Ученичка от Берковица с награда от национален конкурс
В Деня на националните будители в Националния политехнически музей в София Фондация „ Еврика “ връчи на публично празненство премиите на лауреатите от XXIV Национален конкурс „ Космосът – настояще и бъдеще на човечеството “.
Награда за стихотворението си „ Съзвездие “ получи Славина Иванова, ученичка от 12Б клас на ПГ „ Д-р Иван Панов “ в Берковица.
Патрон на състезанието е първият български космонавт ген. Георги Иванов, който приветства участниците в тържеството и персонално връчи премиите на лауреатите и техните научни ръководители.
Вижте стихотворението, с което Славина Иванова завоюва своята премия в състезанието:
Съзвездие
Без значение какъв брой надалеч си ти,
тъй блестящо да блестиш продължаваш.
В тази нощ има безчет звезди,
а ти все по този начин се отличаваш.
Сладки приказки съм слушала за теб
как неуморно ти бдиш над мен
и аз незабелязано израснах с теб,
и постоянно си ти компактно до мен.
За какво там горе си мислиш,
вкъщи с топла вяра огряла.
Тъй небето всяка вечер крепиш,
на големия пейзаж си детайла.
Звездичка моя, неповторима, ярка,
без боязън от тъгата ме пазиш,
правилния път осветяваш в мрака
и сладки, нежни думи ми шептиш.
Хората ни следят и кръщават,
на децата вълшебен истории описват.
Опитват в безкрайната простор да ни достигнат
в чудати светове да живеят желаят, мечтаят.
Виж, с теб сътворихме съзвездие ново
за фантазиите красиви, благодаря ти още веднъж!
Награда за стихотворението си „ Съзвездие “ получи Славина Иванова, ученичка от 12Б клас на ПГ „ Д-р Иван Панов “ в Берковица.
Патрон на състезанието е първият български космонавт ген. Георги Иванов, който приветства участниците в тържеството и персонално връчи премиите на лауреатите и техните научни ръководители.
Вижте стихотворението, с което Славина Иванова завоюва своята премия в състезанието:
Съзвездие
Без значение какъв брой надалеч си ти,
тъй блестящо да блестиш продължаваш.
В тази нощ има безчет звезди,
а ти все по този начин се отличаваш.
Сладки приказки съм слушала за теб
как неуморно ти бдиш над мен
и аз незабелязано израснах с теб,
и постоянно си ти компактно до мен.
За какво там горе си мислиш,
вкъщи с топла вяра огряла.
Тъй небето всяка вечер крепиш,
на големия пейзаж си детайла.
Звездичка моя, неповторима, ярка,
без боязън от тъгата ме пазиш,
правилния път осветяваш в мрака
и сладки, нежни думи ми шептиш.
Хората ни следят и кръщават,
на децата вълшебен истории описват.
Опитват в безкрайната простор да ни достигнат
в чудати светове да живеят желаят, мечтаят.
Виж, с теб сътворихме съзвездие ново
за фантазиите красиви, благодаря ти още веднъж!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