв начин можем да бъдем храм Божий без действието на Светия Дух? Затова пристигна Господ Иисус Христос и сподели: Огън пристигнах да туря на земята, и какъв брой бих желал да беше към този момент горящ! (Лука 12:49) Защото Божията Любов към индивидите е безгранична. От самото създание на нашите прадеди тя е била всеобемаща, безусловна, цялостна, всеотдайна обич на Бога към индивидите и посредством изпращането на Св. Дух тази обич се изля в сърцата ни.
И на нас е позната думичката „ обич “, само че къде виждаме в нашите сърца наличието на тази думичка? Дали го има действието на тази обич в сърцата? Виждаме, че в самите нас, индивидите, е мъчно да се откри и да подейства тази обич. В мозъците и сърцата на индивидите е по-скоро обезверение, безчинство, податливост към зло, към самолюбие, извиняване на неверни каузи. Страх ни е да погледнем истината, по-късно ни е боязън да погледнем на самите себе си и виждаме, че по-скоро ние се скланяме да лъжем и да вършим зло, в сравнение с да стоим в истината.
Съдържанието на думата „ истина “ до през днешния ден е като въпроса на Понтийски Пилат: „ Що е истина? “ И през днешния ден индивидите не могат да дадат отговор на този въпрос, що е истина. Докато не приемем въплътената истина, Сина Божий, който споделя: Аз съм Пътят, Истината и Животът(Йоан 14:6), то и Духът Божий не може да подейства в нас. Защото св. Йоан Богослов споделя: „ всякой дух, който не изповядва, че в плът е пристигнал Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста “ (1 Йоан 4:3)
Удивляваме се на Божието домостроителство, което предвидя за нас, индивидите, да бъдем храм Божий – това не се реализира с нашите прадеди, само че пристигна Синът Божий и ни сподели, че фактически индивидът е предопределен да бъде свързан с и да живее в едно с Бога. “
За благодатта на Светия Дух, посредством което се прави освещението на индивида Негово Светейшество показа:
„ Не е допустимо да виждаме Бога и да вървим след Него, а още повече е невероятно да бъдем храм Божий, в случай че пристрастеностите и греховете стоят в нас. Но ето, Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16)
Господ Иисус Христос точно за това пристигна и страда, с цел да може да излее Своята Любов в нашите сърца посредством Светия Божий Дух. Затова Бог изпрати Дух Светий в света, с цел да може да ни просвещава да виждаме своите грехове.
Това е поучението на светите Отци. Божията берекет бива просветителна, когато действието на благодатта ни просвещава да познаваме Бога, да виждаме своите грехове, да ни даде сили да се каем. След това – очистителна – една и съща берекет, само че прави на първо време просветата в нашия разум и сърце, а след това – очистването от пристрастеностите – огънят, който Господ пристигна да тури на земята, който да изгори нашите грехове и да възпламени любовта в сърцата ни към Бога. Без действието на тази берекет човек невижда греховете си, нито има дори смътна визия за тях, а изпитва страданието от пристрастеностите. Без действието на благодатта не е възможно да усети Божията благосклонност, да види, че Бог ни укрепя по този път и е богатство да живеем съобразно заповедите Му, да вършим волята Божия.
И третата благодат – освещаваща мозъците, сърцата, телата ни и ни съединява с Бога.
Нека благодарим на Бога за великия подарък, който ни е дал – дарът на Светия Дух, който всички православни християни одобряваме в Светия купел и след това – в Миропомазването, когато Дух Светий идва в индивида и влиза в най-вътрешното, съкровеното място на нашата персона, и оттова подава духовните сили, с цел да можем да живеем по този начин, както ни е дал образец Господ Иисус Христос “.
По традиция след светата Литургия бе осъществен водосвет, както и бе осветено ядене за благословение на поклонниците.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Видео: Любомир Върбанов
В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Кирил Дидов – нравствен надзирател на Софийска епархия, протойерей Йордан Божилов – ефимерий при манастира, протойерей Стоян Димитров, както и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от част от сестринството на Врачешкия манастир „ Св. Четиридесет мъченици “, дружно със сестри от Дивотинската света обител.
„ Велика Божия благосклонност Господ да излее Своя Дух върху индивидите, които са повярвали в Господ Иисус Христос, Бог да се яви на нас, индивидите, още в греховете ни и да ни помогне, да ни даде опция да Го познаваме, да имаме вяра в Него, да Го следваме, да се богоуподобяваме.
В химнографията на празника възхваляваме Светия Дух като Бог тираничен, Който е живот и животвори, Който е мил и изпълва с доброта. Удивляваме се на Божието домостроителство, на замисъла Божий за устройството и спасението на света. Бог ни е сътворил да бъдем Негов облик и сходство, да бъдем храм Божий.
