Децата на Марица за книгите, с които порастваме
В Деня на националните будители децата на " Марица " споделят за книгите, които ги въодушевяват.
Започнахме поредицата преди години в профилираното издние " Уча с Марица ". Първо шестима създатели на медията описаха за обичана книга, която си коства всяко дете през днешния ден да прочете.
Отворихме вратата на детството, с цел да излязат оттова приказни и напълно елементарни герои. Момо на Михаел Енде - да ни върне откраднатото време. Учителят Така-така с неговите уроци, цялостни с дивотии и разказани от Яков Аким - с цел да научим от тях най-важните неща, които ги няма в учебниците.
Зайчето Питър от радостните истории на Биатрикс Потър разсъни британското възприятие за комизъм у хлапетата. " Островът на съкровищата " от Робърт Луис Стивънсън ги накара да се влюбят в цяла ера.
За безусловната обич или за егоизма е " Щедрото дърво " от Шел Съливърстийн, се питахме дружно. И възрастните плакаха, а децата откриваха същността на живота.
Добрите гонят неприятните и постоянно ги хващат, а от време на време това може да бъде и смешно - най-малко по този начин се оказа в криминалето " Паноптикум на остарели престъпни случки " от Иржи Марек.
После този непретенциозен лист се заеха да допишат хора от разнообразни възрасти и на разнообразни поприща. Красимир Димовски - създател на " Марица " и притежател на Награда " Пловдив " и наградата " Роман на годината " за " Тезеят в своя лабиринт ", описа за света на Малкия принц като родината на човечеството.
Колко пъстър, богат и друг може да е животът и за напъните, които всеки би трябвало да постави, с цел да получи свободата си. За това подсети през Радичковата класика " Ние, врабчетата " Константин-Кирил Иванов, самият той създател на детски книги.
Блогърът Слави пък се върна в " Патиланско царство ", с цел да си спомни най-веселото и пакостливото от детството и да даде кураж на децата да излязат, да лудуват и да откриват.
А през днешния ден са на ход самите те - днешните деца, децата на " Марица ". Да прелистят на собствен ред измислените истории, които откриват на страниците и които изживяват в своите светове като същински - поради това, което им споделят сред редовете.
.webp )
Робинзон ме учи да се оправям с всичко
Димитър Даков, 12 година
Книгата, която най-вече ме е въодушевила, се споделя „ Робинзон Крузо “. Тя е написана от писателя Даниел Дефо. Историята споделя за мъж на име Робинзон, който претърпява корабокрушение. След това той попада на уединен остров, където няма други хора. Там би трябвало да оцелява самичък.
Робинзон е доста самоуверен и интелигентен. Той не се отхвърля и не се плаши от компликациите. Постепенно си намира храна и вода. Научава се да лови риба и да отглежда растения. Строи си къщурка от дървета, камъни и материали, които намира на острова.
С времето стартира да живее все по-добре. Дори си прави облекла и принадлежности. Въпреки че е самичък, той не стопира да се надява, че ще бъде избавен. Един ден среща човек, който назовава Петкан. Те стават другари и си оказват помощ.
Историята доста ме впечатли. Робинзон ме научи да се оправям самичък с моите усложнения. Видях какъв брой е значимо да бъдеш толерантен и самоуверен. Хареса ми по какъв начин самичък си е направил всичко и се е научил да оцелява.
Книгата е доста забавна и вълнуваща. Чете се елементарно и е богата на завършения. Докато четях, си представях, че и аз съм на острова. Разбрах, че човек може да се оправи с всичко, в случай че има вяра в себе си.
Тази книга ме въодушеви да бъда по-самостоятелен и мощен. Зарадвах се, че я прочетох. Тя ще ви покаже какво значи да не се отказваш. „ Робинзон Крузо “ е книга, която в никакъв случай няма да не помни.
