Александър Иванов: Героят днес е обикновеният човек |
В Деня на националните будители започваме поредност от изявленията с финалистите на състезанието " Граждански будилник " на Български център за нестопанско право.
Как наподобяват правата ни в обстановката на извънредност, по-сетивни ли сме към рестриктивните мерки, ставаме ли по-солидарни и какви са новите форми за изложение на гражданската ни позиция.
Ето по какъв начин отговорят спечелилите в състезанието на въпросите на OFFNews.
Кой е Александър Иванов?
Александър Иванов е от гр. София, с прелестна брачна половинка и петгодишен наследник. Също по този начин е елементарен жител, който върви на целодневна работа, непрекъснато учи, чете, вълнува се от разнообразни публични и цивилен начинания и не на последно място написа. Съосновател съм и един от редакторите на електронно списание Нова Асоциална Поезия. Това е различна платформа, която е един тип свободна сцена за създатели на прозаичност и лирика, преводи и така нататък, на които предоставяме сцена за изява, както за изявления, по този начин и за четене онлайн пред аудитория. Една от гражданските ми начинания, с която съм се захванал съществено в последно време е преобразуването на региона на Женския Пазар ( всички улици в региона, бул.Стефан Стамболов и бул.Кн. Мария Луиза) в едно културно и туристическо средище (квартал), тъй като сега е едно криминализирано и маргинално тресавище. А София несъмнено има потребност от възобновяване и облагородяване на остарялата си градска част. Но това е борба, която занапред следва.
Как наподобява една моментната фотография на свободата през днешния ден?
Много свободи в днешния ден са сложени на карта. Съвсем неотдавна с лека ръка бяха ограничавани свободи, като тази на свободното придвижване, да вземем за пример. Разбира се, обстановката на настоящето време го подготвя и точно по тази причина би трябвало да сме доста нащрек и нашите цивилен будилници да са подготвени да сигнализират при всеки нов опит за ограничение на такива изконни свободи. Не приказвам за чисто научните обосновани ограничения за справяне с една здравна рецесия, а по-скоро с тълкуванията на властимащите, които са способни да злоупотребят с тяхното използване и приложимост, както заради чисто непознаване на казуса, по този начин и с користни цели. Като цяло западната цивилизация и народна власт се движи стремително към по-либерален модел на ръководство, където свободата не би трябвало да бъде застрашена, само че виждаме по какъв начин от една страна този блян към свръхсвобода крие своите рискове, а от друга източната цивилизация, изключително Китай стартира да изпъква, с изключение на стопански, по този начин и като тоталитарен модел на ръководство, който пледира, че е по-успешен, защото контролирайки свободите на послушното си общество ги е избавил от ковид. Това са доста рискови внушения, които ние не би трябвало да одобряваме. Но аз съм оптимист, че в последна сметка ние като част от една западно общество ще запазим свободата си и бъдещето стабилно развиване на цивилизацията.
Какво би трябвало да запомним от изключителната 2020?
Изключително комплицирана година с доста фундаментални за света събития. Тепърва доста ще се изследва и приказва за това. Човечеството, без значение от демографския си симптом, мина през близо три месеца изолираност. Улиците бяха празни, настани се възприятието, че светът е заледен, в боязън от неразбираемото бъдеще. Картините бяха апокалиптични, а в това време паралелно се надигна вълна от съчувствие и състрадание, което за малко сподели, че човечеството към момента не изгубило най-важното, а точно чисто човешкото в себе си - състрадание, съчувствие, взаимопомощ и обич, възприятието на емпатия като цяло. И тук не приказвам за политическите и управнически системи по целия свят, те бяха в цялостен колапс, не съумяха да реагират по никакъв съответен метод, бяха безусловно неподготвени. Говоря за самите хора, тъй като героят в оня миг, както и до ден-днешен, си остава елементарния човек – този, който се изправя в лицето на заплахата подготвен да пожертва себе си, подготвен да избавя, подготвен да оказва помощ. Разбрахме, че научните служащи ще имат все по-голямо значение в бъдеще, тъй като всички вперили погледи в тях, чакаме отговори. Разбрахме, че лекарите са същинските герои, тези, които няма да ни оставят до дъно, без значение какво ще им коства. Разбрахме същинската мощ и жертвоготовност на филантропичните специалности. Разбрахме силата и смисъла на учителя. Разбрахме, че елементарните хора, които не се скриха, а продължиха да извършват отговорностите си, са тези, които помогнаха на другите да се отърват по-лесно от страха. И за жалост разбрахме, че в едни такива изключителни времена, политиците нямат никакво значение и стойност.