В света, в който живеем, развален от прегрешението – на първо време на нашите прадеди, а после – преумножен в лицето на всички индивиди, гледайки човешкото общество, през днешния ден мъчно можем да си представим какво е това да бъдат съединени индивидите в обич към Бога и едни с други, да бъдат изпълнени с познанието и общуването с Бога, а Божията обич да бъде излята в сърцата на индивидите и всички да изповядват Бога. Трудно можем да си представим това, само че подобен е проектът, замисълът на Бога по отношение на нас.
По думите на апостола, не можем да изповядаме, че Иисус Христос е Син Божий, с изключение на посредством Светаго Духа (1 Кор. 12:4). Ако Дух Светий не ни открие, не засвидетелства, не подейства в нас и не ни удостовери, че Този, Който се роди от света Богородица и пристигна за нас, одобри човешката природа, живя като човек, страда, умря и възкръсна, е обещаният Спасител – Синът Божий – не е допустимо с нашите лимитирани човешки благоприятни условия да разберем това.
Но в случай че ние не можем да изповядаме богосиновството и богочовечеството на Христа, по какъв начин можем да се съединяваме и по какъв начин можем да бъдем храм Божий без действието на Светия Дух? Затова пристигна Господ Иисус Христос и сподели: Огън пристигнах да туря на земята, и какъв брой бих желал да беше към този момент горящ! (Лука 12:49) Защото Божията Любов към индивидите е безгранична. От самото създание на нашите прадеди тя е била всеобемаща, безусловна, цялостна, всеотдайна обич на Бога към индивидите и посредством изпращането на Св. Дух тази обич се изля в сърцата ни.
И на нас е позната думичката „ обич “, само че къде виждаме в нашите сърца наличието на тази думичка? Дали го има действието на тази обич в сърцата? Виждаме, че в самите нас, индивидите, е мъчно да се откри и да подейства тази обич. В мозъците и сърцата на индивидите е по-скоро обезверение, безчинство, податливост към зло, към самолюбие, извиняване на неверни каузи. Страх ни е да погледнем истината, по-късно ни е боязън да погледнем на самите себе си и виждаме, че по-скоро ние се скланяме да лъжем и да вършим зло, в сравнение с да стоим в истината.
Съдържанието на думата „ истина “ до през днешния ден е като въпроса на Понтийски Пилат: „ Що е истина? “ И през днешния ден индивидите не могат да дадат отговор на този въпрос, що е истина. Докато не приемем въплътената истина, Сина Божий, който споделя: Аз съм Пътят, Истината и Животът(Йоан 14:6), то и Духът Божий не може да подейства в нас. Защото св. Йоан Богослов споделя: „ всякой дух, който не изповядва, че в плът е пристигнал Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста “ (1 Йоан 4:3)
Удивляваме се на Божието домостроителство, което предвидя за нас, индивидите, да бъдем храм Божий – това не се реализира с нашите прадеди, само че пристигна Синът Божий и ни сподели, че фактически индивидът е предопределен да бъде свързан с и да живее в едно с Бога. “
За благодатта на Светия Дух, посредством което се прави освещението на индивида Негово Светейшество показа:
„ Не е допустимо да виждаме Бога и да вървим след Него, а още повече е невероятно да бъдем храм Божий, в случай че пристрастеностите и греховете стоят в нас. Но ето, Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан 3:16)
Господ Иисус Христос точно за това пристигна и страда, с цел да може да излее Своята Любов в нашите сърца посредством Светия Божий Дух. Затова Бог изпрати Дух Светий в света, с цел да може да ни просвещава да виждаме своите грехове.
Това е поучението на светите Отци. Божията берекет бива просветителна, когато действието на благодатта ни просвещава да познаваме Бога, да виждаме своите грехове, да ни даде сили да се каем. След това – очистителна – една и съща берекет, само че прави на първо време просветата в нашия разум и сърце, а след това – очистването от пристрастеностите – огънят, който Господ пристигна да тури на земята, който да изгори нашите грехове и да възпламени любовта в сърцата ни към Бога. Без действието на тази берекет човек невижда греховете си, нито има дори смътна визия за тях, а изпитва страданието от пристрастеностите. Без действието на благодатта не е възможно да усети Божията благосклонност, да види, че Бог ни укрепя по този път и е богатство да живеем съобразно заповедите Му, да вършим волята Божия.
И третата благодат – освещаваща мозъците, сърцата, телата ни и ни съединява с Бога.
Нека благодарим на Бога за великия подарък, който ни е дал – дарът на Светия Дух, който всички православни християни одобряваме в Светия купел и след това – в Миропомазването, когато Дух Светий идва в индивида и влиза в най-вътрешното, съкровеното място на нашата персона, и оттова подава духовните сили, с цел да можем да живеем по този начин, както ни е дал образец Господ Иисус Христос “.
По традиция след светата Литургия бе осъществен водосвет, както и бе осветено ядене за благословение на поклонниците.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
Видео: Любомир Върбанов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