С Пипи съм смела, друга и свободна, имам вяра в чудеса
Никол Димовска, 11 години
Казвам се Никол, на 11 години съм и тази година ще бъда в пети клас. Обичам да рисувам, да играя с приятелите си и несъмнено, да чета книги. Имам си обичано място - в ъгъла на дивана с мекото одеяло.
Искам да ви опиша за моята най-любима книга - „ Пипи Дългото чорапче “ на Астрид Линдгрен. Това не е просто брошура, а целия свят, в който всичко е допустимо. Пипи е най-смелото момиче, което съм срещала - има кон, маймунка и къща, в която може да прави каквото си изиска. Тя носи чорапи в разнообразни цветове и в никакъв случай не се тормози, че някой ще я гледа необичайно.
Обичам Пипи, тъй като ми демонстрира, че е хубаво да си друг. Не е нужно да си най-сериозният или най-послушният, с цел да бъдеш добър човек. Тя оказва помощ на приятелите си Томи и Аника и постоянно измисля най-забавните игри - тъкмо като мен и моята най-хубава другарка.
Когато чета за Пипи, чувствам, че светът може да бъде по-широк и по-шарен. Че можеш да живееш в къща с кон на верандата и маймунка на рамото, да си измисляш лични правила и да вярваш, че другарството е най-ценно. Когато Пипи се смее, аз се дръзвам с нея. Когато измисля нова игра, незабавно си представям по какъв начин търча до къщата й - Вила Вилекула, и скачам на въжето, до момента в който господин Нилсон маха с ръце.
Пипи ме научи, че силата не е единствено в това да вдигнеш кон (макар че тя го може!), а в това да вдигнеш настроението на другар, който плаче. Че можеш да бъдеш самичък и все пак да не си уединен, тъй като въображението ти е най-хубавият другар. Когато погледна обичаната ми книга, Пипи като че ли ми намигва от корицата. И аз знам, че мога да бъда смела, друга и свободна. Знам, че това да си друг, е богатство, което би трябвало да пазиш, а не да криеш. Че силата не е единствено в мускулите, а и в смелостта да бъдеш себе си, даже когато целият свят те гледа учудено.
Когато затворя книгата, чувствам, че Пипи остава до мен - с необятната си усмивка и цялостните джобове с чудеса. И някак си безшумно ми прошепва: " Живей, Никол… както обичаш. Не както чакат! ".
Ако не сте чели тази книга, апелирам ви, дайте късмет на Пипи! Може да се окаже, че ще ви научи да гледате на света по-забавно, да се смеете повече и да вярвате в чудеса.
Когато (не) изгубваш любовта
Лорин Йълдъръм, 13 година
Аз съм Лорин и моята обичана книга е " Свързахте се със Сам " от Дъстин Тао. В нея се споделя за момиче на име Джули, което страда по ненадейно умрелия си другар Сам. След като тя е възнамерявала всичко в живота си - да прекара лятото в Япония, а след това да отиде в лицей, тази загуба я раздрусва и тя се пробва да забрави. Изхвърля движимостите на Сам и не отива даже на погребението му.
Един ден, до момента в който преглежда фотосите от годишника си, тя открива, че Сам й е написал благопожелание. След като го прочита, се втурва към гробищния парк. Там му се обажда, с цел да чуе още веднъж гласа му от известието на гласовата поща. Неочаквано той подвига телефона и й дава още един късмет за довиждане.
Разговорите им не престават, тя още веднъж се привързва към него и не може да се откаже от тяхната необикновена връзка.
Книгата ме впечатлява с невероятната връзка сред героите. С това, че даже и гибелта не може да ги раздели.
След случилото се Джули би трябвало да се научи да живее без приятеля си и да отиде в лицей. Въпреки всичките компликации, тя съумява да преодолее загубата, само че не не помни Сам.
Книгата беше първата, която прочетох от този вид романи. Много харесах този род, обичам и корейските драми. Въпреки че непрекъснато би трябвало да чета разнообразни книги за учебно заведение - най-често патриотични, любовните истории остават моите обичани. Вълнува ме по какъв начин се преплитат и разделят пътищата на хората.