А кое в никакъв случай да не повтаряме?
Написах “Вируса на прегръдката ” по средата на изключителното състояние през месец април. Провокира ме непрекъснатото повторение от екрана на тв приемника, по какъв начин трябвало да не разрешаваме нашите деца да убият бабите и дядовците си. Да не се прегръщаме, да не се целуваме. Потресаващо е по какъв начин се вменява възприятие на боязън и виновност у нас, че надали не всеки от нас е евентуален палач и след това ще би трябвало да живее с това, по какъв начин даже децата могат да се трансфорат в такива. Постоянно втълпяване на възприятие на боязън и виновност. И някак съумяха. Хората в действителност като се виждат на улицата, не се ръкостискат, не се прегръщат. Все знаци на другарство, непосредственост и обич. Вирусът, тъй като е незабележим, му бе основан облик, а точно емпатията и нейното физическо изображение - прегръдката. Потресаващ образец за операция и превръщането ни от любящи хора в едни бойци, изпълняващи заповеди, без да си задават въпроси и водени само от възприятие на боязън и лъжливо чувство, че избавят света и околните си. Страхът е неприятен консултант и със боязън не се живее дълго. Затова мисля, че това не би трябвало да позволяваме подобен вид разигравания и операции с нас, опити да ни ръководят посредством боязън. Говори се за “новото обикновено ”. Ако то е децата да не прегръщат родителите си и своите баби и дядовци, то тогава аз отхвърлям да бъда част от него и стоя в профил. Разбира се, още веднъж не приказвам за чисто превантивни и рационални ограничения за по-бързо справяне на здравната рецесия, които се уповават на науката и разумната мисъл. Както сами виждате, това не е свършило и за жалост, ще би трябвало да поживеем още известно време с вируса. Но не би трябвало да има боязън и суматоха, ами разсъдък.
Изкуството би трябвало да утешава или да разсънва?
Трябва да предизвика. Ако провокацията е способна да те разсъни, утеши, допре, да те накара да се замислиш или даже да те отврати, значи то си е свършило работата.
Чува ли се гласът на младежите през днешния ден?
Мисля, че да. Напоследък все по-често. Така би трябвало и да бъде, тъй като бъдещето е на младите. Имат право да вземат участие в основаването му. Даже е наложително. Най-вече у нас. Техният глас, като се изключи че е от голяма важност, то той би трябвало да е и с по-голяма тежест.
Кое предизвика да се включиш в състезанието “Граждански будилник "?
След като бях написал стихотворението, бях не запомнил за него. Един ден видях състезанието “Граждански будилник ” на БЦНП и се сетих за него. Изпратих в последния вероятен период. Помислих си, че това е точното място да бъде прочетен и по този метод да изявя гражданската си позиция по казуса със злоупотребата с ограничение на свободите ни от началото на пандемията. Радвам се, че беше оценен и класиран от журито на състезанието в категория “Текст ” на влиятелното второ място. Конкурсът дава прелестна опция да се чуят и видят разнообразни послания на младите създатели у нас, за което призовавам идната година да не се тормозят да изпращат своите произведения. А на всички нас поисквам да бъдем чувствителни по отношение на чисто човешките ни свободи в този динамичен и чудноват интервал за света, в който се намираме.
Александър Иванов е притежател на втора премия в състезанието " Граждански будилник ":
ВИРУСЪТ НА ПРЕГРЪДКАТА
не се целувайте
не се разхождайте
не излизайте
не пътувайте
не летете
не се напивайте
не кашляйте
не се приближавайте
не пейте
не викайте
не питайте
не дишайте
не носете маски
не се заразявайте
не се прегръщайте
не се прегръщайте
не умирайте
рисково е
да не сте сами
Как наподобяват правата ни в обстановката на извънредност, по-сетивни ли сме към рестриктивните мерки, ставаме ли по-солидарни и какви са новите форми за изложение на гражданската ни позиция.
