В Деня на храбростта, Гергьовден, ще бъде отслужен водосвет на

В Деня на храбростта, Гергьовден, ще бъде отслужен водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.

През 2023 година се навършват 145 години от основаването на Българската войска. В честванията на Деня на храбростта и празник на Българската войска ще вземат участие президентът и висш главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, министърът на защитата Димитър Стоянов, началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската войска.

Поканени са да участват представители на държавното управление, Дипломатическия корпус, военно-патриотичните съюзи. 

В празничния ден на площад „ Княз Александър Първи “ в столицата ще преминат над 800 военнослужещи в 7 представителни блока от Националната гвардейска част, НВУ „ Васил Левски “, военни формирования 24150-Стара Загора и 22160-Плевен от състава на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Съвместното командване на специфичните интервенции. Ще бъдат показани мостри на типове военна техника на въоръжените ни сили. За първи път в парада ще дефилират италианските бойни машини „ Freccia “ („ Стрела “) от състава на многонационалната бойна група в България.

В парада ще вземат участие и 174 военни музиканти от Гвардейския внушителен духов оркестър, представителните духови оркестри на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, военно формирование 34750-Карлово и Съвместното командване на специфичните интервенции, фестивалният оркестър от състава на Националния боен университет „ Васил Левски “ и военно формирование 24 150 – Стара Загора.

Президентът и висш главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев ще одобри строя на представителните блокове. Командващ парада ще бъде командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.

Водосветът на бойните флагове и знамената-светини ще стартира в 10.00 ч. на площад „ Княз Александър Първи “ в София. Той ще бъде отслужен от Негово преосвещенство Мелнишкия свещеник Герасим – основен секретар на Светия синод на Българската православна черква. В ритуала ще вземат участие знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената – светини и представителните блокове на въоръжените сили с бойните си флагове.

Веднага след църковния обред ще стартира военният церемониал. При осъществяването на националния химн ще бъдат изпълнени 20 артилерийски салюта.

Парадът ще бъде открит с боен хеликоптер Ми-17 с националния трикольор. След прекосяването на представителните блокове на въоръжените сили в церемониален марш  на площад „ Княз Александър I “ ще стартира въздушният съставен елемент на парада. Предвижда се в него да вземат участие 19 вертолета и самолета, които са на въоръжение във Военновъздушни сили и Военноморски сили: вертолетите Ми-17, Ми-24, „ Cougar ” и „ Panther “ и самолетите L-410, „ Спартан “, L-39Z, „ Пилатус “, Су-25 и МиГ-29.

На площада ще преминат 62 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски, зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили, Съвместното командване на специфичните интервенции, работа „ Военна полиция “ и Командването за логистична поддръжка. 

В 12.00 ч. пред постройката на Администрацията на президента на Република България ще бъде осъществена тържествена промяна на почетния гвардейски часовой.

Денят на храбростта и празник на Българската войска ще бъде маркиран във всички гарнизони в страната.

Значението на знамето се е формирало още в дълбока античност, а най-старите сведения за българско знаме имаме от времето на княз Борис I. В кореспонденцията му с папа Николай I през 866 година се загатва, че старите българи са носили като знаме конски опашки. След това папата дава отговор, че след покръстването си, българите би трябвало да имат знаме с извезан върху него Христов кръст.

Сведения за това по какъв начин тъкмо е изглеждало знамето ние нямаме, само че имаме информация, че българите са имали флагове още по времето на цар Калоян (1197 -1207г.). Знаем, че по времето на цар Иван Асен II върху знамето е бил забоден нарушавания контракт с Тодор Комнин.

До през днешния ден за българите знамето е един от най-важните знаци на националното единение, обвързван с паметта на хилядите воини, дали живота си за родината. В спокойно време знамето продължава да е доста значим знак за войнската чест и героизъм. На празничния 6 януари, Богоявление (Йордановден), по традиция в София се организира церемониален водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска.

Според каноните на църквата бойното знаме се освещава единствено един път, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след Великия водосвет, се благославят и знамената. Според християнската традиция богоявленската вода има мощ да унищожава злите сили, да отмива остарялото, да дава живот и ново начало.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди борбата при Ахелой през 917 година. До рухването на България под османско господство преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет.

След Освобождението тази традиция е възобновена от първия боен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 година

Тогава ритуалът се е провеждал на 19-и януари, като е включвал боен церемониал, признат от Н.В.Царя, молебен и водосвет.

По времето на цар Борис III топовни гърмежи оповестяват осветяването на водата, с която софийският кириарх поръсва присъстващите в павилиона и войските. След изчерпване на водосвета частите от гарнизона минавали в параден марш, командван от командира на 1-и Софийски полк полк. Рафаил Жечев и признат персонално от Н.В. Царя. Следва привет от царя и царицата към събралите се жители.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните флагове и знамена е възобновен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-ти януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа ”, ръси със светена вода за здраве и триумфи представителни елементи на Българската войска и нейните бойни флагове. Следвайки традицията от времето на Борис III президентът на страната приема почетния строй на представителните елементи на Българската войска.

В цялата страна ще бъде маркиран един от най-почитаните пролетни празници – Гергьовден.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!