А тази книга демонстрира по какъв начин и след загубата на обичан човек за него вечно остава особено място в сърцето.
Манга - японски комикс за положителния нинджа
Калоян Порязов, 15 година
От няколко години чета манга. Това е японски комикс, който се чете от ляво надясно. Родителите ми гледат с безусловно недоумение към моите ползи. Считат, че книга, в която има доста малко текст и доста илюстрации, не е книга. Освен това множеството манги са чуждоезични. Има преведени и на български, само че не са на равнището на непознатите.
В мангите има разнообразни сюжети - сантиментални, екшън, ужаси, философия, психотрилъри, фентъзи. Най-популярните описват истории за нинджа, който желае да е най-авторитетен и авторитетен в селото си, или пък за пирати, които желаят да създадат прелом на измислена планета, и така нататък На пръв взор звучи като детска история, само че има и доста прочувствени моменти.
Запалих се по мангите от аниме. Това пък е японска анимация. Често съществуваща манга я трансформират в аниме или противоположното, само че по-рядко. Постепенно мангите ми станаха занимание. За страдание, много скъпо занимание. Има и колекционерски издания – те са с твърди корици и доста положително качество.
Често диспутирам с родителите си за какво не чета книги на български или тези от листата в учебно заведение. Български книги чета, най-вече фентъзи. Даже последната „ Войната на маковете “ толкоз ме впечатли, че я взех с мен на плажа край морето. А по отношение на книгите от учебния лист - в действителност не са забавни. Сигурен съм, че 99.9% от съучениците ми ще потвърдят това. От целия материал по литература в 8. клас да вземем за пример на драго сърце изучавах единствено „ Дон Кихот “.
Пърси Джаксън, или по какъв начин елементарното става магично
Нели Пашова, 19 година
Поредицата " Пърси Джаксън и боговете на Олимп " на Рик Риърдън ми беше предложена от другарка, с която към момента обменяме книги. Бих споделила, че първата книга в поредицата направи и двете ни читатели.
Тогава бях в трети клас и занапред започвах да се интересувам от литература отвън наложителното четиво в учебно заведение. Пърси Джаксън е типичният самоуверен и предан основен воин, към който елементарно се привързва читателят.
В първата книга - " Похитителят на мълнии ", Пърси открива, че е наследник на древногръцки господ и би трябвало да прекара лятото си в специфичен лагер за полубогове като него. Следователно аз всяко лято си мечтаех да мога и аз да бъда на лагер с приятелите си и да спасяваме света.
Във всяка книга от поредицата основните герои - Пърси, Анабет и Гроувър, минават през ново премеждие и ми беше доста мъчно да оставя книгата вечер. В историята тримата трябваше да намерят откраднатата гръмотевица на господ Зевс, което звучи като прекомерно сериозна задача за дванайсетгодишни, само че както разбрах и от идващите книги, няма невероятно за тримата другари.
Риърдън съумява да сътвори главни герои, които са разнообразни, само че се поддържат. Едно от главните послания на поредицата книги е за другарството и лоялността. Когато ги четях, героите бяха малко по-големи на възраст от мен и в този момент съзнавам, че съм ги взимала за образец. Любимка ми беше Анабет, която като щерка на богинята Атина се отличаваше с интелекта и решителността си.
Освен за другарството книгите на Риърдън ме научиха на цялата старогръцка митология за едно лято. Спомням си, че откакто завърших с поредицата, се пробвах и да прочета множеството старогръцки легенди, само че ми се сториха не толкоз забавни.
Книгите на Риърдън притеглят читателите, тъй като показват героите в нашия актуален свят, преплетени с вълшебен детайл, за което всяко дете мечтае. Благодарение на книгите за Пърси Джаксън започнах да чета дотам, че към този момент няма място на етажерките у дома. Препоръчвам ги на всеки, който желае да увлече детето си по четенето.