Ето по какъв начин отговорят спечелилите в състезанието на въпросите на OFFNews.
Кой е Александър Иванов?
Александър Иванов е от гр. София, с прелестна брачна половинка и петгодишен наследник. Също по този начин е елементарен жител, който върви на целодневна работа, непрекъснато учи, чете, вълнува се от разнообразни публични и цивилен начинания и не на последно място написа. Съосновател съм и един от редакторите на електронно списание Нова Асоциална Поезия. Това е различна платформа, която е един тип свободна сцена за създатели на прозаичност и лирика, преводи и така нататък, на които предоставяме сцена за изява, както за изявления, по този начин и за четене онлайн пред аудитория. Една от гражданските ми начинания, с която съм се захванал съществено в последно време е преобразуването на региона на Женския Пазар ( всички улици в региона, бул.Стефан Стамболов и бул.Кн. Мария Луиза) в едно културно и туристическо средище (квартал), тъй като сега е едно криминализирано и маргинално тресавище. А София несъмнено има потребност от възобновяване и облагородяване на остарялата си градска част. Но това е борба, която занапред следва.
Как наподобява една моментната фотография на свободата през днешния ден?
Много свободи в днешния ден са сложени на карта. Съвсем неотдавна с лека ръка бяха ограничавани свободи, като тази на свободното придвижване, да вземем за пример. Разбира се, обстановката на настоящето време го подготвя и точно по тази причина би трябвало да сме доста нащрек и нашите цивилен будилници да са подготвени да сигнализират при всеки нов опит за ограничение на такива изконни свободи. Не приказвам за чисто научните обосновани ограничения за справяне с една здравна рецесия, а по-скоро с тълкуванията на властимащите, които са способни да злоупотребят с тяхното използване и приложимост, както заради чисто непознаване на казуса, по този начин и с користни цели. Като цяло западната цивилизация и народна власт се движи стремително към по-либерален модел на ръководство, където свободата не би трябвало да бъде застрашена, само че виждаме по какъв начин от една страна този блян към свръхсвобода крие своите рискове, а от друга източната цивилизация, изключително Китай стартира да изпъква, с изключение на стопански, по този начин и като тоталитарен модел на ръководство, който пледира, че е по-успешен, защото контролирайки свободите на послушното си общество ги е избавил от ковид. Това са доста рискови внушения, които ние не би трябвало да одобряваме. Но аз съм оптимист, че в последна сметка ние като част от една западно общество ще запазим свободата си и бъдещето стабилно развиване на цивилизацията.
Какво би трябвало да запомним от изключителната 2020?
Изключително комплицирана година с доста фундаментални за света събития. Тепърва доста ще се изследва и приказва за това. Човечеството, без значение от демографския си симптом, мина през близо три месеца изолираност. Улиците бяха празни, настани се възприятието, че светът е заледен, в боязън от неразбираемото бъдеще. Картините бяха апокалиптични, а в това време паралелно се надигна вълна от съчувствие и състрадание, което за малко сподели, че човечеството към момента не изгубило най-важното, а точно чисто човешкото в себе си - състрадание, съчувствие, взаимопомощ и обич, възприятието на емпатия като цяло. И тук не приказвам за политическите и управнически системи по целия свят, те бяха в цялостен колапс, не съумяха да реагират по никакъв съответен метод, бяха безусловно неподготвени. Говоря за самите хора, тъй като героят в оня миг, както и до ден-днешен, си остава елементарния човек – този, който се изправя в лицето на заплахата подготвен да пожертва себе си, подготвен да избавя, подготвен да оказва помощ. Разбрахме, че научните служащи ще имат все по-голямо значение в бъдеще, тъй като всички вперили погледи в тях, чакаме отговори. Разбрахме, че лекарите са същинските герои, тези, които няма да ни оставят до дъно, без значение какво ще им коства. Разбрахме същинската мощ и жертвоготовност на филантропичните специалности. Разбрахме силата и смисъла на учителя. Разбрахме, че елементарните хора, които не се скриха, а продължиха да извършват отговорностите си, са тези, които помогнаха на другите да се отърват по-лесно от страха. И за жалост разбрахме, че в едни такива изключителни времена, политиците нямат никакво значение и стойност.
