В деня на Ботев си спомняме за него с интервюто

В деня на Ботев си спомняме за него с изявлението на проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет в СУ.

Според историка Христо Ботев е персона, която нервира политиците. " И преди и в този момент. Защото той не е като Левски.

У Ботев има доста обществени, политически акценти, които не биха били признати елементарно от актуалната политическа класа. В този смисъл последните 25 години наблюдавахме интервали, в които Ботев беше пропуснат. Или за Ботев се говореше доста малко или пък се изкарваха единствено " жълти " елементи от това, което знаем за живота му и делото на Ботев ", споделя професорът и добавя че подобен, какъв го познаваме от неговата лирика, революционерът като че ли се е позагубил в последните години.

Коя е повода и кой има интерес от това?

Отговорът на историка Пламен Митев е: " Ботев е един от крайните републиканци. Ботев е един от обществено насочените ни политически дейци пред Освобождението, който приказва за тъждество, обществена правдивост - понятия, които през днешния ден нервират част от нашите политици. Или пък на днешните ни политици им е мъчно да се съизмерват с метода на мислене на Ботев. " Това от време на време отклонява вниманието към същинския Ботев, е мнението на проф. Митев.

Ако би трябвало да потърсим по-дълбоките корени на държанието на Ботев, който е заслепен от концепцията да реализира своя блян и пожертва живота си пред олтара на свободата, съгласно професорът, има " едно самозалъгване " измежду хъшовете, че като развеят байрака на протеста, българският народ ще скочи с оръжие в ръка, с цел да се освободи. Драматичната орис на Ботевата чета демонстрира тъкмо противоположното, уверен е проф. Митев.

По пътя си от Козлодуй до Врачанския Балкан ботевите четници намират доста малко поддръжка от популацията.

Когато се търси пояснение за последните часове от живота на Ботев, се подчертава върху този психически срив, който претърпява войводата, сблъсквайки се неготовността на българина самичък да грабне оръжието и да се бие за совята независимост.

" И Левски го споделяше, че българинът чака да му се сервира свободата на тепсия. Ботев се твърди също в тази истина ".

Историкът добавя: " Много от очевидците, участници в четата, останали живи след Освобождението, описват по какъв начин по време на бойните дейности са забелязали мнозина българи, които са следили в профил хода на сраженията и когато виждат какво се случва, се изпокриват в шумата и се връщат назад по селата и градовете, откъдето са пристигнали ".

Трудно е да се потвърди дали това е правилно или не, само че има и други обстоятелства.

Професорът огласява един трогателен миг от тази драма: когато българското население в едно врачанско село единствено пожелава да извърши смъртната присъда на част от хванатите ботеви четници. И това става след гибелта на.

" Ние не приказваме за тези неща, само че и не би трябвало да се преекспонират тези обстоятелства. Би трябвало да се опитаме да ги разбираем ".

Ученият отдава това на 5-те века иго, в които българинът генетично, потомство след потомство, усвоява философията на оцеляването.В умозаключение историкът отбелязва: " Ботев е вграден в нашата памет национална, и в случай че го забравим, това значи, че няма да бъдем същите ".