Започнахме поредицата преди години в профилираното издние " Уча с Марица ". Първо шестима създатели на медията описаха за обичана книга, която си коства всяко дете през днешния ден да прочете.
Отворихме вратата на детството, с цел да излязат оттова приказни и напълно елементарни герои. Момо на Михаел Енде - да ни върне откраднатото време. Учителят Така-така с неговите уроци, цялостни с дивотии и разказани от Яков Аким - с цел да научим от тях най-важните неща, които ги няма в учебниците.
Зайчето Питър от радостните истории на Биатрикс Потър разсъни британското възприятие за комизъм у хлапетата. " Островът на съкровищата " от Робърт Луис Стивънсън ги накара да се влюбят в цяла ера.
За безусловната обич или за егоизма е " Щедрото дърво " от Шел Съливърстийн, се питахме дружно. И възрастните плакаха, а децата откриваха същността на живота.
Добрите гонят неприятните и постоянно ги хващат, а от време на време това може да бъде и смешно - най-малко по този начин се оказа в криминалето " Паноптикум на остарели престъпни случки " от Иржи Марек.
После този непретенциозен лист се заеха да допишат хора от разнообразни възрасти и на разнообразни поприща. Красимир Димовски - създател на " Марица " и притежател на Награда " Пловдив " и наградата " Роман на годината " за " Тезеят в своя лабиринт ", описа за света на Малкия принц като родината на човечеството.
Колко пъстър, богат и друг може да е животът и за напъните, които всеки би трябвало да постави, с цел да получи свободата си. За това подсети през Радичковата класика " Ние, врабчетата " Константин-Кирил Иванов, самият той създател на детски книги.
Блогърът Слави пък се върна в " Патиланско царство ", с цел да си спомни най-веселото и пакостливото от детството и да даде кураж на децата да излязат, да лудуват и да откриват.
А през днешния ден са на ход самите те - днешните деца, децата на " Марица ". Да прелистят на собствен ред измислените истории, които откриват на страниците и които изживяват в своите светове като същински - поради това, което им споделят сред редовете.
Робинзон ме учи да се оправям с всичко
Димитър Даков, 12 година
Книгата, която най-вече ме е въодушевила, се споделя „ Робинзон Крузо “. Тя е написана от писателя Даниел Дефо. Историята споделя за мъж на име Робинзон, който претърпява корабокрушение. След това той попада на уединен остров, където няма други хора. Там би трябвало да оцелява самичък.
Робинзон е доста самоуверен и интелигентен. Той не се отхвърля и не се плаши от компликациите. Постепенно си намира храна и вода. Научава се да лови риба и да отглежда растения. Строи си къщурка от дървета, камъни и материали, които намира на острова.
С времето стартира да живее все по-добре. Дори си прави облекла и принадлежности. Въпреки че е самичък, той не стопира да се надява, че ще бъде избавен. Един ден среща човек, който назовава Петкан. Те стават другари и си оказват помощ.
Историята доста ме впечатли. Робинзон ме научи да се оправям самичък с моите усложнения. Видях какъв брой е значимо да бъдеш толерантен и самоуверен. Хареса ми по какъв начин самичък си е направил всичко и се е научил да оцелява.
Книгата е доста забавна и вълнуваща. Чете се елементарно и е богата на завършения. Докато четях, си представях, че и аз съм на острова. Разбрах, че човек може да се оправи с всичко, в случай че има вяра в себе си.
Тази книга ме въодушеви да бъда по-самостоятелен и мощен. Зарадвах се, че я прочетох. Тя ще ви покаже какво значи да не се отказваш. „ Робинзон Крузо “ е книга, която в никакъв случай няма да не помни.