А кое в никакъв случай да не повтаряме?
Написах “Вируса на прегръдката ” по средата на изключителното състояние през месец април. Провокира ме непрекъснатото повторение от екрана на тв приемника, по какъв начин трябвало да не разрешаваме нашите деца да убият бабите и дядовците си. Да не се прегръщаме, да не се целуваме. Потресаващо е по какъв начин се вменява възприятие на боязън и виновност у нас, че надали не всеки от нас е евентуален палач и след това ще би трябвало да живее с това, по какъв начин даже децата могат да се трансфорат в такива. Постоянно втълпяване на възприятие на боязън и виновност. И някак съумяха. Хората в действителност като се виждат на улицата, не се ръкостискат, не се прегръщат. Все знаци на другарство, непосредственост и обич. Вирусът, тъй като е незабележим, му бе основан облик, а точно емпатията и нейното физическо изображение - прегръдката. Потресаващ образец за операция и превръщането ни от любящи хора в едни бойци, изпълняващи заповеди, без да си задават въпроси и водени само от възприятие на боязън и лъжливо чувство, че избавят света и околните си. Страхът е неприятен консултант и със боязън не се живее дълго. Затова мисля, че това не би трябвало да позволяваме подобен вид разигравания и операции с нас, опити да ни ръководят посредством боязън. Говори се за “новото обикновено ”. Ако то е децата да не прегръщат родителите си и своите баби и дядовци, то тогава аз отхвърлям да бъда част от него и стоя в профил. Разбира се, още веднъж не приказвам за чисто превантивни и рационални ограничения за по-бързо справяне на здравната рецесия, които се уповават на науката и разумната мисъл. Както сами виждате, това не е свършило и за жалост, ще би трябвало да поживеем още известно време с вируса. Но не би трябвало да има боязън и суматоха, ами разсъдък.
Изкуството би трябвало да утешава или да разсънва?
Трябва да предизвика. Ако провокацията е способна да те разсъни, утеши, допре, да те накара да се замислиш или даже да те отврати, значи то си е свършило работата.
Чува ли се гласът на младежите през днешния ден?
Мисля, че да. Напоследък все по-често. Така би трябвало и да бъде, тъй като бъдещето е на младите. Имат право да вземат участие в основаването му. Даже е наложително. Най-вече у нас. Техният глас, като се изключи че е от голяма важност, то той би трябвало да е и с по-голяма тежест.
Кое предизвика да се включиш в състезанието “Граждански будилник "?
След като бях написал стихотворението, бях не запомнил за него. Един ден видях състезанието “Граждански будилник ” на БЦНП и се сетих за него. Изпратих в последния вероятен период. Помислих си, че това е точното място да бъде прочетен и по този метод да изявя гражданската си позиция по казуса със злоупотребата с ограничение на свободите ни от началото на пандемията. Радвам се, че беше оценен и класиран от журито на състезанието в категория “Текст ” на влиятелното второ място. Конкурсът дава прелестна опция да се чуят и видят разнообразни послания на младите създатели у нас, за което призовавам идната година да не се тормозят да изпращат своите произведения. А на всички нас поисквам да бъдем чувствителни по отношение на чисто човешките ни свободи в този динамичен и чудноват интервал за света, в който се намираме.
Александър Иванов е притежател на втора премия в състезанието " Граждански будилник ":
ВИРУСЪТ НА ПРЕГРЪДКАТА
не се целувайте
не се разхождайте
не излизайте
не пътувайте
не летете
не се напивайте
не кашляйте
не се приближавайте
не пейте
не викайте
не питайте
не дишайте
не носете маски
не се заразявайте
не се прегръщайте
не се прегръщайте
не умирайте
рисково е
да не сте сами
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