С Пипи съм смела, друга и свободна, имам вяра в чудеса
Никол Димовска, 11 години
Казвам се Никол, на 11 години съм и тази година ще бъда в пети клас. Обичам да рисувам, да играя с приятелите си и несъмнено, да чета книги. Имам си обичано място - в ъгъла на дивана с мекото одеяло.
Искам да ви опиша за моята най-любима книга - „ Пипи Дългото чорапче “ на Астрид Линдгрен. Това не е просто брошура, а целия свят, в който всичко е допустимо. Пипи е най-смелото момиче, което съм срещала - има кон, маймунка и къща, в която може да прави каквото си изиска. Тя носи чорапи в разнообразни цветове и в никакъв случай не се тормози, че някой ще я гледа необичайно.
Обичам Пипи, тъй като ми демонстрира, че е хубаво да си друг. Не е нужно да си най-сериозният или най-послушният, с цел да бъдеш добър човек. Тя оказва помощ на приятелите си Томи и Аника и постоянно измисля най-забавните игри - тъкмо като мен и моята най-хубава другарка.
Когато чета за Пипи, чувствам, че светът може да бъде по-широк и по-шарен. Че можеш да живееш в къща с кон на верандата и маймунка на рамото, да си измисляш лични правила и да вярваш, че другарството е най-ценно. Когато Пипи се смее, аз се дръзвам с нея. Когато измисля нова игра, незабавно си представям по какъв начин търча до къщата й - Вила Вилекула, и скачам на въжето, до момента в който господин Нилсон маха с ръце.
Пипи ме научи, че силата не е единствено в това да вдигнеш кон (макар че тя го може!), а в това да вдигнеш настроението на другар, който плаче. Че можеш да бъдеш самичък и все пак да не си уединен, тъй като въображението ти е най-хубавият другар. Когато погледна обичаната ми книга, Пипи като че ли ми намигва от корицата. И аз знам, че мога да бъда смела, друга и свободна. Знам, че това да си друг, е богатство, което би трябвало да пазиш, а не да криеш. Че силата не е единствено в мускулите, а и в смелостта да бъдеш себе си, даже когато целият свят те гледа учудено.
Когато затворя книгата, чувствам, че Пипи остава до мен - с необятната си усмивка и цялостните джобове с чудеса. И някак си безшумно ми прошепва: " Живей, Никол… както обичаш. Не както чакат! ".
Ако не сте чели тази книга, апелирам ви, дайте късмет на Пипи! Може да се окаже, че ще ви научи да гледате на света по-забавно, да се смеете повече и да вярвате в чудеса.
Когато (не) изгубваш любовта
Лорин Йълдъръм, 13 година
Аз съм Лорин и моята обичана книга е " Свързахте се със Сам " от Дъстин Тао. В нея се споделя за момиче на име Джули, което страда по ненадейно умрелия си другар Сам. След като тя е възнамерявала всичко в живота си - да прекара лятото в Япония, а след това да отиде в лицей, тази загуба я раздрусва и тя се пробва да забрави. Изхвърля движимостите на Сам и не отива даже на погребението му.
Един ден, до момента в който преглежда фотосите от годишника си, тя открива, че Сам й е написал благопожелание. След като го прочита, се втурва към гробищния парк. Там му се обажда, с цел да чуе още веднъж гласа му от известието на гласовата поща. Неочаквано той подвига телефона и й дава още един късмет за довиждане.
Разговорите им не престават, тя още веднъж се привързва към него и не може да се откаже от тяхната необикновена връзка.
Книгата ме впечатлява с невероятната връзка сред героите. С това, че даже и гибелта не може да ги раздели.
След случилото се Джули би трябвало да се научи да живее без приятеля си и да отиде в лицей. Въпреки всичките компликации, тя съумява да преодолее загубата, само че не не помни Сам.
Книгата беше първата, която прочетох от този вид романи. Много харесах този род, обичам и корейските драми. Въпреки че непрекъснато би трябвало да чета разнообразни книги за учебно заведение - най-често патриотични, любовните истории остават моите обичани. Вълнува ме по какъв начин се преплитат и разделят пътищата на хората.
А тази книга демонстрира по какъв начин и след загубата на обичан човек за него вечно остава особено място в сърцето.
Манга - японски комикс за положителния нинджа
Калоян Порязов, 15 година
От няколко години чета манга. Това е японски комикс, който се чете от ляво надясно. Родителите ми гледат с безусловно недоумение към моите ползи. Считат, че книга, в която има доста малко текст и доста илюстрации, не е книга. Освен това множеството манги са чуждоезични. Има преведени и на български, само че не са на равнището на непознатите.
В мангите има разнообразни сюжети - сантиментални, екшън, ужаси, философия, психотрилъри, фентъзи. Най-популярните описват истории за нинджа, който желае да е най-авторитетен и авторитетен в селото си, или пък за пирати, които желаят да създадат прелом на измислена планета, и така нататък На пръв взор звучи като детска история, само че има и доста прочувствени моменти.
Запалих се по мангите от аниме. Това пък е японска анимация. Често съществуваща манга я трансформират в аниме или противоположното, само че по-рядко. Постепенно мангите ми станаха занимание. За страдание, много скъпо занимание. Има и колекционерски издания – те са с твърди корици и доста положително качество.
Често диспутирам с родителите си за какво не чета книги на български или тези от листата в учебно заведение. Български книги чета, най-вече фентъзи. Даже последната „ Войната на маковете “ толкоз ме впечатли, че я взех с мен на плажа край морето. А по отношение на книгите от учебния лист - в действителност не са забавни. Сигурен съм, че 99.9% от съучениците ми ще потвърдят това. От целия материал по литература в 8. клас да вземем за пример на драго сърце изучавах единствено „ Дон Кихот “.
Пърси Джаксън, или по какъв начин елементарното става магично
Нели Пашова, 19 година
Поредицата " Пърси Джаксън и боговете на Олимп " на Рик Риърдън ми беше предложена от другарка, с която към момента обменяме книги. Бих споделила, че първата книга в поредицата направи и двете ни читатели.
Тогава бях в трети клас и занапред започвах да се интересувам от литература отвън наложителното четиво в учебно заведение. Пърси Джаксън е типичният самоуверен и предан основен воин, към който елементарно се привързва читателят.
В първата книга - " Похитителят на мълнии ", Пърси открива, че е наследник на древногръцки господ и би трябвало да прекара лятото си в специфичен лагер за полубогове като него. Следователно аз всяко лято си мечтаех да мога и аз да бъда на лагер с приятелите си и да спасяваме света.
Във всяка книга от поредицата основните герои - Пърси, Анабет и Гроувър, минават през ново премеждие и ми беше доста мъчно да оставя книгата вечер. В историята тримата трябваше да намерят откраднатата гръмотевица на господ Зевс, което звучи като прекомерно сериозна задача за дванайсетгодишни, само че както разбрах и от идващите книги, няма невероятно за тримата другари.
Риърдън съумява да сътвори главни герои, които са разнообразни, само че се поддържат. Едно от главните послания на поредицата книги е за другарството и лоялността. Когато ги четях, героите бяха малко по-големи на възраст от мен и в този момент съзнавам, че съм ги взимала за образец. Любимка ми беше Анабет, която като щерка на богинята Атина се отличаваше с интелекта и решителността си.
Освен за другарството книгите на Риърдън ме научиха на цялата старогръцка митология за едно лято. Спомням си, че откакто завърших с поредицата, се пробвах и да прочета множеството старогръцки легенди, само че ми се сториха не толкоз забавни.
Книгите на Риърдън притеглят читателите, тъй като показват героите в нашия актуален свят, преплетени с вълшебен детайл, за което всяко дете мечтае. Благодарение на книгите за Пърси Джаксън започнах да чета дотам, че към този момент няма място на етажерките у дома. Препоръчвам ги на всеки, който желае да увлече детето си по четенето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